О, ама как, има трогателни опити за хумор и трагедия, също така. 
И пейзажове, да не забравяме.
И пейзажове, да не забравяме. - Публикувана: 26 март 2015, 23:18 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2015, 20:45 ч.
47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна
О, мои лапи и мустаци! Пуци, как се казва? Още съм наточена да я чета.
Лъжците дочетох, но си признавам, че ми вървеше трудно - под привидното детско-юношеско всъщност е много тежка. Общо взето, споделям мнението на Пуц от онова точно ревю. Иначе познах какво е станало още преди средата, само не бях сигурна какви ще се окажат детайлите.
Лъжците дочетох, но си признавам, че ми вървеше трудно - под привидното детско-юношеско всъщност е много тежка. Общо взето, споделям мнението на Пуц от онова точно ревю. Иначе познах какво е станало още преди средата, само не бях сигурна какви ще се окажат детайлите.
Оц болен. Зарази ме. Аз болна. И тъжна 
Сетих се за този виц:
В едно село докарали за първи път пластмасови бъркалки за кафе. Понеже кръчмата още била затворена, оставили кашончето пред нея. Събрал се народът, гледа, гледа, не знае какво е това чудо. Рекли си "Попът ще знае какво е" и отишли да го питат. Той обаче не знаел. Решили да питат даскала, но и той не знаел. Отишли при фелдшера - и той не могъл да им каже какво е това нещо в кашончето. Останал само един учен човек в селото - агрономът - и хората отишли при него.
- Какво е това? - показали му кашончето те.
Той хвърлил бърз поглед и казал:
- Е как какво, не виждате ли? Разсад за прави лопати!
Атти, няма да ме уплашиш. Аз обичам котки дори повече от марули.
Като каза разсад, Куркума:
Като каза разсад, Куркума:
Сетих се за този виц:
В едно село докарали за първи път пластмасови бъркалки за кафе. Понеже кръчмата още била затворена, оставили кашончето пред нея. Събрал се народът, гледа, гледа, не знае какво е това чудо. Рекли си "Попът ще знае какво е" и отишли да го питат. Той обаче не знаел. Решили да питат даскала, но и той не знаел. Отишли при фелдшера - и той не могъл да им каже какво е това нещо в кашончето. Останал само един учен човек в селото - агрономът - и хората отишли при него.
- Какво е това? - показали му кашончето те.
Той хвърлил бърз поглед и казал:
- Е как какво, не виждате ли? Разсад за прави лопати!
Познато състояние ми е това, Розе. Но просто е така. Казано е: "...който трупа познание - трупа тъга" (Екл. 1:18).
Моят най-тежък ступор настъпи след като попрочетох и посмятах за завоюването на Източна Прусия през 1944-45. Съсипа ме и "Бабий Яр". Страховитата "Холера". "Женщина на войне". "Червено слънце". Не посочвам автори. Тези неща трябва да се четат ако сме подготвени. И ако наистина искаме.
Много неприятно се очертава да бъде лечението на ужким незначителната болка в коляното на булката. И неясно като прогноза и диагноза.
Моят най-тежък ступор настъпи след като попрочетох и посмятах за завоюването на Източна Прусия през 1944-45. Съсипа ме и "Бабий Яр". Страховитата "Холера". "Женщина на войне". "Червено слънце". Не посочвам автори. Тези неща трябва да се четат ако сме подготвени. И ако наистина искаме.
Много неприятно се очертава да бъде лечението на ужким незначителната болка в коляното на булката. И неясно като прогноза и диагноза.
Не се чувствай глупава, Ники, как ти хрумна? Прочети Старозаветния цитат, дето го сложих. И помисли що е познанието.
Благодаря ти за последното изречение.
Работата е там, че диагнозата е неясна, а симптомите се задълбочват. Лекарите мъгляво говорят за изследвания, но не споменават срокове, нито цени. Хладни са в обяснениятяюа си като... опитвали ли сте в дни, когато имате температура, да положите бузата си на дъното на някоя студена ютия. Усещането от общението с тях е подобно. Знаеш, че не помага всъщност, но го търсиш тоя вледеняващ допир.
Объркват се всички житейски дреболии, но най-неприоятното е да видишп как човекът се спаружва като стара ябълка, опразнен от ежедневните си цели, тегоби, страсти и радости.
Ще се оправим, де.
Благодаря ти за последното изречение.
