Раждане

Аз въпреки, че бях минала 2 дни термина си изобщо не ми дойде на акъла, че ще започвам да раждам. Сви ме корема и викам на ММ, че до тогава не ме беше боляло така, обаче кой да се сети, че ще раждам. И станах да го изпратя и със ставането ми изтекоха водите/7ч./. Отидохме в болницата, започнаха с документацията, за да ме приемат, съответно и тоалет и ме качиха в предродилна зала. Прегледаха ме на магарето за разкритие и ме сложиха на апарата за тоновете. След известно време ми казаха да стана да се разхождам, но аз от болка не можах...пообиколих малко, но бързо се върнах и седнах и съответно ми се скараха, че стоя седнала. Пак ме закачиха за апарата, мерят кръвно и общо взето е една малка лудница-поне в него ден...Към 11ч. вече започнаха истински силните ми контракции. Лежах си, виках си на воля и всичко както си му е реда. От време на време идваха да проверят за разкритие и правеха нещо, което доста ме облекчаваше-не знам какво точно. Към 13ч. вече усетих напъните и ме изместиха в родилната зала. Мъчих се, мъчих се видяха, че няма да е лесно и докторката се качи върху мен, за да ми помогне. С няколко по-силни напъна в 13:25ч. моето момиченце се появи на бял свят - 4кг., 50см. 

При първото ми раждане, предварихме с 11 дни преди термин.Още предния ден започнаха леко полека бельото ми да става мокро малко по-малко, на края сложих и превръзка, а майка ми ходеше след мен като някоя орлица и само викаше - край, ти ще раждаш и аз - бе рано е,стига си, но тя не ме остави до последно, зопочнах и да ходя буквално през минута в тоалетната и си чаках да стане нещо по-сериозно.Изкапах се, оправих се и си легнах и вечерта към 1 часа се събуждам със силно желание за тоалетна, но не успях и да стигна до нея, спукаха ми се водите и изтекоха ама яко.Проверих за цвят и мирис дали има - всичко беше наред, званнах на доктора и той каза да идвам, а ние живеем на 70 км от болницата.Тръгнахме без никви болки, без нищо, но по-пътя пак ми се доходи да тоалетна, спряхме и видях, че и тапата ми беше паднала и започнаха тогава некви съвсем леки болки.Отидохме,настаниха ме, започнаха да мерят тонове,разкрития, клизма ми правиха, кръвно, но нямах нито болки, нито разкритие.Чак към 6-7 сутринта ме вклучиха на система и към 9 започнаха вече адските болки, лежах си, виках си, както си му е реда  Дойде в 10 часа доктора,провери ме за разкритие,имах пълно и ме преместиха в родилна зала и в 10 и 57 се роди моят син - 2830,маничък.Самото раждане беше бързо, не беше трудно, а и дори да е било, всичко се забравя като видиш това ангелче и си казваш - СТРУВАШЕ СИ!не случайно съм се решила 3-ти път да го направя 

Ами не беше зле. Първо ми падна тапата. Започнаха регулярни контракции, но не бяха силни, към 11 вечерта отидохме да видим какво става. Бях с един см разкритие , предложиха ми да остана в болницата, но предпочетох да се прибера. Легнах си и чат-пат подремвах, защото започна да наболява. Към 6 часа вече реших, че трябва да тръгваме. Гримирах се и си сложих обеци разбира се  Мъжа ми , който уж беше много спокоен реши, че е много важно да пусне една пералня в 6:30 сутринта и само тъпчеше произволни дрехи в пералнята с празен поглед 
Приеха ме в болницата подготвиха ме (разбирай клизмичка, документи, дъра бъра). Тогава вече взеха да стават по-гаднички контракциите. Сложиха ми епидурална упойка и ми стана много добре, говорих си с лекаря и ръсих глупости , даже ми се доспа, лекаря ми спука околоплодния мехур, за да ми изтекат водите. Вкараха ме в родилна и за 20тина минути родих. Самото раждане изобщо не болеше, предполагам заради упойката. Само напъните усещах. И така- мога да кажа, че доста лесно и чудесно мина, а се бях настроила за всякакви страхотии 

Три дни преди термин бяхме за риба с приятели.Започнах да усещам болка в кръста през около час,която отминаваше ,сетих се,че вероятно са контракции,но подготвителни и си мълчах цял ден.На тръгване обаче се оказа,че нямаме превоз и трябва да ходим пеша - около 4-5 км.Извървях си ги почти без проблеми,даже си купих сладко по път и си хапвах ходейки 
Като се прибрахме болките станаха по-силни,но аз упорито твърдях,че няма да раждам и това е .
Натирих мм да спи,въпреки че той усети на къде отиват работите.Цяла нощ стоях на компютъра,разхождах се напред-назад,опитвах се да гледам филм,да играя игра,взех си душ 2-3 пъти и изкарах акъла на една приятелка като и написах,че контракциите ми са на 5 минути,а не съм тръгнала към болницата 
Към 6 сутринта си признах,че ще се ражда и с малко перипетии потеглихме.Живеем наблизо,така че в 6 и 30 вече бях приета.
Попълних документите без изобщо да мога да прочета и дума от тях,защото много ме болеше.Минах тоалета и ме вкключиха на апарат за тонове.Вече имах към 4-5 см разкритие.Сложиха ми системата и започнаха напъните.В 9.30 се роди дъщеря ми 

