Почитатели на исторически филми, period drama и екранизации по романи - 10

  • 92 857
  • 740
  •   1
Отговори
# 435
  • Вестерос
  • Мнения: 39 539
И аз с еприсъединявам, че обсъждахме това в друга една тема

# 436
  • Мнения: 9 137
Естествено, че го има

"Вернувшись домой, Пьер долго не мог заснуть, думая о том, что с ним случилось. Что же случилось с ним? Ничего. Он только понял, что женщина, которую он знал ребенком, про которую он рассеянно говорил: «да, хороша», когда ему говорили, что Элен красавица, он понял, что эта женщина может принадлежать ему.

Но она глупа, я сам говорил, что она глупа, — думал он. — Что-то гадкое есть в том чувстве, которое она возбудила во мне, что-то запрещенное. Мне говорили, что ее брат Анатоль был влюблен в нее, и она влюблена в него, что была целая история, и что от этого услали Анатоля."




Симпатикония, аз за друго не съм съгласна с теб, Лили Джеймс категорично не мога да я възприема като Наташа, не и след Одри и Людмила, нито е невинна, нито е наивна.

Последна редакция: вт, 12 яну 2016, 23:45 от Mrs. Swift-Kloss

# 437
  • София
  • Мнения: 6 221
Гледам навсякъде из темите се обсъжда тази версия на "Война и мир". Аз като гледала една единствена версия се чудя има ли смиъл да цъкам в замунда по въпроса... Колко серии са планирани и колко са излъчени някой би ли могъл да ми каже?

# 438
  • Мнения: 9 137
6 серии, трябва да ги излъчат до средата на февруари.

А и друго се сетих, ХІХ век, Руската империя, Толстой е трябвало да се бори не само със светската имперска цензура, но и с така наречената духовна цензура на Църквата, ако нещо е противоречало на моралните рамки и ценностната система, всяко едно произведение е можело да бъде забранено.

# 439
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Около Курагини има слухове от най-различни естества, но някакъв намек в развитието на действието, че са верни слуховете? Не ми е пресен романът, но ако е имало такова нещо в повече от едно изречение, надали бих забравила. В сериала Анатол е директно в леглото на Елен, това не ми се връзва с едно изречение от колко точно страници толстоева проза Thinking

# 440
  • Вестерос
  • Мнения: 39 539
Нали щяха да са 8 серии  newsm78

# 441
  • Мнения: 9 137
Нямахте си друга работа, че с Война и Мир ме върнахте в осми клас   Laughing Laughing Laughing

Още за Анатол и Елен през очите на Пиер  Mr. Green
Същински Серсей и Джайм, само че по-открехнати  hahaha

Скрит текст:
Пьер в последнее время редко виделся с женою с глазу на глаз. И в Петербурге, и в Москве дом их постоянно бывал полон гостями. В следующую ночь после дуэли, он, как и часто делал, не пошел в спальню, а остался в своем огромном, отцовском кабинете, в том самом, в котором умер граф Безухий.

Он прилег на диван и хотел заснуть, для того чтобы забыть всё, что было с ним, но он не мог этого сделать. Такая буря чувств, мыслей, воспоминаний вдруг поднялась в его душе, что он не только не мог спать, но не мог сидеть на месте и должен был вскочить с дивана и быстрыми шагами ходить по комнате. То ему представлялась она в первое время после женитьбы, с открытыми плечами и усталым, страстным взглядом, и тотчас же рядом с нею представлялось красивое, наглое и твердо-насмешливое лицо Долохова, каким оно было на обеде, и то же лицо Долохова, бледное, дрожащее и страдающее, каким оно было, когда он повернулся и упал на снег.

"Что ж было? -- спрашивал он сам себя. -- Я убил любовника, да, убил любовника своей жены. Да, это было. Отчего? Как я дошел до этого? -- Оттого, что ты женился на ней, -- отвечал внутренний голос.

"Но в чем же я виноват? -- спрашивал он. -- В том, что ты женился не любя ее, в том, что ты обманул и себя и ее, -- и ему живо представилась та минута после ужина у князя Василья, когда он сказал эти невыходившие из него слова: "Je vous aime". 3 Всё от этого! Я и тогда чувствовал, думал он, я чувствовал тогда, что это было не то, что я не имел на это права. Так и вышло". Он вспомнил медовый месяц, и покраснел при этом воспоминании. Особенно живо, оскорбительно и постыдно было для него воспоминание о том, как однажды, вскоре после своей женитьбы, он в 12-м часу дня, в шелковом халате пришел из спальни в кабинет, и в кабинете застал главного управляющего, который почтительно поклонился, поглядел на лицо Пьера, на его халат и слегка улыбнулся, как бы выражая этой улыбкой почтительное сочувствие счастию своего принципала.

