Ilyy, добре дошла сред нас! Лека бременност 
Ние се възползваме от хубавите дни и обикаляме много тези дни!
Веси, гушкам те мила
Ние се възползваме от хубавите дни и обикаляме много тези дни!
Веси, гушкам те мила
- Публикувана: 2 март 2015, 10:24 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2022, 12:58 ч.
Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32
Ilyy, аз бях сравнително скоро бременна (имаме бебче на 9 месеца). И при нас се получи така, че направихме бебето и Мм замина (дори беше на кораба вече като разбрахме, че ще имаме бебе). Моят съвет е да си угаждаш всячески.. Отделяй си време за себе си, ходи на лекции за бременни, разхождай се... Това е последният път, в който ще си сама и ще имаш цялото време само за себе си. Горе главата 
Много вярно Тединка. То и да е спокойно бебето като е първо пак времето отлита неусетно.
Веси дано болния, който гледаш да е временно и да се оправи скоро. От опит мога да кажа, че гледането на възрастен човек е много по-тежко от гледането на дете. Може би донякъде и заради психическото изтощение.
Моя малък бяс заспа преди малко ( 1 часа вечерта
).
IIy, според мен е много по-добре сега да отсъства и да е тук като се роди бебешока.
Веси дано болния, който гледаш да е временно и да се оправи скоро. От опит мога да кажа, че гледането на възрастен човек е много по-тежко от гледането на дете. Може би донякъде и заради психическото изтощение.
Моя малък бяс заспа преди малко ( 1 часа вечерта
). IIy, според мен е много по-добре сега да отсъства и да е тук като се роди бебешока.
Linusha, много си права мила, психическото напрежение е много по тежко от физическото. То оправяне едва ли ще има на тия години, но поне стабилизиране.
llyy, вярно не мислиш, но всеки си иска вниманието и гледа максимално да те ангажира с неговите си интереси, проблеми и болежки....Абе луднах, на всичкото отгоре правих и организация за РД на моя свекър. Бях му обещала голям празник, утре ще го има...все пак стана на 90 г.
Спокойна вечер от мен!
llyy, вярно не мислиш, но всеки си иска вниманието и гледа максимално да те ангажира с неговите си интереси, проблеми и болежки....Абе луднах, на всичкото отгоре правих и организация за РД на моя свекър. Бях му обещала голям празник, утре ще го има...все пак стана на 90 г.
Спокойна вечер от мен!
Веси, голяма душа си ти...Пожелавам ти да се закрепи майка ти доколкото е възможно, а рожденика утре да е във форма още дълги години.
Мари, благородно завиждам и ти се радвам
На мен ми е много самотно и не се чувствам добре и в кондиция. От работа вкъщи, фитнес и общо взето виждам колегата в офиса и инструктора, мрън...
Мари, благородно завиждам и ти се радвам
На мен ми е много самотно и не се чувствам добре и в кондиция. От работа вкъщи, фитнес и общо взето виждам колегата в офиса и инструктора, мрън...
здравейте момичета, мм има плановете и той да се качва на кораб. Как преживявате разделите и за колко време са те, той ме уверява, че
ще е за около 2 м на кораб и 2 седмици вкъщи ? възможно ли е това според вас ? имате ли си доверие, мислите ли си, че там могат да срещнат някоя, пък било то само за единия път...и това го мисля, нищо че му имам доверие... той не че няма да ме мисли, като тук вероятно аз ще съм с по-социалният живот де. Колко време имам предвид години сте в това положение ? |:(
ще е за около 2 м на кораб и 2 седмици вкъщи ? възможно ли е това според вас ? имате ли си доверие, мислите ли си, че там могат да срещнат някоя, пък било то само за единия път...и това го мисля, нищо че му имам доверие... той не че няма да ме мисли, като тук вероятно аз ще съм с по-социалният живот де. Колко време имам предвид години сте в това положение ? |:(
Ние сме така 10г( откакто плава и 15г заедно ).И особено когато имаш малки деца е ужасно трудно,при нас няма и роднини в същия град.Имахме голяма криза в отношенията,защото в един момент всичко просто ме заливаше отвсякъде с проблеми,а няма на кого да се опреш и за всичко трябва да се справяш сама.Имам хубава професия и се наложи да напусна,защото откакто съм с ученичка съм постоянно шофьор за водене/вземане,каране на допълнителните курсове,а на детегледачките не за всичко мога да разчитам ... Успокоявам се с мисълта,че е за няколко години,докато стане 4клас и ще пътува сама... Незнам доколко реалистични са ми очакванията,моля миналите по този път да споделят,защото и малката подраства и след няколко години и тя ще е първи клас 
Към момента равносметката ми е финансово значително по-спокойни,емоционално значително по-изнервени.Което до голяма степен е обвързано и с децата,защото нито почивките са ни почивки,изобщо романтиката беше голям мираж.Сега поотрастват и малката стана по-разбрана, започва да ми просветва.Така че както всяко нещо - има си и плюсове и минуси... С малко хора мога да споделям,защото всички мислят,че като не се тревожиш дали ще имаш лекарства за децата и храна на масата,значи нямаш никакви проблеми.От друга страна незнам представят ли си какво е да се чудиш на кого да оставиш едното си дете,защото с другото трябва да постъпиш в спешното отделение.
