Дали е време да станем родители

А ако мъжът ти изкарва достатъчно пари (което може и да така, разбира се) за да може да живее цялото семейство с тях би ли се отдала на "хобито си" и останала на сезонни доходи?

Че тя, и да няма доходи, щом живее с него - доходите им пак се водят "общо", така ли? Интересно.
В случая не доходите са основното, те са следствие (т.е. липсата им). Авторката просто е несериозна. Щом не може една работа 8/5 да хване, какво се е запънала за това бебе? Не знае ли, че там работното време става 24/7? Себе си не може да оправи, дете иска. Нормален мъж няма да направи дете на такава жена, каквито и схеми и плач да прилага тя. Все едно прави дете на малолетна ученичка - единствената разлика е в годините. Познавам 16годишни, които правят бижута и ги продават понякога, имат гаджета но не са писнали за деца. Като гледам темата - явно трябва да си поискат бебето, току-виж се събудили на 40 без деца.
Впрочем, ако толкова се тревожиш дали нямаш репродуктивни проблеми, ходиш и се изследваш. Няма нужда да се мъчите с години да правите бебе, пък накрая да се окаже, че единият е стерилен. Очевидно е.
Той е на 29. Аз съм на толкова, не искам деца. Някакъв норматив ли има за гонене? "Не съм готов" е достатъчно основателна причина за него. Ако тя не уважава неговата временна причина, какво търси с него и какво бъдеще имат въобще?

Бих превърнала хобито в професия, няма да си остане просто занимавка. Това е скъпо хоби, иска много пари инвестиция, и пари за поддръжка и подмяна, за техника, и работата общо взето ще е от сутрин до вечер, 7 дни в седмицата.

За да работя легално и спокойно, ще трябва да направя фирма, да си плащам осигуровки, да плащам на счетоводител, да държа помещение и да плащам наем. Това конкретно за моето конкретно хоби. Така че пак ще работя, даже с по-малко свободно време от сега, и с повече нерви - защото ще ми е притеснено, дали ще си покрия харчовете по наем, техника и прочие.

Такъв тип хоби - да си творя нещо в къщи чат-пат, и да не ми пука за парите -  за мен не е опция.  
Държа да съм финансово независима и да мога да гледам две деца, дори без участие на съпруга си /ако не дай боже, нещо се разболее или се разделим - всичко се случва/.

Разбира се, че ако живееш с някой доходите са общи, независимо кой ги изкарва! Не намирам за нормално парите в едно семейство да се делят! Смятам, че когато се планира дете се гледат общите доходи и ако те позволяват се взима решение, а не само тези на майката!

Ако всички жени чакат да станат способни сами да издържат 1-2 деца, то не знам голяма част от жените в България кога трябва да родят и да раждат ли въобще! Детето затова се прави от двама, ако ще го издържам сама ми трябва само донор, а не мъж, ако имам мъж ще разчитам на доходите му!

Благодаря за отговора!

Ето защо много по подходящо е жените да се занимаят с това да намерят мъже, които са способни да ги издържат тях + 1-2 деца. Ако един мъж на 29 не е готов да издържа жена, която практически не работи и не е работила нищо + дете (т.е. да издаржа трима), значи е някакъв ... мундьо. Ако една жена на 23 не може да издържа дори себе си сама, но иска с "общите" доходи да управлява отглеждането на дете, значи много правилно се е ориентирала.

Мисленето ти е еманация на кифленския манталитет - излез от бащината къща и влез в съпружеската. Общ доход има, когато и двамата работят и изкарват пари. Ако ВИНАГИ само единият е работил, другият е пиявица и няма право на глас къде и как да се харчат парите. Като иска да има мнение, да хване някаква работа. Някаква!

Момичето каза, че има работа, както и доходи! Никой не знае какви са точно, така че няма нужда да гадаем, още по -малко да я наричаме пиявица!

Ако беше написала, че продава банички за 300 лв. по - добро впечатление ли щеше да направи, заради това, че се подписва (евентуално) на фиш за заплата всеки месец?

Евала, ако си мислите, че по - голяма част от жените са способни да издържат децата си сами! И са били такива и когато са забременели! Защото то нещо с мъжа винаги може да се случи и ра се раделят, когато детето не е 1, ами 2, 3...брей колко пари получавали жените в България...явно аз съм от друга планета!

Калина е много права. Парите, които влизат в семейството са общи и се ползват от всички в това семейство. Поне ние никога не сме ги делили. Отговорността за децата също е споделена.

Като се замислих, точно в момента не съм сигурна дали ще мога да издържам 1 дете - сама, абсолютно сама. Той също няма да се справи, защото деца освен от пари имат нужда и от това някой да сготви, да им помогне с уроците, да се пусне пералнята, да ги заведе и вземе от училище. О, забравих - домашна помощница - колко съм тъпа да не се сетя!
За да изкарва добрите пари, работното време на мъжа ми не е като моето, което позволява "обслужването" на децата. И като даде пари за помощница (нали хипотетично ще гледа сам децата) ще му останат колкото да покрие режийните (примерно) - и кво правим? Пак сме там, откъдето тръгнахме.
Признавам си - сам сама не мога да издържам себе си и децата. Само със себе си ще се справя. И какво, не е трябвало да ги раждам?

