47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна

Ако чака мен, ще живеете в полярен студ до второ пришествие 

  +1

гладът броди там, където вчера бяха изпуснати всичките яденета  за сметка на това имаше много работа, дълги разходки и напоителни разговори докъм полунощ. точно в този ред 

Ще живеем, Атти, не живеете 
Все(я)ки(а) с приноса си за глобалното
застудяване. Като се замисля - може да
се окаже дело благородно    Затова е
по-добре да не го правя (това за замис-
лянето) - несвойствено е някак 

Да кажем дружно - Не на глобалното затопляне! Не на озоновата дупка! Изяж още един шоколад!

Моят кантар вече дори и напролет го е страх да изпълзява от тайното си скривалище под леглото  

Добри  по повод напътствията от другата тема - майка ми е същата като мъжа ти, способна е да ме заблуди дори на родната ми улица с нейните североюжни описания 

Амин!

Може да му е студено, Атти, затова да
се е скрил. Смразяваш го.

Да мре от студ, гадината! Какво само се заяжда с мен? Вторият да слезе, та вторият да слезе!  

 

Те да не са се наговорили? 
Сега ако и Добри рече, че
изрича същите думи - ще
да е кантаров заговор.

Този модел обяснявачи са добре, но има една подобрена версия, която винаги безкрайно ме затруднява - указват посоките с "нагоре" и "надолу", и с " по-нагоре", и "по-надолу". С времето установих, че "нагоре" почти никога не значи да хванеш по стръмния път, а че имат предвид посоката, която носът на обясняващия сочи в момента.

По-късно схванах, че това правило не е абсолютно. Някои тунингови модели казват "нагоре" за посока, която носът им е сочел в момента на опознаване ня мястото, пък ако ще и преди 40 години да е било.

Има и други, които обясняват тайнствено, с термини и теренни белези, които се знаят само от някой там техен кръг посветени: " Хващаш оттука покрай Мирчово ливаде, все покрай бориките и от Горчивата чешма хващаш не долния, а пътя, дето го прави Вели с фадромата към каптажа. След отбивката за каптажа слизаш към Глоговница и ще видиш насреща"... онова дето търся. Ще го намеря на вЪрба, дето викат по нашия край.

Абе как може да обичате котки? Отвих нежния разсад, а почвата му се затоплила и гадта легнала връз него, смачкала го, разложила се на лапи и козина, мижи и ме гледа леко отегчено! Няма и метлата, на която обикновено лежи - дребните я отнесли наннякъде вчера в игрите си. Намерих пустата метла, донесох я и тоя мустакат таласъм веднага легна отгоре й. Дреме й за разсада!  Не само лежи, но и чопли с нокти, разплита метлата и я гризе проклетото. 7 лева метла, дебела, със сап. А аз, глупакът, хрущялчета от супените кокали му вадих днеска, зер гладно да не спукяса, дзвера му ниеден.

Таласъм 

Имам котки, нямам разсад! Постигнала съм вселенското равновесие 

тъй, тъй, Куркума  разбирам те прекрасно.
гледам баир. дигнал се нагоре гаче ли под полата на вселената ще бърка, а те ми сочат натам и викат "надоле" - щото реката била текла от ляво на дясно, а баира бил отдясно - значи надолу 
питам, абе реката по тоя баир ли се качва? нагоре ли тече?
не, отговарят ми, избикаляла го, ама посоката била такава 

 аз още  насочвам с престари репери: от кино "сердика" по посока кино "Левски"... 

МУХА! Аз още си карам със "спирката на кино Дружба" 

а знаете ли защо не намирам хотел Плиска?  не било хотел вече - банка било 

сега вече се изгубих окончателно 

Когато ме упътват с посоките на света,
ми се причинява трайна загуба на вся-
каква ориентация. Трябва да направя
сериозни изчисления от'де изгрява ог-
неното кълбо. И почти възхищение из-
питвам към хората, които могат да на-
пътстват с посоките на света по тъмно.
Израз от типа "източен вход" или "юж-
ната дъга" звучи съвсем автентично на
китайски.

а обръщали ли сте картата, за да показва точно каквото виждате  
много ми се смяха навремето    а сега GPS-а обръща посоките и никой не му се смее 

+ 100 поне.
Много мразя като ми кажат " на юг" или "на север". Даже и в апартамента ми не знам кое в коя посока е, защото не е точно, ами полу- такова, полу-онакова. Голяма мъка.

И майка ми така обяснява - тръгваш нагоре към площад Ленин (от Люлин!) - Всеки път й казвам: ако не си в планината, няма посоки "нагоре" и надолу" - има - ляво, дясно, направо и обратно.

Навремето една възрастна колежка така ме шашкаше. Питам я: откъде взе бананите? От Тевекилиев. Какво е това? Магазин. Къде е? На Клементина. Коя е Клементина? Перпендикулярна на Мария Луиза. Коя е Мария Луиза? Бе дето излиза на Княгиня Евдокия... И така до безкрай.

А за Варна да не говорим - там не знам нито едно ново име и като си говоря с някого, все едно на различни езици си говорим.

Кино Дружба и на мен ми е ориентир. И площад Ленин. И Плиска. И Феята.