Към момента равносметката ми е финансово значително по-спокойни,емоционално значително по-изнервени.Което до голяма степен е обвързано и с децата,защото нито почивките са ни почивки,изобщо романтиката беше голям мираж.Сега поотрастват и малката стана по-разбрана, започва да ми просветва.Така че както всяко нещо - има си и плюсове и минуси... С малко хора мога да споделям,защото всички мислят,че като не се тревожиш дали ще имаш лекарства за децата и храна на масата,значи нямаш никакви проблеми.От друга страна незнам представят ли си какво е да се чудиш на кого да оставиш едното си дете,защото с другото трябва да постъпиш в спешното отделение.
а не мисли ли да спре да плава в един момент? 10 години - това е адски много време ....аз лично не мога да си представя, и ако сте финансово вече добре защо не се занимава с нещо друго, просто ми е любопитно, ако искаш разбира се ми отговаряй
Защото е навигатор,какво да навигира на сушата ?
И моето момче пътува 11 години вече, познаваме се от 3,5 г. Първият му брак се е провалил заради работата в голяма степен, а той пък тръгнал да пътува за да има ресурс за лечение на големия му син. Слава Богу нещата са добре, но той не мисли да спира да пътува.
Харесва си работата, а и сравнява заплатите на брега и на кораба.
Двамата му сина растат, живот и здраве се надяваме на още едно дете. Аз го натискам да почваме да отделяме за образованието на момчетата вече, че голямото е 8 клас.
Самотно ми е и не ми е лесно, защото съм сама. Нямам проблемите около отглеждането на деца, но и да си сам като кукувица не е работа.
Аз не бих го натискала да спре да пътува, защото на мен ми е трудно чисто емоционално. Той е в по-тежка изолация.
Моят е ел. механик и то много добър. Би спрял само ако стане супервайзор. Има го в зара принципно.
Такъв режим 2 месеца на кораб съм чувала за тези, които обслужват платформите. Не е невъзможно.
Доверие си имаме, не се обсъжда въобще темата, някак нямаме нужда да си повтаряме колко сме сериозни. Корабът е товарен, дестинациите далечни, много рядко си струва да слизат някъде, какво остава за връзки или забежки.
Не се занимавай с глупости, познаваш си стоката и можеш да прецениш доколко да се довериш.
Харесва си работата, а и сравнява заплатите на брега и на кораба.
Двамата му сина растат, живот и здраве се надяваме на още едно дете. Аз го натискам да почваме да отделяме за образованието на момчетата вече, че голямото е 8 клас.
Самотно ми е и не ми е лесно, защото съм сама. Нямам проблемите около отглеждането на деца, но и да си сам като кукувица не е работа.
Аз не бих го натискала да спре да пътува, защото на мен ми е трудно чисто емоционално. Той е в по-тежка изолация.
Моят е ел. механик и то много добър. Би спрял само ако стане супервайзор. Има го в зара принципно.
Такъв режим 2 месеца на кораб съм чувала за тези, които обслужват платформите. Не е невъзможно.
Доверие си имаме, не се обсъжда въобще темата, някак нямаме нужда да си повтаряме колко сме сериозни. Корабът е товарен, дестинациите далечни, много рядко си струва да слизат някъде, какво остава за връзки или забежки.
Не се занимавай с глупости, познаваш си стоката и можеш да прецениш доколко да се довериш.
