Истанбул Пролетен и Цветен [тема 36]

Du, когато за пръв път бях в Истанбул се загубихме като е прибирахме от Сюлеймание с колата.... бях в шок. Точно един грешен завой и се озовахме в друг свят. Боси деца спяла върху натрупани дюшеци пред някакви останки от къщи, гониха се кокошки по улицата и беше пълно както каза ти с криминални типове. Помня, че улиците бяха адски тесни и стръмни и едвам минавахме с колата, а с тази синя регистрация всички ни гледаха като извънземни. Бях заключена в колата и с приятеля си и пак ме наду яко шубето и направо не мога да си те представя сама на това кошмарно място!

Това ще ми е обица на ухото, късмет извадих, знам си...Казвам го за другите, да имат предвид, че дори съвсем близо до туристическите места понякога не е за разходка...

  Бялк,знам аз че е Водафон Арена,за мен си е Инюню.
По-малко кранове все пак от есента.
МанЮнайтед,какво да ти кажа джанъм,внимавай в неделя Гражданите да не ви счупят яйцата!!
  Този район към джамията съм го катерила откъм Халич,за Сюлеймание.Имаше едни дупки между съборетините,оттам излизаха едни съмнителни лауреати,и много кокошки,а мен ме е страх от пернати.
Ду,много благодаря за разказа и за новите места.И аз съм пътувала с Метро,но от Варна.

Парка Емиргян, 5 април

Ето и моя разказ за Истанбул
Ден първи: дневен преход и ранно тръгване от София. Пътувахме с Аполо. Между другото искам да кажа, че тази абсолютно непозната за мен агенция се беше справила чудесно с организацията, а екскурзоводката ни Гери беше едно слънчице. Освен всичко, което беше по програма в деня на връщането ни, който се падаше Цветница подариха на всички цветя подаръци. Е мен ме попропуснаха, но много малко хора знаят, че Ралица е цвете. Та тръгнахме от Сф, автобуса беше комфортен. Е не като турските с екран на всяка седалка, но нов, климатизиран, не съм усетила друсане, въпреки че бяхме на задни седалки. Първа спирка Одрин, разгледахме джамията, разходихме се, хапнахме, напазарувахме. Въпреки, че излязохме с пълна торба покупки платихме едва 20 лири. Беше доста евтино и бяха много любезни. Между другото ми направи впечатление, че в Истанбул имат доста добро отношение към българите. Одрин няма да го коментирам, пълна цигания, мърсотия и маанета. Пристигане в Истанбул към 19 ч., хванахме вечерния трафик, шофьора се обърка, което доведе до 1часова панорамна обиколка. Хотела Престиж в Лалели, както вече писах съвсем приличен, на много комуникативно място. НАвън се стъмни, излязохме да хапнем и попаднахме в някакво пълно с местни улично заведение, евтино и вкусно, но се усмърдяхме яко и имах нещастието да надникна в кухнята Освен това всички мляскаха с отворени усти, бъркаха си с пръсти в устата .... абе гнусна работа. Тръгнахме да се разходим след това, по булеварда, по който върви трамвая. От всякъде изкачаха мръсни, чорлави, голи и боси деца с протегнати ръчички, жени с пеленачета, имаше мъж с две деца спяха на улицата,  завити с одеало. За мен културния шок беше пълен.