Работата е там, че диагнозата е неясна, а симптомите се задълбочват. Лекарите мъгляво говорят за изследвания, но не споменават срокове, нито цени. Хладни са в обяснениятяюа си като... опитвали ли сте в дни, когато имате температура, да положите бузата си на дъното на някоя студена ютия. Усещането от общението с тях е подобно. Знаеш, че не помага всъщност, но го търсиш тоя вледеняващ допир.
Объркват се всички житейски дреболии, но най-неприоятното е да видишп как човекът се спаружва като стара ябълка, опразнен от ежедневните си цели, тегоби, страсти и радости.
Ще се оправим, де.
Заповядай, колега.
Не всяко познание неизменно носи мъка, все пак.
Има толкова положителни неща, които на един етап не знаеш, а на друг научаваш и не ти става мъчно, а точно обратното. Трагедията си е неизменно трагедия, макар вчера да ме блъсна един цитат от професор по богословие в Оксфорд, според когото трагедията в Хирошима е била извънредно необходимо събитие, за да се възпитат хората в съпричастие. Не желая да давам точния цитат, защото предизвиква гадене, а има и подобен за Холокоста.
Не всяко познание неизменно носи мъка, все пак.
Има толкова положителни неща, които на един етап не знаеш, а на друг научаваш и не ти става мъчно, а точно обратното. Трагедията си е неизменно трагедия, макар вчера да ме блъсна един цитат от професор по богословие в Оксфорд, според когото трагедията в Хирошима е била извънредно необходимо събитие, за да се възпитат хората в съпричастие. Не желая да давам точния цитат, защото предизвиква гадене, а има и подобен за Холокоста.
Тоя професор е илюстрация на поговорката, че образованието ум не дава.
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се. Но има и друго, което се открива в контекста на останалата част от главата: проповедникът е отчаян в търсенето си на смисъл на живота, и се оплаква, че дори и събирането на познание не е успяло да му го открие. И че смисълът е другаде.
П.П. редактирах малко, сума грешки имаше.
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се. Но има и друго, което се открива в контекста на останалата част от главата: проповедникът е отчаян в търсенето си на смисъл на живота, и се оплаква, че дори и събирането на познание не е успяло да му го открие. И че смисълът е другаде.
Скрит текст:
Жертвите и трагедиите в Хирошима и на Холокоста имат поне памет. Първото събитие напоследък отново влезе в обращение в рамките на възобновената идеологическата война. Това има и добра страна - мнозина ще понаучат нещо, аз наистина се учудвам колко много хора чуха за това за първи път. Макар и положителен, този ефект е по-скоро страничен, интересът ще угасне веднага, щом фокусът на идеологическата битка се насочи от миналото към другаде.
И все пак, на официално ниво биват почитани, има музеи, мемориали, възпоменателни церемонии и световното обществено мнение им съчувства. Доста по-скромно се почитат загиналите под развалините на Дрезден ("Кланица 5"), Токио, Хамбург, София, и зверски изнасилваните в Берлин и Кьонигсберг. Е, последните имат прословутия паметник в парка Терпхоф - воинът-освободител с момиченце на ръце. В действителността, потвърдена няколко милиона пъти, съвсем друга би била съдбата на момиченце в ръцете на озверелите от несретната си съдба воини. Как ли е гледала този паметник да речем 12 годишната Ханелоре Кол, съпругата на канцлера Кол - съдбата й е показателна, макар и далеч не най-тежката.
А пък ние трябва да почетем жертвите на бомбардировките в София, но и да не забравим да поменем и жертвите на българската войска в окупираните части на днешна Източна Сърбия. Нашите войски там никак не са били за пример.
И изобщо... прав е Еклисиаста.
И все пак, на официално ниво биват почитани, има музеи, мемориали, възпоменателни церемонии и световното обществено мнение им съчувства. Доста по-скромно се почитат загиналите под развалините на Дрезден ("Кланица 5"), Токио, Хамбург, София, и зверски изнасилваните в Берлин и Кьонигсберг. Е, последните имат прословутия паметник в парка Терпхоф - воинът-освободител с момиченце на ръце. В действителността, потвърдена няколко милиона пъти, съвсем друга би била съдбата на момиченце в ръцете на озверелите от несретната си съдба воини. Как ли е гледала този паметник да речем 12 годишната Ханелоре Кол, съпругата на канцлера Кол - съдбата й е показателна, макар и далеч не най-тежката.
