Дали е време да станем родители

Дали е време да станем родители:

Не, не е време да станете родители, защото не покривате най-важните критерии:

1. И ДВАМАТА да искате дете
2. Да имате стабилен доход, желателно непроменлив, който изключва доходи от баби и дядовци.

Това не е съвсем така   За някои стъпване на краката значи 2 хиляди заплата, която няма как да изкарат и докато се усетят, че им е над възможностите - станали на по 40. Има разлика.
На авторката й трябва работа с осигуровки. Щом има кой да я издържа, може да се хване и на нещо ниско платено. Що българи живеят с мизерна заплата, обаче с гарантирана помощ от мама и тати - нито ще е първата, нито последната. Така и приятелят й ще я приеме по-сериозно.

Напълно съм съгласна.

Ох, това що ли ми е познато. Само, че 6г по-късно нещата никак не са цветущи.
Не мога да се начудя за какво му е на 23 годишно девойче да бърза да ражда. Има толкова неща, които да направиш, да видиш свят, най-малкото да пораснеш емоционално.
Интересно ми е какво имаш предвид под стабилни доходи? И това мислене "мама и татко ще помагат"   Кой ти е длъжен да ти издържа семейството и да ти гледа детето. Това си е изцяло ваша отговорност. Най-малко мисленето ти показва, че не си достатъчно зряла и готова да поемеш всички последици от майчинството. Резервен вариант са спестяванията, не чуждите доходи.
Моя приятелка така се омъжи за един льольо уж със стабилна работа /по нейните критерии/, уж щяха да им строят жилище, което така и не стана. Мъжа й като стана татко реши, че детето много му пречи, а уж самия той беше съгласен да си имат бебе. В последствие се оказа и безотговорен, парите никога не му стигаха, а приятелката ми се чудеше кой път да хваща и с какви средства да си гледа детето. Ако приятеля ти не е съгласен, значи си има своите доводи и притеснения. От притискане накрая може да се съгласи, но утре като му дойде нагорно с детето, да не се чудиш ако ти каже "Ти искаше дете. Сега се оправяй".

Аз се чудя за вас какво е стабилен доход,като днешно време мнг.от българите взимат по 300-400 лв.и днес отиваш на работа и ти казват чао,нямаш сигурна работа никъде!И според мен е още малка за дете,поне да изчака на 25 г.,но всеки си преценява в живота,как да живее!Да гледаш бебе е скъпо нещо,но в България се ограничаваш от някои неща за да можеш да си позволиш други!То пари никога няма да има,а който има да е жив и здрав!

Пък и аз мисля,че не е тука мястото да искаш съвет,за нещо си!Обърни се,към родителите си,към приятеля си!Или какво правиш в България като родителите са ти в чужбина?

Какво ги жалиш българите, всеки отнякъде влачи нещо, всеки има помощ. Много ясно, че ще работят за 300-400 лв - колкото да платят тока и да вземат малко фураж за кокошките.
Човек работи, за да изкара пари за онова, което се плаща. Щом работи за толкова малко някой бълагрин, очевидно ползва неща, за които не плаща.

Здравей anngitooo,
ето ти малко по-различна и същевременно близка като години ситуация - аз съм на 26, приятелят ми е на 28. И двамата бихме се зарадвали и обичали едно бебче, обаче сме го обсъдили и сме решили, че трябва да изчакаме, защото:
1. Трябва да имаме добри и сигурни (до колкото е възможно за България) доходи. За едно дете се правят доста разходи, които с времето се увеличават. Помисли за майчинството си - при положение, че работиш частно, как се осигуряваш и какво майчинство ще имаш? При положение, че нямаш постоянен доход - помисли как можеш да си развиеш бизнеса, за да ти носи някакъв твърд минимум, на който ще знаеш, че можеш да разчиташ. Я си представи, че приятелят ти остане без работа! И трябва да се издържате и вие и бебето само с твоите доходи ... Ясно е, че имаш близки, които не биха те оставили, една помощ в такъв момент е добре дошла, но никой не е длъжен да ти помага. И не мисля, че е редно да разчиташ на друг освен на себе си и на приятеля си - все пак детето е ваше, а не на майка ти и баща ти - те са си отгледалис воето дете (в твоя случай още го отглеждат явно, защото на тази възраст трябва да си самостоятелна и да не зависиш от родителите си финансово, поне според мен).
2. Второто важно нещо е факторът желание - явно приятелят ти мисли, че не е сега моментът, но аз не мисля, че това е принципно нежелание. Може би просто той осъзнава по-горе написаното и не е готов да поеме такава оговорност - да издържа и да се грижи освен за теб и за едно дете. Може би, ако станеш по независима и самостоятелна, той ще почуства, че ти си една сериозна подкрепа, едно рамо, и ще пожелае да си направите бебче  

Има още какво да се напише, но за сега толкова от мен  
Дано да съм ти била полезна и да съм те накарала да се замислиш
 

От друга страна, докато го чака да му дойде времето на него, може и много вода да изтече.