"А сколько раз я гордился ею, гордился ее величавой красотой, ее светским тактом, думал он; гордился тем своим домом, в котором она принимала весь Петербург, гордился ее неприступностью и красотой. Так вот чем я гордился?! Я тогда думал, что не понимаю ее. Как часто, вдумываясь в ее характер, я говорил себе, что я виноват, что не понимаю ее, не понимаю этого всегдашнего спокойствия, удовлетворенности и отсутствия всяких пристрастий и желаний, а вся разгадка была в том страшном слове, что она развратная женщина: сказал себе это страшное слово, и всё стало ясно!

"Анатоль ездил к ней занимать у нее денег и целовал ее в голые плечи. Она не давала ему денег, но позволяла целовать себя. Отец, шутя, возбуждал ее ревность; она с спокойной улыбкой говорила, что она не так глупа, чтобы быть ревнивой: пусть делает, что хочет, говорила она про меня. Я спросил у нее однажды, не чувствует ли она признаков беременности. Она засмеялась презрительно и сказала, что она не дура, чтобы желать иметь детей, и что от меня детей у нее не будет".

Потом он вспомнил грубость, ясность ее мыслей и вульгарность выражений, свойственных ей, несмотря на ее воспитание в высшем аристократическом кругу. "Я не какая-нибудь дура... поди сам попробуй... allez vous promener", говорила она. Часто, глядя на ее успех в глазах старых и молодых мужчин и женщин, Пьер не мог понять, отчего он не любил ее. Да я никогда не любил ее, говорил себе Пьер; я знал, что она развратная женщина, повторял он сам себе, но не смел признаться в этом.

И теперь Долохов, вот он сидит на снегу и насильно улыбается, и умирает, может быть, притворным каким-то молодечеством отвечая на мое раскаянье!"

Пьер был один из тех людей, которые, несмотря на свою внешнюю, так называемую слабость характера, не ищут поверенного для своего горя. Он переработывал один в себе свое горе.

# 442
  • Вестерос
  • Мнения: 39 539
Не всички знаем руски  Crazy

# 443
  • Мнения: 2 552
 Grinning О, благодаря, че сте намерили точните места в книгата, а освен това и в оригинал! bouquet

Относно Наташа - нейният образ не се е разгърнал съвсем. Очаквам да видя актрисата в сцените с Андрей и с Анатол, тогава ще дам окончателно мнение за нея. Засега имам наблюдение само от външността й, която горе долу се припокрива с очакванията ми. Можеше и да е по-зле  Grinning.

# 444
  • Мнения: 7 982
Ако някой се интересува от "Селфридж"- Замунда започна да качва четвърти сезон.

# 445
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Изгледах и трети епизод на "Война и мир" и най-накрая започнах да го харесвам. Но по начина, по който харесах "Каренина" на Джо Райт- като несвързан с литературната първооснова елегантен обект. И по този начин спрях да се дразня от детайли като руса Наташа, герданите на Елен и т.н.
Усещането от филма  е като от типично английски костюмен сериал- "Гордост и предразсъдъци" със секси рокли да речем. Замечтаността и меланхолията са джейносинови, не толстоевски. И са прекрасно пресъздадени с красиви поредици от кадри на красивите имения, салони и актьори.

Пол Дано беше великолепен в сцената на дуела.
Балът и епизодите на Наташа и Андрей- също, много нежни и много трепетни.
Но най-красивата сцена досега във всички три епизода е тази с жълтата поляна Heart Eyes

# 446
  • София
  • Мнения: 2 745
Срам, не срам, до сега "Война и мир" ми е бил в представите като огромна скучна тухла и не му бях обръщала внимание нито в книжен, нито във филмов вариант.
Сега го гледам буквално за първи път и не помня от колко време не съм била така запленена. Изгълтвам всеки епизод и ми е много, много интересен! Решила съм да изчакам всички епизоди на тази екранизация и тогава да прегледам и по- старите. С книгата ще видим дали ще се сборя.
За истинността на героите не мога нищо да кажа, поради гореизброените причини. Единствено костюмите леко ме дразнят с прекалената им модерност, аз обичам дрехите да си отговарят на епохата. Поради същата причина и "Ана Каренина" с Кийра Найтли не ми достави пълно удоволствие.

# 447
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Похвалих третия епизод и с четвъртия се върнаха двеста крачки назад Sick. То вярно, че Наташче е и просто, и дразнещо, но не е к.рве и да сложат Лили Джеймс да танцува по масите и да върти очи като салонна куртизанка е леко прекалено.

И цял епизод за случката с Анатол? Защо? Защото е "секси"? И след това за войната и за всичко останало остават точно два епизода, понеже беше страшно наложително да гледаме как Джеймс се опитва да изглежда невинна, докато вре език в гърлото на поредния напет ерген, и не и се получава???

# 448
  • Мнения: 19 673
Момичета,аз зарязах Война и мир.Има ли нещо хубаво за гледане в стил Остин?Изобщо в стика на нашата тема нещо новичко изкизало ли е скоро?Без значение сериалче или филм.

# 449
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
"Война и мир" е точно в стил Остин Laughing. До Толстой няма да добутат, то се е видяло.

Общи условия

Активация на акаунт