правите сметка за време след десет-петнайсет-двайсет години, а дотогава всичко може да се промени. Разбирам да ви е близо, да са ви големи децата, а то само разтягане на локуми.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Аз имам две големи (от три общо) и изобщо не разтягам локуми. Никол го каза доста точно: "Условията и за образование, и за работа, и за собствен бизнес в нашата мила страна от година на година се прецакват все повече.
Не знам дали искам децата ми да живеят тук." И аз така, отчитам като една от големите си грешки, че останах. Макар че отдавна им го твърдя, и двамата узряха за същото решение. Затова и говорих за котвите - когато им уредиш къде да живеят самостоятелно, силно ги домързява.
Не знам дали искам децата ми да живеят тук." И аз така, отчитам като една от големите си грешки, че останах. Макар че отдавна им го твърдя, и двамата узряха за същото решение. Затова и говорих за котвите - когато им уредиш къде да живеят самостоятелно, силно ги домързява.
Аз затова попитах какво точно е "даване на апартамент". Дали може да го продаваш или е само терен.
Например ако ти построят етаж от къща и се очаква да се задомиш в него и да живееш там цял живот, това не е "даване", то и под наем не може да се даде.
Бившият ми съпруг и сестра му така бяха "подсигурени" с етажи. Което си е много тежка котва, с която на практика остават до полата на мама цял живот. Иначе- хубави и големи площи, ама...
Например ако ти построят етаж от къща и се очаква да се задомиш в него и да живееш там цял живот, това не е "даване", то и под наем не може да се даде.
Бившият ми съпруг и сестра му така бяха "подсигурени" с етажи. Което си е много тежка котва, с която на практика остават до полата на мама цял живот. Иначе- хубави и големи площи, ама...
Мамасита, какво е това или онова за всеки е различно.
Имам познати, с даден им кат от къща и помещение за бизнес. Във времена, в които ние се влачехме по крайните квартали под наем, те дръпнаха рязко напред с материала. Познай дали останаха на ниво кат от къща? Ами не. Така че-който има капацитет да се възползва от ката къща и ключовете от ладата-смейте му се после, че му дали нещо си, дето някой си го нарича котва. Сега, че мъжа ти е бил без потенциал, си е в твоята градинка.
Имам познати, с даден им кат от къща и помещение за бизнес. Във времена, в които ние се влачехме по крайните квартали под наем, те дръпнаха рязко напред с материала. Познай дали останаха на ниво кат от къща? Ами не. Така че-който има капацитет да се възползва от ката къща и ключовете от ладата-смейте му се после, че му дали нещо си, дето някой си го нарича котва. Сега, че мъжа ти е бил без потенциал, си е в твоята градинка.
Мамасита и аз съм против даването на нещо било етаж или апартамент, с очаквания да те гледа, обича, да живее там - тая работа с големите къщи от по няколко етажа за всяко дете отдавна не работи в полза на детето - мисля че правилно е да му дадеш възможност - като тя да се изрази в плащане на образование, възможност да живее отделно от теб в началото или първоначален капитал за започване на някакъв бизнес. Всичко с мярка и според възможностите на родителя и детето.
За това ги раждаме децата, да ги научим да живеят самостоятелно, да се оправят сами, а не да са до полите ни цял живот.
И да някои деца се справят и сами абсолютно с всичко - други не и се нуждаят от малко помощ.
В България наред с тенденцията да има много трудолюбиви и амбициозни деца се наблюдават и други - такива които нито работят, нито учат и живеят при мама и тате, които си ги хрантутят.
за това е добре да насочиш детето си и ако имаш възможност да му предложиш алтернативи, а не да го гледаш как си пропилява живота край теб, и да плюеш държавата, че не осигурява възможност. Държавата не ти е родила децата, за да трябва да се грижи за тях.
За това ги раждаме децата, да ги научим да живеят самостоятелно, да се оправят сами, а не да са до полите ни цял живот.
И да някои деца се справят и сами абсолютно с всичко - други не и се нуждаят от малко помощ.
В България наред с тенденцията да има много трудолюбиви и амбициозни деца се наблюдават и други - такива които нито работят, нито учат и живеят при мама и тате, които си ги хрантутят.
за това е добре да насочиш детето си и ако имаш възможност да му предложиш алтернативи, а не да го гледаш как си пропилява живота край теб, и да плюеш държавата, че не осигурява възможност. Държавата не ти е родила децата, за да трябва да се грижи за тях.
Като гледам, апартаменти дават родителите, които разполагат с повече от два. Нищо лошо не виждам, на кого да ги дадат, ако не на децата си? Да си ги носят на ония свят от страх да не навредят на самостоятелността на детето ли? То пък голямо възпитание ще е било, ако се влияе от три стаи.
Имам светъл пример до себе си с бивша приятелка, чийто съпруг имаше от мама и тате едностаен апартамент (в различен квартал от родителите си). Е, тази жена не спря в продължение на 15 години да мрънка апартаментът да се бил припишел на нея и мъж й. Питах я защо й е, отговорът беше, ако се разведяли, и на нея да й останело нещо...Купиха си накрая отделно друго жилище. Но на мен ми остана обеца на ухото колко е неправилно да приписваш на детето си имот с пълни права на собственост.