Ден втори: обиколка с местен екскурзовод на основните забележителности. Това е ясно няма да го описвам. Екскурзоводката ни, туркиня от преселниците, много симпатична жена. Беше много интересно какво разказва за живота в Турция. За това как ги радикализират, например как ако мъж кандидатства за държавна работа, проверяват дали жена му е забрадена. Предимство имат тези, на които жените са. За това как са въвели изучаване на религия, за това как инвеститорите в Турция са основно араби и както тя каза: "не знам каква е цената, която ще платим за тези милиони, които ще получим". Питахме я защо навсякъде работят само мъже, каза че там жените, които са на високи постове са светски настроени и си работят, но ако жената е по-ниско квалифицирана и трябва да работи в сферата на обслужването мъжете не ги пускат за да не стават обект на унижение. Затова и масово мъжете им работят на по 2-3 места. Вечерта имахме обиколка с автобус, показаха ни улицата, на която живее Ердоган. Ходихме в парка в този квартал
Ето за тези павилиони ни обясни, че са взети от общината, за да могат да държат ниски цени и обикновените хора да ги ползват. Разбира се в тях алкохол няма:) С една дума популизъм
Същия ден се разходих сама в Лалели, по централната улица, която привидно е безопасна. То не беше ашколсун, машала, девочка подожди, девочка приди сюда. Абе не е добре сама жена да се разхожда там по улиците. Иначе като си с мъж само те оглеждат, ама егати и мазното гледане. Мъжа ми чак се ужаси.
Третия ни ден се отделихме от групата и бяхме волна програма. Направихме разходка с корабче, беше просто вълшебно. Разходихме се в Ортакьой, Бешикташ- еми беше много приятно. Млади хора, красиви къщи, все едно си в някоя европейска държава. Вечерта вечеря в Кум капъ- сметка 100 лири за 2 порции риба, 1 бира и 1 салата. Цена на 30 гр. раки- 75 лири, но местните си пиеха здраво, на всяка маса имаше поне по 1 бутилка. Беше пълно с оркестри като в нашите чалготеки. По пътя за Кум капъ се залутахме по улиците и попаднахме в такъв страшен район, както го описа мацката в предишните постове, че пот ми изби на челото. Ден трети: парка Емирган и Сапфир. И двете трябва да се видят. Ужасно пътуване към Бг, спиране за покупки през 2 минути и чакане близо 3 часа на границата. Прибрахме се убити от път и това такова таковата на цялото пътуване. Извода за мен е, че много скоро пак ще посетя Истанбул даже вече нямам търпение  за това, но автобус и престой в Лалели никога повече. Все още не мога да определя какво ми е точно впечатлението, много странно усещане имам от цялото преживяване- хем не мога да плесна и да кажа супер е, хем те влече пак натам

[img]http://media.snimka.bg/s1/4477/035197885.jpg?r=0[img]

Du, страхотен разказ!

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=5&newsid=36783

KakaRala, стана ми интересно за павилионите, но снимката не се вижда. Опитах само като линк, но явно е снимка във Фейсбук само за приятели.

Около Сюлеймание наистина има страшни места. При първото ни посещение първо попаднахме на битак в буквалния смисъл на думата в тесните улички от страната на Халич. Мъжът ми направи набързо 2 снимки и скри фотоапарата, защото имахме чувството, че някой може да го дръпне от ръцете ни. Продаваха всичко, което са събрали от кофите за боклук. Поне така си мисля, защото всичката стока беше с такъв вид. Ужасяващо! После се наложи да се върнем отново догоре, защото бях харесала един шал, а на Египетския нищо не ме грабна. Този път попаднахме на други коптори, уж заобикаляйки първите. И като капак на всичко, тръгвайки към Лалели се объркахме и попаднахме на трети вид мизерия.  Иначе сме снимали и кокошки, и сополиви дечица, и порутени коптори ...    Не случайно наскоро посъветвах Асамарис да не си прави експерименти и да замръква в полунощ в църквите в тези райони.

На Асамарис и беше малко, че и откраднаха апарата на Капалъто. На Асамарис и беше малко, че по тъмна доба се завлече да види улицата, където е сниман "Времето лети". Толкова стресирана бях, че съм снимала на позиция видео.

За Великден взехме решение. Да отидем в някоя джамия/ те поне са бол/  и там да се чукаме с яйца.   Майтапя се......

Това вече е идея! 

Отидете в Агиа Триада. Поне кипи живот в района и не е страшно. Зарежи ги онези квартали.   

Аз пък ще нося на Яна / която вече сме я споменавали тук/ козунаци и бои за яйца. Апропо миналата година продаваха козунаци в Истанбул.

И аз не се заяждам ама защо трябва да се хули човек който с най добри чувства разказва нещо и обърка две букви , веднага се изкарва неграмотен и въобще да млъкне!

Du, пропуснали сте една от най-красивите джамии в Истанбул - Yildiz Hamidiye, намираща се до входа на музея Йълдъз. Заслужава си да се посети, понеже е една от Императорските джамии, в която са извършвани правителствените церемонии в края на 19. век.

http://www.egitimkutuphanesi.com/hamidiye-camii-yildiz-istanbul- … n-yaptirilmistir/