- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Няма живо същество, което да не изпитва страх и ужас от смъртта.
Дори и тези, които лъжат, че уж не ги било страх, винаги се оглеждат преди да пресекат улицата.
Като сте толкова безстрашни и не ви е страх от смъртта, защо не отидете в Африка да се грижите за болни от ебола и смъртоносни тропически болести?
Защо не отидете в Украина да помагате на ранени?
Защо не отидохте във Фукушима да участвате в ограничаване на радиационното замърсяване?
Защо?? Кажете де?
Дори и тези, които лъжат, че уж не ги било страх, винаги се оглеждат преди да пресекат улицата.
Не ме е страх. И утре да умра- голяма работа. За какво живеем? Работа, ядене и това е. Детето ми ще е в добри ръце, не се притеснявам. Снощи говорихме с един приятел за смъртта. Аз ли грешно се изразявам и ми е извратено мисленето, другите ли не ме разбират... Искам да имам щастливо погребение- без сълзи, сополи и оплакване. Наживяла съм се, от нищо не съм била и не съм лишена- хубав живот имам. Родена със сребърна лъжичка.А всички ще умрем, рано или късно.
Дано се приеме евтаназията, не мисля да съм камък, ако легна неподвижна. Органите съм казала да ги дарят, ако стават. Оплела съм си кошницата, ама с моя късмет ще доживея 60-ака, най- малко.
Да живея вечно- не бих си го причинила.
Дано се приеме евтаназията, не мисля да съм камък, ако легна неподвижна. Органите съм казала да ги дарят, ако стават. Оплела съм си кошницата, ама с моя късмет ще доживея 60-ака, най- малко.
Да живея вечно- не бих си го причинила.Не ме е страх от моята смърт.От както баща ми и баба ми починаха не се страхувам.
Като сте толкова безстрашни и не ви е страх от смъртта, защо не отидете в Африка да се грижите за болни от ебола и смъртоносни тропически болести?
Защо не отидете в Украина да помагате на ранени?
Защо не отидохте във Фукушима да участвате в ограничаване на радиационното замърсяване?
Защо?? Кажете де?
Ако някой ви каже, че не го е страх от смъртта, да знаете, че лъже.
По темата..От смъртта не ме е страх..От събитията след нея,да..
Като сте толкова безстрашни и не ви е страх от смъртта, защо не отидете в Африка да се грижите за болни от ебола и смъртоносни тропически болести?
Защо не отидете в Украина да помагате на ранени?
Защо не отидохте във Фукушима да участвате в ограничаване на радиационното замърсяване?
Защо?? Кажете де?
Защо не отидете в Украина да помагате на ранени?
Защо не отидохте във Фукушима да участвате в ограничаване на радиационното замърсяване?
Защо?? Кажете де?
Между приемане на смъртта и търсене на смъртта виждаш ли разлика?
Работещите на изброените места дали не ги е страх?
И най-интересно за мен е ТИ защо се палиш толкова. Ако си способен да обясниш, разбира се. Звучиш малко като "всички слушат чалга, ама не си признават".
Нито сме камикадзета ,нито самоубийци.
Тебе като те е страх от смъртта очакваш да те пропусне и да живееш вечно?Оглеждаш се 15 пъти ,като пресичаш,носиш маска в поликлиниката,миеш си ръцете по 5 пъти ,все се оглеждаш за Смъртта...ами това е,че някой са умрели приживе,а други си чакат спокойно деня и си живеят живота.
Тебе като те е страх от смъртта очакваш да те пропусне и да живееш вечно?Оглеждаш се 15 пъти ,като пресичаш,носиш маска в поликлиниката,миеш си ръцете по 5 пъти ,все се оглеждаш за Смъртта...ами това е,че някой са умрели приживе,а други си чакат спокойно деня и си живеят живота.
BlueIce , все едно да ме питаш защо не се самоубия? 
Да не те е страх и да се стремиш да умреш са две различни неща.
Всеки ще умре, но не всички се саморазрушават и поставят умишлено в риск.
А оглеждането на светофара има друго значение. Първо пресичащите нямат за цел да умрат и второ, едва ли някой иска да се превърне в инвалид.
Да не те е страх и да се стремиш да умреш са две различни неща.
Всеки ще умре, но не всички се саморазрушават и поставят умишлено в риск.
