Банална история и все пак е гадно

Здравейте, тъй като в сайта няма подходяща група за това, което искам да напиша реших да се включа тук, понеже виждам, че е на общи теми и няма ограничения. Много е банално и лигаво това, което ще разкажа и помоля, но всеки минава през такъв период през живота си. Близо на 19 години съм, млада съм и преди вече година и половина срещнах първата си истинска любов и разбрах какво означава да обичаш и да се раздаваш за човека до себе си, да преглъщаш и да си затваряш очите давайки втори шанс за десети път само и само, за да се получи както трябва. Ситуацията беше следната: той не беше много красив, поне не изглеждаше така в очите ми, когато го видях за първи път, има и все още има около 10-15 излишни килограма, но за сметка на това е висок и не е бил от много грозно затлъстелите мъже. Аз му бях първата жена както в леглото така и в любовта. Никога не съм изпитвала комплекси към някого, винаги съм се възхищавала на красиви жени, богати мъже и т.н. казвала съм си, че трябва да взимам пример, а не да злобея. Може би три месеца след започването на връзката ни започнахме да се опознаваме по обстойно. Малко по-малко той започна да проявява комплекси, които не бях забелязвала, към мъже, които са в компания с красиви жени, хора които карат скъпи коли и общо взето забелязах, че той е един страхотен комплексар, които не е доволен от това, което има и завижда на тези, които имат повече. С времето започна да мечтае за нова кола, за жените, които ще привлича с нея, започна да се оглежда по жени, когато сме заедно, когато сме в компания, да говори и да гледа снимки на такива, когато са с приятели, дори веднъж ми каза в прав текст, че иска ергенски живот и съм му омръзнала, но после плака и се извинява... Казано на кратко мечтаеше за други, докато лягаше до мен, но отричаше винаги, когато решавах да се разделим. Много съм плакала заради това, че не съм му единствената в главата, тормозила съм се, може би не е имало ден с месеци, в които да не съм плакала. Ако искате вярвайте само той ми е бил в главата, не е имало някой, който и за миг да ми отнеме вниманието бях влюбена до уши, смея да твърдя, че ако не бяха такива обстоятелствата и той държеше на мен колкото и аз на него бих създала семейство дори. Започнах да го ревнувам адски много оправдано е предполагам все пак как да имам доверие на някой, който ми е казвал такива неща, пък и съм го хващала не веднъж в лъжи, за които е нямало смисъл да ме лъже и в едно по-сериозна лъжа, с която много ме нарани. Не ми е изневерил просто, защото не му се отдаде възможност. Започнах да избивам много комплекси върху красиви момичета, не защото съм грозна, а защото той постоянно мисловно беше другаде създаде ми някакъв дискомфорт и чувството, че изглеждам ужасно, че никой няма да ме хареса, че аз не съм достатъчно красива за него, всякаш съм боклук така се чувствах. Нямам приятелка, приятел, позната или роднина, който да не ми е казал, че не е за мен, че той има излишни килограми и не изглежда добре и че мога да имам нещо много по-добро, но аз се чувствах наистина точно по обратния начин. Както и да е разделихме се, наскоро разбрах, че си е хванал приятелка само един месец след раздялата ни. Заболя ме наистина, този човек ми се е клел в любов какво стана не знам, как му се проми мозъка така без видима причина или без аз да му давам причина също не знам, но наистина бях влюбена в него и може би наистина го обичах. Липсва ми, всякаш парченце от мен го няма или просто свикнах да съм с някого, които поне се преструва, че те обича и се чувстваш прекрасно и пълноценен. С времето ще ми мине предполагам, но наистина боли от това да си отхвърлен, най-малкото без обяснение. Помина ми вече не съм толкова нещастна, замислена или отвеяна мислейки за него, малко по малко започнах да изчиствам комплексите, които си насадих, но има и такива моменти, в които ми става тъжно. Когато си простил на един човек значи си приключил с него, но при мен все още някои неща ме натъжават. Това е исках просто да излея душата си, а ако сте го прочели благодаря Ви ще се радвам да ми кажете как Вие си помогнахте или оставихте времето да Ви лекува.