Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32

Защо не сте активни момичета ? Как сте ?
Аз около седмица не бях много добре, сори че все се оплаквам и мрънкам, но си го казвам на вас, за да не тревожа любимия Бях се депресирала нещо не намирах нищо, което да ме радва,  когато него го няма, бях изпаднала в някаква постоянна тревожност, но днес на дълго и на широко си поговорих със сетра му ( близнаци са) и тя ми подейства много положително и сега съм се съвзела.
Налях си чаша вино и гледам Приятели

Много сме си активни даже. Радваме се на живота и без мъжете си. Аз днес пак се разписах на плажа. Е, барът вече е зазимен, но това не ми попречи да се попека и да поуча малко немски от телефона. Водата все още става за плуване.

Тука сме, аз днес изкарах цял ден в Кранево и Балчик.
Моето момче е в Бангладеш, поговорихме си, разведрих го с тукашни истории и съм доволна. Много е важно да споделяме какво се случва тук, да са част от нашето ежедневие, това ги откъсва от тяхното, което по-тежко за понасяне.
Ама мъжки мъже сме си избрали и сме техните мъжки момичета.
Аз никога не му мрънкам защо го няма и колко ми липсва. По време на рейс той трябва да разчита на мен, иначе скандал или да е виновен така както е на майна си Райна е ок, семейство сме

Тъй като вие имате повече опит от мен, дайте идеи как да не изпадам в такива състояния...
Страшно много ми липсва и просто съм се вглъбила в това как не мога без него и как нищо няма смисъл.
Опитвам се да си внушам и да мисля позитивно, но подсъзнанието ми е зациклило на това колко ми е гадно и тежко

Аз ще ти подскажа, ще споделя как усещам аз това, което питаш и каква е обратната връзка на моя мъж.
Професията им е много мъжка, не заради образованието или чиновете (степените им),а заради това, че животите им зависят от самите тях. До такива мъже няма как да стоят слаби жени. Слабите е въпрос на време да се огънат и да предадат мъжкото доверие. Защото за мъжете ни е най-важно да разчитат на нас като партньорки.
Ако не можеш, не го подвеждай. Ако ще кръшкаш, ще разбере, както е на гъза на географията.
Аз не разбирам такива състояния защото не съм го поставила на пиадестал. Липсва ми, но всеки ден му казвам само, че го обичам. Коментираме почивки и ремонти като се върне, смешки на домашните любимци, кой съсед какво казал днес, ежедневни неща. Изслушвам го когато споделя той проблемите си, изкарах половин инженерно образование, но щом му олеква слушам.
Разбери, че щом такъв мъж ти се е доверил, ти си стойностна и силна жена, а този тип жени имаме нужда от своето време. На мен ми липсва физически, но аз общувам с него всеки ден.
Оцени себе си и се възползвай от своето време, не поставяй друг в центъра на света си защото така натоварваш и него. Не си му аксесоар, а партньор.
Все едно майка ти да ти мрънка колко и липсваш.
Обратната връзка от негова страна е, че знае какво се случва тук, включително лошите новини, които всички ще те съветват да криеш, но не смей да криеш от него.
Не се чувства изолиран и не се чувства банкомат.
Свекърва ми също понякога ми казва "не казвай на Краси", познай дали не казвам и в резултат той разчита на мен.

Мира, много си мила
Никога не бих си помислила даже да му изневеря, прекалено много го обичам. Не искам да съм слаба в неговите очи и вечно мрънкаща, и си много права за това, че поставям него в центъра на света ми и някак си разчитам изцяло на него за моето щастие, а знам че не трябва да е така. Но не знам как да го променя, понеже всичко правихме заедно и това да стоя сама, да вечерям сама, да спя сама ме отчайва, възхищам ви се вие колко сте над нещата и как се справяте....

Илайда, хич не съм над нещата и го оревавам два дни преди да тръгне, после като го изпратя пак, като се прибера и гледам кое къде е оставил.
Искам да кажа,че не му го натяквам и не го превръщам във филма идея. Той е на работа и това е положението.

И аз доста сълзи пролях и преди да замине и след като замина.
Но аз съм много емоциална, даже свръх и трудно се адаптирам към промените, минаха 2 месеца, а вместо по-лесно на мен ми става по-трудно, не да го чакам, а просто да съм сама...

Душичка златна, дай си време, но и бъди наясно, че така вредиш и на себе си.

Ще ти дам отпорна точка - виж - два месеца са минали. Не си умряла. Светът не е свършил без него. Завръщането му е с два месеца по-близо. Радвай се за това, вместо да мислиш за остатъка от времето.
Според мен или имаш проблеми със самочувствието, или имаш твъърде много свободно време. А може и двете. Аз сега като съм заета супер бързо минаха 6 месеца и вече наближава време моят  да се връща. Апък майките, които имат и деца за гледане, изобщо не си представям да имат време за вайкане.
Това първият му рейс ли е от както е с теб? Ще видиш, че втория път ще си много по-добре.
Пък ако постоянно се чувстваш потисната... де да знам... може би това не е твоят човек. Любовта не трябва да е толкова трудна и с толкова негативни емоции. Само с любов семейство не става. Може да срещнеш някого с друга професия, който да те прави много повече щастлива и да не те принуждава индиректно да изпадаш в подобни дупки. В крайна сметка ако не можеш да свикнеш с такъв начин на живот, не си длъжна да го правиш.
Мира много точни думи е написала.