А оглеждането на светофара има друго значение. Първо пресичащите нямат за цел да умрат и второ, едва ли някой иска да се превърне в инвалид.
Не,не ме е страх.
Няма защо да ме е страх.Ако ще става-да става.Нищо не мога да направя по въпроса.Мога само да се плаша от мисълта за смъртта.А аз не искам да живея в страх.Няма смисъл.Затова-не,не ме е страх.
Старостта я приемам нормално.Рано или късно, ще се случи-неизбежно е.
Няма защо да ме е страх.Ако ще става-да става.Нищо не мога да направя по въпроса.Мога само да се плаша от мисълта за смъртта.А аз не искам да живея в страх.Няма смисъл.Затова-не,не ме е страх.
Старостта я приемам нормално.Рано или късно, ще се случи-неизбежно е.
Ако някой ви каже, че не го е страх от смъртта, да знаете, че лъже.
При това най-често несъзнателно. За приемането, и аз съм приела, че един ден - край с мен. Не се съпротивлявам, не се тревожа, не отказвам да го осъзная, защото няма никакъв смисъл. Знам, че така ще стане и че няма какво да направя по въпроса. И в същото време неизвестността ме плаши. Не, че съм седнала да се страхувам, просто в такива моменти като сегашния, провокирана от темата се замислям по-дълбоко и се опитвам да си представя как бих се почувствала в момента на настъпването. Ще ме е страх! От това какво следва, какво ще изпитам физически и духовно. Още повече, че както споменах по-назад имала съм моменти, в които съм мислила, че умирам и долу-горе имам представа какво се получава. Обхваща те паника. Тиха паника. Ако погледнеш умиращ човек, ще видиш очите на страха, ако е в състояние да осъзнава положението си - ако не е с замъглено съзнание от медикаменти или лудост, например. Или друг случай. Болки и мъки преживе. Да, такива хора искат да се избавят от земния товар, желаят смъртта, в нея виждат спасение. Но мисля, че дори те при сблъсъка си с нея изпитват особено чувство на тревожност и обърканост. Смятам, че никой не може да твърди с категоричност "Мен не ме е страх", защото самият той не знае какво точно усещане ще го споходи на смъртния му одър.
Като сте толкова безстрашни и не ви е страх от смъртта, защо не отидете в Африка да се грижите за болни от ебола и смъртоносни тропически болести?
Защо не отидете в Украина да помагате на ранени?
Защо не отидохте във Фукушима да участвате в ограничаване на радиационното замърсяване?
Защо?? Кажете де?
Е като не знае какво чувство ще го споходи на смъртния одър как решихте,че е зле?
Моя дядо умира 3дни.Умря си от старост.Постепенно спря да яде,не можехме да го събудим,изпадна в кома и почина.В тези дни имаше дишане и сърд.дейност.Мозъчна почити не.Като от време на време говореше за живота си.Бежанци са от Беломорска тракия.
Нито е викал,нито го болеше нищо.
Обиколи си местата ,където е бил и си отиде.
п.п. Натиснах бутона публикувай без да искам.
Моя дядо умира 3дни.Умря си от старост.Постепенно спря да яде,не можехме да го събудим,изпадна в кома и почина.В тези дни имаше дишане и сърд.дейност.Мозъчна почити не.Като от време на време говореше за живота си.Бежанци са от Беломорска тракия.
Нито е викал,нито го болеше нищо.
Обиколи си местата ,където е бил и си отиде.
п.п. Натиснах бутона публикувай без да искам.
Страх ме е много. От старостта обаче повече. Например, аз съм много динамичен човек - взимам стъпалата по две, ходя бързо като маратонец, тичам, скачам - ами като видя скован старец, ситнещ с бастун и буца ми засяда в гърлото. Сещам се за онази картина, как старица се оглежда в огледалото и вижда себе си, като млада, танцуваща балерина. Сковава ме безпомощността, както и че може да си загубя съзнанието.
И със смърта така, докато не умреш, не знаеш как ще е.
Хаха..точно..
Как да ме е страх от нещо, което е неизбежно и което няма на§ин да предвидя как точно ще се случи?
Надявам се само да е бързо и безболезнено.
От старостта също не ме е страх, тя е пак въпрос на възприятия. (за синът ми съм стара, за 20 годишните в дискотеката също, но за 50+ съм още в графата "млада".. Мисля да се наслаждавам искрено на старостта - круизи, пътувания и тн..))