Три дена след термин, през деня  започнаха леки контракции на през час. Падна ми и тапата. Контракциите станаха на половин час, после на 20 минути, на 15, на 10 и така в полунощ като си легнах ги мерих на 5 минути. С мъжо отидохме в болницата и ме приеха с 1 см разкритие. Докторката ми и вика "Ти имаш още много време, по-добре си почивай сега. Ако станат нетърпими контракциите се обади". И така почнаха да се засилват и да позачестяват. Усещах болката повече в кръста, отколкото отпред. Сутринта в 6 още бях с 1см. В 9 дойде избира ми и на екип и бях едва на 1.5 см . И така до 8 вечерта ми биха две епидурални упойки, вляха ми окситоцин. Контракциите се засилваха и зачестяваха. Разхождах се или лежах на апарата за запис на тонове. Едва стигнах до 5 см. Докторката ми вика "Цветенце, няма да ми раждаш два дена. Влизаме в операционната". И така със секцио по спешност в 20:30 се роди моето момиченце.

Контракциите ми започнаха в 2.30 през нощта, бяха на 40 мин, на втората или третата контракция ми падна и папата. Към 7 сутринта започнаха да зачестяват, изкъпах се, оправих се и към 8 и нещо събудих мъжа ми да пие кафе и да ходим към болницата. В 10 ме прегледаха и каза, че съм с 1 см разкритие и вече с контракции на 5 мин., но ме оставиха си "вися" в коридора, че имаха разни спешни случаи. Чак към 12 и нещо започнах с попълване на документите. Качиха в 13 ч в патологична, защото вече преносвах и там си се разхождах по коридорите, взимах си горещи душове, правиха запис на тонове. В 16 ч. дойде док да ме прегледа и се оказа, че съм с 4 см разкритие , малко след това ме свалиха в предродилна, направиха ми клизма и щях да се разхождам още, но ми пукнаха водите, на вече 6 см разкритие, видяха, че са зелени и ме оставиха на уреда за тонове да следят бебето. По някое време ми сложиха бусколизин, но-шпа и още нещо, но не ми помогна особено, включиха ми и окситоцин. Не виждах нищо известно време, предполагам от болкоуспокояващите. В 19:30 започнах да усещам леки напъни, казаха ми да не напъвам и да дишам с гърдите, а не корема, за да контролирам напъните. И към 19:45 ме преместиха на магарето , за което нямам никакви спомени. Доста народ седя между краката ми , че си бях сама в родилна зала. След 3 контракции и 9 напъна, в 19:55, изплака дивачето ми, 3900 гр и 53 см.
На изписването се оказа, че гащеризончето е за бебе 50 см и едва го събрах вътре , като не успях да го закопчея, увих го хубаво в пелената и никой не разбра гафа

А пък при мен една седмица преди термин, разхождайки се в парка около 14 ч.на обяд започнаха да ми изтичат водите. Без болка, без контракции. Аз в началото си помислих, че съм се изпуснала, но то продължи в продължение на 5-10 мин.и аз реших, че е време да се прибирам и започнах веднага да си мисля, че съвсем скоро ще видя моето съкровище. Когато се прибрах водите ми вече се лееха направо и видях, че и тапата ми е паднала(беше нещо бледо розово и лигаво). Влезнах изкъпах се и се подготвих да ме закарат до болницата. Бях изключително спокойна. Може би защото не ме болеше. Единствено се притеснявах, че са ми изтекли водите, а бях чувала, че в такива случаи не било хубаво да се седи и затова лежах в колата на задната седалка докато ме закарат в болницата. В колата усетих много леки контракции, които бяха на 5 мин. В болницата като ме приеха бях с 5 см разкритие малко след 15 ч. Направиха ми клизма и ме заведоха в предродилна зала, където легнах и започнах да чакам. През цялото време мъжът ми, майка ми и баща ми ме чакаха отвън. А аз им пишех съобщения за това как се развиват нещата. Контракциите малко след като влязох в предродилна зала започнаха да стават все по-болезнени, но се търпяха щом можех да пиша на телефона и да докладвам на мъжа ми колко ми е разкритието след всяка проверка, а доктора ме проверяваше през час и всеки път се беше увеличило. Малко след 19 ч.контракциите станаха непоносими. Когато провериха колко е станало разкритието се оказа, че е 9 см. Почнах да усещам желание да се напъвам, но докторите ми забраниха. Казаха, че колкото повече успея да задържа напъните толкова по-добре. Мен обаче почна да ме боли много и усещах, че щом почна да напъвам болката сякаш спираше.  Малко след това ми казаха да стана и да отидем в родилното отделение. След четири напъна на бял свят в 20,45 ч.се появи моят син 51 см, 3 кг.
След това се роди и плацентата. Раждането ми беше много лесно и бързо според мен. Особено за първо дете.
Пожелавам на всяка бъдеща майка лесно и най-вече безпроблемно раждане...И не забравяйте -дишайте(дълбоко и равномерно). Това е най-важното когато раждаш.

Много хубава тема си пуснала  baby_boy!
Аз съм нова във форума . Скоро ми предстои и аз да раждам, така че ще е ми е интересно какво ще пишат настоящите мами