Мира
Момичета, няма да казвам моя стаж колко е...има и с по голям, като моряшки съпруги, но истината е , че парите никога не стигат:grinning:
Тъкмо си мислиш, че може да живееш като останалите, но идват идеи и трябват средства. Докато беше малък моя син, отказах се от работата да бъда по близо до него , а и рейсовете бяха по 9 месеца....Бях и майка и баща. ...не съжалявам , че оставих професията си. Детето сега тръгва по стъпките на баща си, винаги съм за приемственост в професията в семейството....но и за образованието трябват средства...Накрая дойде и моя ред
спонсорира моето начинание....и така кръговрат , намираш все някъде да влагаш и годините отлетели. Важно е обаче здравето, затова не си го хабете като влизате във филми, ако той ви обича и усеща същото, няма къде да отиде, винаги ще се връща и ще копнее за дома. Аз не мога да се оплача, от 30 години сме заедно и който ни познава, знае как ме гледа ММ
Момичета, няма да казвам моя стаж колко е...има и с по голям, като моряшки съпруги, но истината е , че парите никога не стигат:grinning:
Тъкмо си мислиш, че може да живееш като останалите, но идват идеи и трябват средства. Докато беше малък моя син, отказах се от работата да бъда по близо до него , а и рейсовете бяха по 9 месеца....Бях и майка и баща. ...не съжалявам , че оставих професията си. Детето сега тръгва по стъпките на баща си, винаги съм за приемственост в професията в семейството....но и за образованието трябват средства...Накрая дойде и моя ред
спонсорира моето начинание....и така кръговрат , намираш все някъде да влагаш и годините отлетели. Важно е обаче здравето, затова не си го хабете като влизате във филми, ако той ви обича и усеща същото, няма къде да отиде, винаги ще се връща и ще копнее за дома. Аз не мога да се оплача, от 30 години сме заедно и който ни познава, знае как ме гледа ММ
Вчера изчетох цялата тема,добре ми подейства 
Нормално ситуациите и проблемите да са сходни. Помня аз в началото колко плаках и колко мъчно ми беше, детето беше на 6м.Докато беше на ясла/градина с дететгледачка успявах да съчетавам и с работата,но тръгна ли на училище за мен се появиха истинските предизвикателства - записахме я на куп допълнителни курсове,уроците също изискваха време да се проверяват и обсъждат вкъщи и времето започна да не стига ... Много ми беше трудно да се откажа от работата си,екипът беше страхотен,но дадох приоритет на децата и семейството. Няма да споделям какво ми чуха ушите от собствените ми родители... Много криво ми стана,но пък ми е ясно,че като не си живял такъв живот да бъдеш и баща и майка,да гледаш как децата ти плачат на рожденните си дни и Коледа,защото татко не е вкъщи или как се налага да ги оставяш по празници на чуджи хора,защото имам дежурство и те стоят вкъщи - няма как да има разбиране. Това беше друга част от нещата,която много ми тежеше - колокото и да се стараех не можех да огрея навсякъде и вместо подкрепа от семейството всъщност получавах само "деликатно напомняне" с какво не съм се справила. Да са живи и здрави ! Докато половинката е тук е ок,но тръгне ли се появява голям вакуум и трябва да измисля с какво да го запълвам.Започнах да се замислям да изкарам втора магистратура,да си оползотворя поне стоенето вкъщи 
Така че благодаря ви,че ви има и че споделяте,аз не пиша много,но ви чета с удоволствие. Вече съм измислила подарък за Свети Валентин,нищо,че го няма - подаряваме си ги като се върне . Аз моите подаръци сама си ги купувам,опаковам и за пред децата ги подарявам казвайки,че е от тати Така и те виждат,че се отбелязват празниците по някакъв начин
Нормално ситуациите и проблемите да са сходни. Помня аз в началото колко плаках и колко мъчно ми беше, детето беше на 6м.Докато беше на ясла/градина с дететгледачка успявах да съчетавам и с работата,но тръгна ли на училище за мен се появиха истинските предизвикателства - записахме я на куп допълнителни курсове,уроците също изискваха време да се проверяват и обсъждат вкъщи и времето започна да не стига ... Много ми беше трудно да се откажа от работата си,екипът беше страхотен,но дадох приоритет на децата и семейството. Няма да споделям какво ми чуха ушите от собствените ми родители... Много криво ми стана,но пък ми е ясно,че като не си живял такъв живот да бъдеш и баща и майка,да гледаш как децата ти плачат на рожденните си дни и Коледа,защото татко не е вкъщи или как се налага да ги оставяш по празници на чуджи хора,защото имам дежурство и те стоят вкъщи - няма как да има разбиране. Това беше друга част от нещата,която много ми тежеше - колокото и да се стараех не можех да огрея навсякъде и вместо подкрепа от семейството всъщност получавах само "деликатно напомняне" с какво не съм се справила. Да са живи и здрави ! Докато половинката е тук е ок,но тръгне ли се появява голям вакуум и трябва да измисля с какво да го запълвам.Започнах да се замислям да изкарам втора магистратура,да си оползотворя поне стоенето вкъщи Така че благодаря ви,че ви има и че споделяте,аз не пиша много,но ви чета с удоволствие. Вече съм измислила подарък за Свети Валентин,нищо,че го няма - подаряваме си ги като се върне . Аз моите подаръци сама си ги купувам,опаковам и за пред децата ги подарявам казвайки,че е от тати Така и те виждат,че се отбелязват празниците по някакъв начин