А пък ние трябва да почетем жертвите на бомбардировките в София, но и да не забравим да поменем и жертвите на българската войска в окупираните части на днешна Източна Сърбия. Нашите войски там никак не са били за пример.
И изобщо... прав е Еклисиаста.
П.П. редактирах малко, сума грешки имаше.
Ще й кажа, Розе, благодаря!
Един вид ерген съм, та досега простирах. Низах стотици дребни гащи на тела, никакъв отмет няма: една кошница щипки монтирах, та простора настръхна като кльон. Двайсет минути за половин леген пране! Много гащи тия дребните, бре.
Атти, аз съм провел предостаъчно наблюдения връз това пакостливо племе и знам, че вятът не мож катурна сандъче с разсад.Ппознавам и проклетият котешки навик да се ляга в сандъчето - ами то е на припек и пази завет, как да не се опне ш като дроб в него. Легнала е вътре, наминал е някой коттарак и тя е скочила да си брани и готово. Хем цялото сандъче беше нагъсто набодено с клечки, щото да не лежи гадинката там, но се е насукала някак, твар безподобна.
Много е полезна инак, страхотен ловец е, лови плъхове колкото бирена бутилка, мишки, полевки. Грозновата е.
Един вид ерген съм, та досега простирах. Низах стотици дребни гащи на тела, никакъв отмет няма: една кошница щипки монтирах, та простора настръхна като кльон. Двайсет минути за половин леген пране! Много гащи тия дребните, бре.
Атти, аз съм провел предостаъчно наблюдения връз това пакостливо племе и знам, че вятът не мож катурна сандъче с разсад.Ппознавам и проклетият котешки навик да се ляга в сандъчето - ами то е на припек и пази завет, как да не се опне ш като дроб в него. Легнала е вътре, наминал е някой коттарак и тя е скочила да си брани и готово. Хем цялото сандъче беше нагъсто набодено с клечки, щото да не лежи гадинката там, но се е насукала някак, твар безподобна.
Много е полезна инак, страхотен ловец е, лови плъхове колкото бирена бутилка, мишки, полевки. Грозновата е.
Скрит текст:
Скоро очаквам във виртуалните пространства да тръгне поокъсняло осъждане на зверствата в Ми лай и Сонг Ми, ужким по принцип, ама пак в рамките на възобновената борба"за мир", както й казваха някога. Някои ще отвърнат за Немерсдорф и Семашки; но това не би бил разговор. Крайната цел е да се каже "всички са едни и същи".
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се.
Съгласна. Което означава, че в абсолютни стойности -
който много знае, тъгува повече от незнаещия. Добре
че не е спирачка за търсещите.
Така е устроен животът, че радостта е мимолетна, а
тъгата, в пълна противоположност, се разстила за дъл-
го време. Затова и я забелязваме повече, тежи повече
и оставя впечатлението, че е повече. Няма симетрия в
разпределението на добро и зло, поне не и като пълно
усещане. Добре, че 42 е четно
По коментарите за лъжците и лъжиците все повече ми
се струва, че трябваше да изпреваря ЛоДж в четенето
ѝ. Сега вече е късно
Ло, не се тревожи за ЛоДж и Лъжиците. Вчера си мислех, че, може би, ако бях на 13, нямаше така да ми натежи тежкото в книгата. В приказките принцове мрат, русалки си режат опашката и мащехи биват разчеквани с бесни коне като за добър ден, а някак човек не го регистрира.
Благодаря, Пуци. Сега разбирам защо написа, че и ЛоДж е голяма за русалчестата книга, но все пак ще я прочета
не мога да устоя да не видя всичките реджини, еничари и т.н. накуп.
Куркума, престани да клеветиш горкото животно. Много е красива. Нали беше пускал нейни снимки.
Какво се е случило в Берлин, Ми Лай и с Ханелоре? Чувала съм я само като жена на мъжа си.
Благодаря, Пуци. Сега разбирам защо написа, че и ЛоДж е голяма за русалчестата книга, но все пак ще я прочета
не мога да устоя да не видя всичките реджини, еничари и т.н. накуп.Куркума, престани да клеветиш горкото животно. Много е красива. Нали беше пускал нейни снимки.
Какво се е случило в Берлин, Ми Лай и с Ханелоре? Чувала съм я само като жена на мъжа си.