Това е първият му рейс като цяло и за това е толкова трудно.. и да имам твърде много свободно време, което и според мен е голям проблем. Ходя на уни но не съм по цял ден и после бездействам. От другия месец почвам стаж и се надявам и това да упътни времето ми. Никога няма да се откажа от него независимо колко ми е трудно, ще свикна, ще се науча да се справям Вие ми давате кураж за това редовно ви спамя тук Може да ви се струват глупави проблемите ми, ама

Щом е първи рейс и за двама ви (така разбрах сякаш) е обяснимо. С всеки следващ рейс нещата стават много по-леки за всички.
Не плачи по телефона и не обяснявай колко ти в трудно, защото на него му е много пъти по - трудно, откъснат от всичко и всички. Говори му ведри неща, разкажи му какво правиш, какви са плановете ти, направете си общи такива за като си дойде - почивка, екскурзия, ремонт, разходки, покупки. Това ще ви даде и на двамата някаква мотивация и смисъл да гледате напред и да чакате, къде търпеливо, къде - не толкова. Така ще си казваш не "два месеца от както го няма", а  ще стане "два месеца до почивката ни в .. Созопол", например. Или "два месеца до отпразнуването с него на годишнина/завършване/ успешен рейс". Според мен, това е по-добрата гледна точка и някак си е по-успокояваща и за двамата. Друг съвет, който вече са ти дали, е да го изслушваш и да се интересуваш и за неговото ежедневие. Може да не разбираш какво говори в началото или да нв ти е интересно, но го слушай, проявявай интерес как са колегите, храната. Запомни нещо, което го е впечатлило или подразнило и питай за него. Нека и той се чувства добре и види твоята заинтересованост, да знае, че го чакаш в своето си ежедневие, но мислиш и за неговото. Щом во е първи рейс мисля, че това е важно.
Аз за себе си мога да кажа, че първият рейс на ММ ми беше много тежък, все едно ме бяха ударили по главата с камък, бях в дупка, не знаех как да изляза от нея. Тогава моите приятелки (наши приятелски семейства, моряшки съпруги) ми дадоха тези съвети. И някак си нещата станаха по-леки и за двамата (на него далеч не му беше първи рейс, но пък виждаше, че на мен ми тежи). И аз така си бях казала "няма пък, аз имам силата в себе си да се справя с това чакане". Да, ама сякаш времето беше спряло, броях всеки час. Сега, като се върна назад, се замислям, че просто съм имала много, много свободно време и за това съм се чувствала така. Имала съм време да разсъждавам колко много ми липсва, колко ми е тъжно.
Сега пак го мисля, разбира се. И аз два-три дни преди и след заминаване си поплаквам здраво, но ежедневието така ме е завъртяло работа-дете-жилище-родители-разходки, сега и бременност, че нямам време да стоя и да се жалвам и да плача. Това влияе и на детето, което също знае какво става. За това като се обади, което е всеки ден, му разказвам какво е правил малкия, какво е казал смешно, аз какви съм ги свършила, какво съм успяла да направя, къде сме ходили, как са родителите ни. Изслушвам го него и след това започваме да си говроим за нещата, които смятаме да направим като си дойде. Миналият рейс близо 6 месеца всеки ден сме обсъждали ремонта на новото ни жилище - кое, как и защо ще стане, как ще изглежда, какво ни харесва и така, в планове, времето мина, а до седмица вече влизаме в новото жилище.
И последното нещо, което правим преди заминаването му е да направим списък с нещата, които трябва да се свършат (извън обичайните) от мен докато него го няма. Например, намери майстор за банята или огледай обяви за нова квартира/ жилище, започни стаж/ нова работа и т.н. Общо взето всичко, което засяга и двама ви по някакъв начин, но може да бъде изпълнено само от теб, с негови насоки. Още една тема за дискусии по телефона, която ще накара него да се чувства полезен, защото ти е помогнал от там, а теб ще те накара да се чувстваш самостоятелна и в същото време отговорна, полезна и допринасяща за вас като двойка. Доста дълго стана...