Съвсем отделен въпрос е желанието и готовността на партньора за деца.

Приемам комплимента   Само дето не отговарям на условието да не съм работила нищо.
Мундьо какво точно означава? Предполагам е обида някаква? Значи мъжа ми е "мундьо", защото ме е издържал, когато не съм имала работа? Сигурно е трябвало да ме изрита от вкъщи? Или като му намалеят доходите или остане без работа да си търся друг мундьо?

+1

 Напротив! Точно противоположното пише в поста ми. Мъжа е "мундьо", ако на 29 трезво е преценил, че не може сам да издържа жена, която никога не е работила и не работи и 1-2 деца. Един мъж за да е стабилен трябва да може освен себе си да издържа още най-малко 2-ма човека /тук вече го казвам с ирония/. Не е справедливо обаче за жената да няма подобни изисквания и да се счита, че е съвършено нормално една жена да иска да ражда деца без да работи, да е работила някога или да смята да работи в бъдеще и да осигури поне някаква част от своята и на децата си издръжка.
Моя мъж в очите на доста хора е мундьо, защото ми се налага на мен да ходя на работа и защото цитирам "не ме е спрял от работа" от 4-5 месец още. Това със спирането от работа при една нормално протичаща и не рискова бременност не ми е много ясно, но изглежда, че е масова народопсихология, че човек не бива да работи, ако има някаква възможност да получава дори минимални средства /болнични/ без да работи.

Калина, правила съм бижута и съм ги продавала. Прекрасно знам за каква "работа" става дума и за какви "доходи". Това не е работа и не е доход. Това е занимание между другото. Авторката буквално няма какво да прави - като не ходи на работа, дори да домакинства - една къща се облизва за 2 часа. Още час да сготви, ако ги прави последователно нещата, а не едновременно. Другите поне 9-10 будни часа какво прави, секс и мрънкане, че не й правел бебе ли?
Имам чувството, че или е пързалка темата, или малката е хванала по-окумуш момче, което вади прилични пари, и се опитва да го върже с бебе. Честно, за първи път чувам безработна жена, която не търси работа, а осеменител.

 Вероятно приятелят ти не се чувства готов точно в този момент. Едва ли това значи, че не те обича ит.н. Не си вкарвай излишни мисли в главата.   
И малко личен опит искам да споделя. Аз родих дъщеря си на 23 и в началото наистина беше шок. Не осъзнавах какво ми предстои, представях си бебето като някаква нова кукла, но когато се появи на бял свят се сблъсках с всички тревоги на майчинството. Приятелките ми излизаха по купони и сменяха гаджета, а аз сменях памперси. След време почнах да се замислям дали не трябваше да изчакам, породиха се някакви такива негативни чувства в мен, но пък в крайна сметка успях да ги преодолея.
В момента имам здравословни проблеми и изобщо не знам дали бих могла да забременея безпроблемно на този етап, даже дълбоко се съмнявам, че би могло да се случи отново. Така че все си мисля, че всичко се случва, когато трябва.

Кога един мъж е готов да стане баща?
Не мога да дам категоричен отговор - всяка ситуация е много специфична и май няма универсален отговор. Имам обаче доста красноречив пример "от живота", с който, надявам се, мога да бъда полезна на авторката.
Двама души се срещат, когато Тя е на 30, Той - на 35. Разбират, че са един за друг. Живеят обаче доста далеч един от друг, а поради спецификата на професиите самото преместване не е лесна работа. Първото дете се ражда, когато той е на 37. Мъжът смята, че е прекалено рано. Второто дете идва две години по-късно. През това време все още не се е решил проблемът с местоработата и реално погледнато - благоприятният момент за създаване на деца не е дошъл още. Проблемът с местоработата е преодолян, когато той е на 43. Някъде по това време решават, че може би моментът е добър за трето дете. След няколкомесечни неуспешни опити мъжът решава, че може би вече е прекалено стар за трето (на 44 г).
Излиза, че мъжът е бил готов за дете между 38 г. и 43 г. Преди 38 е било прекалено рано, след 43 - прекалено късно.
На 44 години мъжът от примера смята, че за един мъж е добре да създаде първото си дете преди да навърши 30 години. Според него мъжете много се влияят от обкръжението -ако най-близките им приятели все още нямат деца, по-трудно се мотивират.

23 години е една хубава възраст за една жена да създаде първото си дете (от биологична гледна точка). Не смятам, че е прекалено рано. Подкрепям идеята първо да си направите една хубава и весела сватба. Може би всичко ще се нареди от самосебе си в близките 1-2 години.
Не смятам също, че винаги трябва да се чака да дойде най-благоприятният момент и всичко да бъде подредено.
Следвай вътрешното си чувство.