- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Дано се приеме евтаназията, не мисля да съм камък, ако легна неподвижна. Органите съм казала да ги дарят, ако стават. Оплела съм си кошницата, ама с моя късмет ще доживея 60-ака, най- малко.
Това са думи на силна жена.
Що се отнася до евтаназията, то тя се прилага от десетилетия, и без съгласието на човка.
Ама 60-така.., а пенсията? Не смяташ ли да си я ползваш?
Винаги съм казвала на ММ, че искам аз да умра първа за да не живея без него.
Това ми напомни на една случка. Гледаме с ММ един филм с Джони Деп, в който играе учен, който умира. Моят като почна да разсъждава, как няма да можел да живее без мен, просълзи се. Казах му да си гледа филма и да не разсъждава толкова
И аз имах пристъп или по-точно беше бавен припадък, който траеше общо половин-една минута и тогава си помислих,че получавам някакъв мозъчен инсулт (тъкмо бях родила малкото) и си повярвах,че си отивам и след секунди няма да ме има,а бебето ми беше в шезлонга в хола,мъжа спеше на спалнята. Единствената ми мисъл беше как да успея да извикам (не можех), за да събудя мъжа и детето да не остане дори за известно време без наблюдение и да го събуди след като се разреве и после той да стане и да ме намери озъбена:)
Когато получих пристъпа беше посред нощ и ММ спеше. Първите няколко часа той спи много дълбоко, а на мен ми е лошо и нямам сили дори да го бутна. Бутам го, бутам го, той спи като търтей. После ми идеше да му отперя един. Егати съня. Та и мен можеше да ме намери озъбена, опулена и просната върху леглото.
П.П. Преди малко се обади свекъра да каже, че бабата на ММ е починала
Много сладко бабе беше. Успокоява ме мисълта, че се отърва /беше на легло/ и че е вече на по-добро място. 
.................
Аз бих искала да ме кремират, винаги съм изпитвала ужас от червеи.
Аз бих искала да ме кремират, винаги съм изпитвала ужас от червеи.
Също искам да бъда кремирана и разпръсната във въздуха. Дала съм нареждания, ако се случи случка, какво да правят и какво да не правят, какво да запазят от мен и какво да не запазят, в общи линии нищо не искам да им напомня за мен, като дрехи, бижута, снимки безполезни, просто да продължават да живеят. С мен и без мен....много важно. Бил си тук, после те няма и най-вече....да няма некролози. Черни дрехи, лентички безумни....никога! Ненавиждам.
Не знам има ли го "онова" място и колко е добро.
Един ден всички ще узнаем.
Един ден всички ще узнаем.
А може и нищо да не узнаем, ако го няма "онова" място, а просто се изключваш и край. Разочароващ вариант - да си тънем в неведение.
.................
Аз бих искала да ме кремират, винаги съм изпитвала ужас от червеи.
Аз бих искала да ме кремират, винаги съм изпитвала ужас от червеи.
Също искам да бъда кремирана и разпръсната във въздуха. Дала съм нареждания, ако се случи случка, какво да правят и какво да не правят, какво да запазят от мен и какво да не запазят, в общи линии нищо не искам да им напомня за мен, като дрехи, бижута, снимки безполезни, просто да продължават да живеят. С мен и без мен....много важно. Бил си тук, после те няма и най-вече....да няма некролози. Черни дрехи, лентички безумни....никога! Ненавиждам.
И аз така съм наредила.
Кремиране, даряване на органи и никакви некролози и събирания за помени.
След като ме няма, искам да ме няма, нищо да не напомня за мен.
Пък и на покойниците им е по-добре , ако няма ревове и връщане назад.
От моята не.
От тази на хората, които обичам - ужасно много.
От старостта не.
От тази на хората, които обичам - ужасно много.
От старостта не.
И аз така.
Ако някой ви каже, че не го е страх от смъртта, да знаете, че лъже.
При това най-често несъзнателно. Аз много се гордеех, че не ме е страх от смъртта. Доскоро, докато не прочетох тази книга. А и какво точно значи "Не ме е страх от смъртта, а от болката?" Болки колкото искаш и приживе, но нещо ми подсказва, че онази последната ще е доста по-различна. И аз съм се шашкала, че умирам, е, в миг забравих, че не ме е страх от смъртта.Поддържам правото на избор дали да живееш или да умреш с медицинска помощ, и бях сигурна, че точно така ще постъпя. Само че след като видях точно как умира човек, взел това решение (свръхбързо и наглед леко) и как, хора, той просто си остава мъртъв и знаеш, че е мъртъв, а не е кино... Усъмних се дали бих причинила това на семейството си и дали, в края на краищата, би ми стигнала смелостта да пийна чашката.
Ако някой ви каже, че не го е страх от смъртта, да знаете, че лъже.
Защо пък непременно ще е лъжа?