Герри, с Индия улучи най-големия ми страх...никога не бих си я причинила.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Не ми дреме на мен от миризми ако става въпрос за места като Индия. За там няма да тръгна с настройка като за СПА. От много хора съм чувала, че е най-голямата циганска махала на света, вкръчитерно и от въжа ви, но аз бих искала да я видя. Мисля си, че има чар. Виж Тайланд например не искам да го виждам повече. Цигания, но без чар. Капан за определен вид туристи.
Определено. С деца не бихме предприели дестинации като Индия, Тайланд , Мароко и т.н.
Добре е наистина да се подбират местата с оглед на санитарни условия, ваксинации ,които неизбежно се налагат , близост до болници и качествена мед. помощ .
Но виж както Герри каза Европа е супер за родители с деца , както и Америка
Добре е наистина да се подбират местата с оглед на санитарни условия, ваксинации ,които неизбежно се налагат , близост до болници и качествена мед. помощ .
Но виж както Герри каза Европа е супер за родители с деца , както и Америка
За Индия съм чувала само лоши неща. Като например, че кой където му се допикае и кляка и пикае, независимо, че е на улицата примерно. Че ако крава легне на пътя и всички автомобили чакат кравата с часове да й кефне да стане, та да се отмести. Че в ресторантите и въобще навсякъде е такава мръсотия, като готвели, падали разни продукти на земята, вдигали ги и бам - в чинията. Затова пък готвели много люто, да се борят със стомашните проблеми, свързани с мръсотията. Водата - само минерална, без минерална си се гътнал... Не бих отишла в Индия нито с деца, ни без деца.
За мен децата няма как да са в центъра. Други неща са в центъра, градим един свят и битие, а децата живеят в него и попиват. Това им е обучението- другото е маниакално организиране на "обогатяващи" дейности. За мен в центъра на нещата сме възрастните.
Децата получават това, от което имат нужда- но невинаги това, което искат. Така има ресурс за повече от едно.
Относно детските рождени дни: бих го водила, но забелязвам, че децата вече толкова са свикнали на такава стимулация, че не им е въобще специално. Приемат го за даденост. Един-два пъти отказах, нямаше абс. никакъв ефект. Просто на това поколение вече не му пука. А аз няма да водя децата си на неща, които създават привикване към все по-голяма стимулация, за да се развеселят.
Иначе докато беше единствено дете, и аз съм тичала насам-натам по всякакви атракции, но сега ще има един период, в който нещата ще са по-кротки.
Децата получават това, от което имат нужда- но невинаги това, което искат. Така има ресурс за повече от едно.
Относно детските рождени дни: бих го водила, но забелязвам, че децата вече толкова са свикнали на такава стимулация, че не им е въобще специално. Приемат го за даденост. Един-два пъти отказах, нямаше абс. никакъв ефект. Просто на това поколение вече не му пука. А аз няма да водя децата си на неща, които създават привикване към все по-голяма стимулация, за да се развеселят.
Иначе докато беше единствено дете, и аз съм тичала насам-натам по всякакви атракции, но сега ще има един период, в който нещата ще са по-кротки.
Не им пука например дали някое дете ще дойде или няма да дойде. Наличието на детски центрове означава, че децата се канят масово, без да се познават родителите. Просто ей така- да има деца и фън. Съответно самите деца не се радват на срещата, както например аз съм се радвала на рождени дни, защото сме били една тайфа, познаващи се отдавна, истински приятели всеки ден. А не просто поканени на рожден ден, за да има бройка.
А иначе колкото повече растат децата, следва да имат повече "празни часове"- без учене, без родителски подсказки, ей така- да полудее от скука. Ако в това положение измисли нещо конструктивно, това е много добър знак. Дори бих казала, че е задължително децата да могат това.
Другото тревожно нещо е, че започва да става неблагодарен- излизания, които за мен като дете биха били невероятно специални, за него са минимум. И понеже не искам да става така, понякога нарочно намалявам дозата фън, за да оценява какво има. Но какво ли знам, аз явно съм имала "бедно детство"...
А иначе колкото повече растат децата, следва да имат повече "празни часове"- без учене, без родителски подсказки, ей така- да полудее от скука. Ако в това положение измисли нещо конструктивно, това е много добър знак. Дори бих казала, че е задължително децата да могат това.
Другото тревожно нещо е, че започва да става неблагодарен- излизания, които за мен като дете биха били невероятно специални, за него са минимум. И понеже не искам да става така, понякога нарочно намалявам дозата фън, за да оценява какво има. Но какво ли знам, аз явно съм имала "бедно детство"...
Какви са тези обобщения? На моите деца например им пука за доста неща. Дори и за такова наглед дребно нещо, че една от приятелките им няма да дойде на организирания от тях неделен филмов маратон у нас с почерпка. Пуснаха в действие всички средства да я убедят да промени мнението си. От сега ги тресе и емоцията как ще се забавляват на престоящия ежегоден фашинг (карнавал), организиран от по-големи ученици в гимназията. И никак не гледат на забавленията като на даденост... Самият факт как после ентусиазирано споделят и разказват кое как е било говори не за непукизъм...