Ами например, ако ми бяха казали- ей тука една студентска гарсониера, ако искаш...доста вероятно щях да си остана в Пловдив. Наистина чаровно апартаментче, като за рахатлийски студентски години. Ама вместо това спях на втори етаж на леглото в общежитие.
Даването на апартамент с условие да живееш в него е котвата, а не да ти го дадат като източник на капитал или с идеята, че може да го продадеш и ако искаш да изпукаш парите. Малко се иска, за да наклони житейският избор.
Както казах, и да има апартаменти и имоти, наследяването си става по естествен път, някой ден.
Между другото днес на соц гарсониерите им викат "двустайни", тоест ако има хол с бокс и още една спалня- води се двустаен.
За мен е нормално родителите да ползват и управляват имотите си за своите цели, ако може да си подпомогнат финансово пенсионирането.
Даването на апартамент с условие да живееш в него е котвата, а не да ти го дадат като източник на капитал или с идеята, че може да го продадеш и ако искаш да изпукаш парите. Малко се иска, за да наклони житейският избор.
Както казах, и да има апартаменти и имоти, наследяването си става по естествен път, някой ден.
Между другото днес на соц гарсониерите им викат "двустайни", тоест ако има хол с бокс и още една спалня- води се двустаен.
За мен е нормално родителите да ползват и управляват имотите си за своите цели, ако може да си подпомогнат финансово пенсионирането.
Ами например, ако ми бяха казали- ей тука една студентска гарсониера, ако искаш...доста вероятно щях да си остана в Пловдив. Наистина чаровно апартаментче, като за рахатлийски студентски години. Ама вместо това спях на втори етаж на леглото в общежитие.
Да, това важи за теб. За други хора не се развиват точно по този сценарий нещата.
Повечето, които бяха осигурени по време на следване, хем си живяха по-спокойно и задоволено, че и весело, хем необременени от борбата за оцеляване се реализираха с доза самочувствие на имащи и можещи. Постигнаха това, което на нас ни отне десет години, за двойно по-малко време. Друга част започнаха добре също, но не им достигна нещо и към днешна дата са зле. Но няма нито един закотвен. От онези, на които има дадоха апартаменти тогава, няма нито един да живее все още в него. Половината са в чужбина, другата половина са в съвсем друг имот.
Аз пък знам. Особено ако заживееш в него, наливаш пари за ремонти, а в същото време е в кофти квартал. Искаш- не искаш, битовото те влачи надолу.
Иванула, тия с апартаментите от друго място им идва самочувствието, да ти кажа. Просто така са израснали, мислят нашироко, а сигурно е имало и други подаръци, апартаментът е бил по-скоро нещо инцидентно, което няма как да го няма.
Говоря за случаите, в които се трепери чадото да получи заветния имот.
Иванула, тия с апартаментите от друго място им идва самочувствието, да ти кажа. Просто така са израснали, мислят нашироко, а сигурно е имало и други подаръци, апартаментът е бил по-скоро нещо инцидентно, което няма как да го няма.
Говоря за случаите, в които се трепери чадото да получи заветния имот.
Аз такива случаи около себе си не съм виждала.
Въпрос на обкръжение, среда, град, квартал.
Хич не им бяха инцидентни апартаментите. Един бе заработил пари именно в Либия, по цитиран модел от другата тема. Друг-наследствен. Нищо фрапиращо, не бяха наследствени богаташи от потекло и самочувствието им не бе наследствено. Третия бе син на успял в зората на демокрацията да яхне малък бизнес. Апартаментите не бяха идеален топ център на града, говорим за Надежда+Младост, за онова време крайно нелицеприятни софийски квартали. Но факта, че не даваш долари за наем за мизерна квартира, а започваш работа за стаж и опит, а не за да си платиш билета до СУ дърпаше.
Въпрос на обкръжение, среда, град, квартал.
Хич не им бяха инцидентни апартаментите. Един бе заработил пари именно в Либия, по цитиран модел от другата тема. Друг-наследствен. Нищо фрапиращо, не бяха наследствени богаташи от потекло и самочувствието им не бе наследствено. Третия бе син на успял в зората на демокрацията да яхне малък бизнес. Апартаментите не бяха идеален топ център на града, говорим за Надежда+Младост, за онова време крайно нелицеприятни софийски квартали. Но факта, че не даваш долари за наем за мизерна квартира, а започваш работа за стаж и опит, а не за да си платиш билета до СУ дърпаше.
А така. Това, че ти си живяла сред котви не значи, че всяко дадено материално като подкрепа действа като котва. Пак казвам, мъжа ти не е имал потенциал, да си гледала внимателно, когато си се навирала в онези среди с котвите.
Тези мои познати с апартаменти, които са извън страната, използваха имота именно за трамплин за излизане. Продадоха, за да заминат. Платиха си билети и престой няколко месеца, докато започнат работа. Не котва, а трамплин.
Тези мои познати с апартаменти, които са извън страната, използваха имота именно за трамплин за излизане. Продадоха, за да заминат. Платиха си билети и престой няколко месеца, докато започнат работа. Не котва, а трамплин.