Бях на 25 г, когато заговорихме съвсем непринудено с приятеля ми за деца, предимно той говореше, но обясняваше защо не им е времето сега. Бизнесът му бил на нам-къв си етап, трябвало да има нам-колко си пари за да реши да има деца и пр. 3 години по-късно той беше постигнал тези цели, но си беше поставил нови. Разделихме се по ред причини. Аз се запознах много скоро с бъдещия баща на трите си деца, който искаше дете повече от мен на онзи етап - оженихме се 6 месеца след запознанството, родих още година и нещо след това. И съм доволна, че родих от него, прекрасен баща е. А бившият... завърза 9-годишна връзка с друго момиче, продължаваше да не е готов, като в последните няколко години омайваше това момиче как някога-си ще дойде моментът за деца или как от сега ще правим деца, но... секс спря да му се прави често. Та така. Тя скоро ще има дете от друг, разделиха се отдавна. Когато се разделиха, ми спомена, че отдавна не вървяли нещата между тях, не била за него (ами деца дето щяхте да правите, ами дето сватба щяхте да вдигате? - о, каза, исках да остане с мен още известно време, минавах през труден период, затова й обещах). 9 години връзка. Той е още сам и без деца. Скоро ми каза, че мислел, че вече му било време   На близо 50 години, е ха дано вече...

СЛОЖЕТЕ КАРТИТЕ НА МАСАТА. Кога ще е готов за дете, при какви постигнати условия. И си прецени можеш ли да чакаш, постижими ли ти се струват. Светът е голям и мъже има навсякъде.   Насила хубост не става.

Не виждам смисъла да питаш форума за такива неща. Предлагам да подходиш демократично - питаш родителите си дали са съгласни да издържат теб и детето ти най-малкото (защото ще има известен период, в който едва ли ще ти остане време да правиш бижута, а същевременно разходите за твоето съществуване и това на детето ти ще си вървят), питаш и приятеля ти, и после броиш гласове. Каквото каже мнозинството - това следва да направиш.

^{Той е още сам и без деца. Скоро ми каза, че мислел, че вече му било време. На близо 50 години, е ха дано вече...}
По някой път,парите не са всичко на този свят! Днес ги имаш,а утре не!Най-лошото е когато у...ш сам!!!То в България никога нямаш пари,колкото и да ги чакаш може никога не дойдат!!

Ако всичките му приятели утре скочат от някой покрив, ти ще го побутнеш и него ли ? Ти не си финансово стабилна, щом очакваш родителите ти да ти помагат, когато бизнеса ти не върви. Ако забременееш сега е вероятно да си гледаш детето сама...

Правенето на бижута не е бизнес.

Да може да помолите да ви намерят работа в чужбина,да поработите там 1-2 години и да си спестите парички за началото.Ама за стабилност в БГ и работа на висок доход за високо майчинство(2 години назад се гледат осигуровки)трудна работа.

Затова трябва да се задоволим с това,което и каквото имаме!Да можем да живеем и с много и с малко!Защото живота си върви,ден за ден,година за година,и докато се осъзнаеш станеш на 50-60 год.

Аз съм една идея по-голяма от теб - на 24 години съм. И също искам да си имам детенце (че и повече от едно). Когато с моя годеник споменахме деца, той каза, че искал да постигне нещо с голямо "Н" първо и после да мисли за деца. Съгласих се с него, но му казах, че аз няма да го чакам докато стана на 30 години (не помня дали точно толкова казах, но нещо такова). Знаех позицията му по въпроса, но осъзнавах, че финансово не бяхме готови тогава (както и сега), а пък и връзката ни беше по-прясна тогава. Не му давах зор, не настоявах за нищо. Той виждаше, че изпадам в умиление, когато се виждахме с познати с бебета и малки деца, дори и когато ги гледам на компютъра, но не казваше нищо конкретно, просто отвреме навреме казваше "Аз нашите деца ще им покажа как се прави ...... нещо си; Гаджетата на щерката ще берат ядове с мене" и тнт. Аз продължавах нищичко да не казвам, докато съвсем наскоро една вечер той не ми каза "Нека да си направим бебе". Е тогава моята реакция беше достойна за приза "Скована патица на годината"  но пък ми олекна и усетих, че е готов, макар да не знам дали е постигнал нещото с голямо "Н". Може да е имал предвид да създаде уют и стабилна връзка. Сега и на двама ни е леко на душата, макар че ще трябва да почакаме, просто защото аз нямам работа, а на една заплата е трудно. Мога да разчитам на помощ, но мисля, че съм достатъчно голяма да се оправям, а не мисля, че той ще е ОК някой да ни издържа наполовина. Просто почакай, дай му време, нека сам да го поиска наистина,млади сте. 29 съвсем не са преклонна възраст . Това е моя опит и съвет