Благодаря многооооо за толкова изчерпателно написаното
Да това е първи рейс и за двама ни, качи се за първи път и на него му е трудно, но вече посвикна, говорим си всеки ден дори и с видео, разказваме си, споделя ме си как е минал деня ни, за съжаление сме с голяма часова разлика, но няма как... изслушвам го аз обичам да ми разказва. Може би сте прави че следващите пъти ще ми е по-лесно и се свиква. За това от рано му мрънкам за бебенце, за да има кой да ми прави компания и да нямам свободно време

Здравейте момичета. Присъединявам се в темата като жена живееща с моряк ще станат 11 години скоро. Не съм съпруга с халка, но пък сме с две деца 😀.
    Нашата история е дълга, но се и пише още.. Аз бях на почти 16, а той на 21.Действието се развива в mIRC(може и някои от вас да не помнят) така се запознахме, незнам защо но още помня 1 чат и как ми обясняваше, че е във Варна и ще заминава на път и е оставил приятелката си за това, а аз бях в Плевен. И тъй разменихме си email-те и всеки по пътя си- аз с първата си любов, той по корабите и с неговия си живот. Незнам какво ме накара ей тъй както сега и му писах една нощ, че съм се сетила как тръгва на път и оттам насетне 6 години поддържахме връзка приятелска кой как е, празници.. После стана още по-приятелска, както се казва познава ме по-добре и от майка ми. И тук интересното е, че не се бяхме виждали на живо никога. Това се случи 2010, нищо че първия чат беше 2004.. И първото, което направих беше просто да го прегърна силно, моя прекрасен приятел.
Ехх.. Книга мога да напиша, кой знае някой ден защо не!
Все още бяхме с неприключили връзки та имахме уважение към другите, но искрите хвърчаха. Разговори в едно кафе, мечти.. За къща.. Все едно беше вчера така ги помня тия мигове и те ми дават сили. След тази среща той трябваше да заминава скоро. Приключихме и двамата с предишните истории и аз от тогава го чакам.. Дойде и ме взе, а дали той не ме чакаше толкова години преди това.. 🙂Май така си стана. Е аз почти завършвах 1 си висше, записах още 4 семестъра, следващата година забременях и малката се роди с шапка и тога и тя с мен на дипломирането. Та ето аз как се справях освен безкрайно висене по скайп и говорене буквално под определен час. Преместихме се във Варна. Остави ме в една квартира докато ни стане готов апартамента и замина отново. А аз давах зор, че да започна работа и тъй детето ясла, аз работа в нов град и не шофирам. Така аз порастнах и така излетях от гнездото. И както писаха по-горе, той знае че може да ме остави и че ще се справя. И аз всеки път винаги се насълзявам особено като видя децата, но   качи ли се в таксито с куфарите край на сълзите, нямам право! Той е сам, а аз поне с дете, вече деца 🙂. И тъй си минаха годините, за щастие рейсовете не бяха дълги. Доверие си имаме инак сме загубени. Той знае, че съм заобиколена от мъже, но въпреки това не ме спря да работя. През всичките тези години съм до него и го подкрепям, макар и понякога да ми се струва, че прекалява. Вече е в процес на осъществяване на мечтата от кафето с къщата. И всичко това ни коства  много време далеч един от друг, той далеч от по-голямото дете, сама се справях и работех, за да минава времето. Мечтая си за времето, нашето време и се надявам след като вдигне къщата да намали темпото. Няма 40 още, а се скъса от работа, а аз имам нужда повече от него и децата, не от тухли и стени. И в крайна сметка жената е тая, която пази огнището и пожелавам на всеки дом, да сте силни и верни.
Да си мъж пътуващ и месеци да не стъпваш на суша не е за всеки! Много млади мъже не издържат. Определено повлиява и психиката. И както написаха по-горе имат нужда от силна жена до себе си. За мен Той  е всичко - приятел, мъж, любовник...и той е това, което е, защото бях и продължавам да съм до него! Най-шантавото е, че има един такъв момент докато се върне в ритъм с нас и хайде пак..
Забелязах как горе съм споменала "време" многократно, така е.. Но най-важно е как си използвал това време, знам че го прави за нас и не мога да го спра, но моята роля е и да внасям баланс. Бях на 22, сега на 32 и вярвам, че имаме време и не е било изгубено...
Да сме здрави, нищо друго не е важно!
И да ви кажа предпочитам мъж далеч от очите ми, но близо до сърцето ми, отколкото да спи до мен, а да сме си чужди. Знаех макар и на 22 с какво се захващам и дали защото съм рогато козле, упорито, но за мен пътя е един : да си имаме доверие, уважение и подкрепа.

Здравейте момичета,  с моя моряк сме сгодени нямаме деца, вече 6 години заедно. Аз искам да питам, малко неудобен въпрос... как се справяте с това, което правят мъжете за да задоволяват нуждите си когато са на кораба. Ясно е,  че всеки мъж гледа.. Пък особено за тях сигурно, се приема за нормално... Винаги съм знаела, че гледа порно... Но доста кофти се почуствах когато видях папките с очите си... Някакъв дявол ме накара да проверя историята и видях да се търсят специални порноактриси и фитнес модели по имена... обяснението, че ги бил видял от някъде ...и това в комбинация, че на едно от пристанищата разглеждал сайтове за проститутки, наистина ми дойде в повече...Знам, че нищо не направил но..