Айде бе, да не излеземе сестри.Моята се казва Петрана, по прякор маслината.Много е била известна навремето, а и до скоро.Истината е малко недостойна за мен, но след консултация с бао и след съвет реших да блъфирам майка си.Така и направих, оказа се, че те с баща ми по ония времена са били много известна семейна двойка, на много възлови постове държавни и по тази причина им е казано всичко около произхода ми, след което те са успели да донаучт из основи нещата, дори са ходили в ресторанта, където Петрана е работила и са я виждали много пъти.Та майка ми ми разказа всичко, за жалост доста подробности беше позабравила, но аз с местни хора с положение в града успях да довърша личното си разследване и да разбера къде е към момента Петрана, както и биол. ми баща.Жалко, че той преди година е починал, за него страхотни отзиви всеки изказва.Прякора му е бил бохема.В Пловдив има един дом само за изоствени деца, забравих му името и улицата.Ако го кажеш ще се сетя.Там съм била, с мен е имало още едно момиченце Таня, моето име е било Румяна.Ти кой набор си?Мога още да ти разкажа, но не си регистрирана и нямаш лична поща, а не ми се пише за всеобща консумация.Не че крия нещо, но засягам доста хора все пак.
- Публикувана: 13 март 2006, 00:35 ч.
- Последно мнение: 24 март 2006, 15:09 ч.
Имаме право да знаем истината!
Към ralissa- Подкрепям те изцяло и смятам че ще намериш правилното решение дали детето ти да знае.Права си че това му предрича пътя на търсенето но не се ли страхуваш че може да разбере от други хора?Тогава е много болезнено особено ако е в пубертета.Надявам се да има повече хора които да мислят като теб
Нямах предвид, дали да кажа на детето си, че е осиновено, а как точно да му обясня истината за брат ми /че е оставен, че ни е търсил, намерил и т.н./
А помните ли това?
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми на обич.
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми на обич.
МНОГО МИ ХАРЕСА !!!
Кучката
Това е четвъртият съвместен проект на режисьора Георги Михалков и писателката Теодора Димова. Пиесата представя историята на една млада жена, която има всичко в живота - богат съпруг, дете, любовник, но, естествено, нещо все пак не й достига... Докато един телефонен разговор тотално обърква подреденения й живот, когато тя разбира, че е осиновена...
Играе се в Драматичен театър София
23 Март четвъртък час: 19.00 Зала "49"
Режисьор: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
С: Марта Кондова, Петя Силянова, Ангел Генов, Милен Николов, Милена Живкова, Ивайло Герасков, Йорданка Любенова
Това е четвъртият съвместен проект на режисьора Георги Михалков и писателката Теодора Димова. Пиесата представя историята на една млада жена, която има всичко в живота - богат съпруг, дете, любовник, но, естествено, нещо все пак не й достига... Докато един телефонен разговор тотално обърква подреденения й живот, когато тя разбира, че е осиновена...
Играе се в Драматичен театър София
23 Март четвъртък час: 19.00 Зала "49"
Режисьор: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
С: Марта Кондова, Петя Силянова, Ангел Генов, Милен Николов, Милена Живкова, Ивайло Герасков, Йорданка Любенова
А помните ли това?
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми на обич.
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми на обич.
Това е много хубаво. Чак се разплаках.
Аз знам какво е да родиш дете но не знам какво е да осинови, но за мен е без значение дали раждаш или приемаш, важното е да даваш и да получаваш любов. Понякога осиновените деца получавам много повече любов от чужди хора, от колкото децата израснали с кръвните си родители, дарили ги освен с ген, но и с болка, отхвърляне и мъка.
1 вариант е за предпочитане.
