Мъжът ми е в чужбина...

Аз съм от тези. За мен е важно да сме заедно. Има обаче жени, които не си го слагат много на сърцето.

Наша съфорумка преди месец и нещо замина с децата си в чужбина, като преди това мъжът й отиде и започна работа там, за да изкара пари и да ги посрещне. Тя си беше в Бг близо 9 месеца, докато отидат при него. Евала й правя, но аз не бих могла. Но при тях нещата бяха предварително премислени и добре обмислени.

Не съм чела всички коментари, но ми се струва, че проблемът е не толкова в разстоянието, колкото в това, че съпругът се държи резервирано. Ако те мъчи мисълта, че не ти е верен, помисли си добре дали подобни мисли са се прокрадвали и преди, дали е имало основание да се прокрадват или просто си по-ревнива от необходимото. Ако си такава, стегни се и не трови своя, неговия, а и живота на детето с глупости. Ако е започнал да работи веднага, досега може и да се е поустроил и да има възможност да ви вземе там. Не е невъзможно да я има, но не е и задължително. Виж, ако 6 месеца след заминаването пак не е готов, тогава имаш основание да недоволстваш и да се притесняваш. Нека има сигурна работа (с преминал изпитателен срок), банкова сметка, осигурен апартамент, за теб е по-добре, за детето е по-добре. Ти ще имаш човек, който да те въведе в новия начин на живот, детето ще има сигурен покрив над главата и спокойна майка. Аз съм на мнение, че семейството за това е семейство, за да бъдат хората заедно и да се подкрепят. Хубаво, наложила се е временна раздяла, логично е да има желание това временно положение да има край, при това във възможно най-близко бъдеще, но не е добре в търсенето на по-добро бъдеще да се тровиш с излишни страхове от чужда намеса.

И аз не съм чела всички коментари, ама така или иначе резервиран/нерезервиран, няма какво да правиш, Пенева. Вземи си уплътни времето, понаучи езика или ако го знаеш, припомни си го. Може и някакъв курс да изкараш, ако нямаш професия, за да може като отидеш там да не си беззащитна и изцяло зависима. Просто, за да се чувстваш по-добре.

Самата авторка вече е писала, че той е на плюс, пък и не се знае дали няма да си намери постоянна работа. Той е там от няма и 2 месеца. Хора, които се местят в друга държава не винаги са с подсигурена работа, някои търсят по 2-3 месеца преди да намерят нещо подходящо.

   Два-три месеца даже е оптимистичната прогноза, някои търсят и по много повече докато намерят нещо постоянно.

   

Ние сме в чужбина от 4г аз и т 5г съпруга ми -трябваше му година за да ме вземе ,даже когато дойдох деляхме апартамент с още двама мъже .В последствие след няколко месеца те се махнаха ,после ние сменихме апартамента с по малък и по наш избор -не  е лесно .

Разбирам авторката,защото и аз се чувствах така в началото,когато мъжът ми замина за 1ви път - аз с 6м бебе (бях се върнала при родителите ми),всяко ново нещо ни плаши с неизвестността си.При нас решението беше общо,знаем,че го правим за децата си.Не е лесно,аз си знам какво ми се налага да правя,как се справям и какви страхове са ми в главата.Но се взех в ръце,пораснах и си знам,че аз съм тук и за баща и за майка през повечето време...В нашето семейство проблемите са едни,в други семейства са други - който не го е изживял няма как да го разбере.И на мен отстрани са ми казвали - поне ви е спокойно финансово,ама никой не пита като ставам в 4ч сутринта да сготвя,за да има какво да яде на обяд или като трябва да я водя на спешен кабинет в 1ч през нощта сама и бременна,как празнуваме Коледи и рожденни дни без него...Аз бих казала евала на мъжа ти,че се опитва да постигне нещо повече за детето си и за цялото семейство - не само "свързваме двата края и ходим на почивка,но не всяка година". Може някои и да ме заклеймят като меркантилна,знам ли,но на нас даром нищо не са ни дали,а и не чакаме - сами си платихме сватбата,теглихме кредит за апартамента и го плащаме,2 деца имаме и сами си ги гледаме.Имам още няколко месеца майчинство и се връщам на работа,така че не му вися на шията,имам си професия.
Към авторката - трудно е,но за да се запази семейството е нужно не само едновременно присъствие на едно място по едно и също време.Нужно е много доверие,сила да си опора на детето си,когато няма кой да е опора за теб;вяра,че го правите за едно общо по-добро бъдеще и не на последно място - много любов.Пожелавам ти това да е един преходен момент,да намериш сили в себе си да градиш бъдещето си и да подкрепяш съпруга си,успех 

Ами, ако за него не е баш  така, решението не е да си грабне сакчето и да замине, щото приятеля му така казал.
Предполага се, че се познаваме, говорим си и той знае моето мнение и отношение към заминаването му сам и разделянето на семейството.В такъв случай, ако е толкова важно за него да живеем другаде, ако иска други неща за семейството ни, редно е да е подготвен с план, за работа, за заминаване, за срокове (пък били те и прогнозни), т.е. с някакъв предварителен план за следващите месеци.
Обаче, да си събере багажа и да ми сервира:"Мило, заминавам с Пешо за Германия, да си диря късметЯ!" няма как да стане.
Т.е., има, но едва ли ще останем семейство задълго, ако му е редовен "номер" да си прави каквото иска, без да се съобразява с мен.

 Браво, много хубаво си го написала.

Последната ми мисъл някога ще бъде чеми изневерява или пък не ми е верен. От къде тръгнахме, пък къде стигнахме.  Вие верно вечеси ме разведохте.

И междудругото, аз незнам какво толкова се подготвя че да започна работа и да си пусна детето на градина. Поне за Кюстендил не е толкова трудно да се запише дете, разпитвала съм още като бешена годинка и просто месец по рано се обаждаш , носиш каквото трябва и това е. Единствено ще сговори или мисли за транспорт, ама аз имам още време.

Аз се поопитах да дам някаква насока като емигрант и имигрант .

За мен няма достатъчна причина за раздяла със семейството когато имигрираш . Три пъти ни се е случвало местенето от една държава в друга в рамките на последните 8 години и смятам , че семейството трябва да е заедно.

С тези примери искам само да покажа ,че начини има и винаги ще има когато има желание. Другото не го разбирам и одобрявам за модел в моето семейство!

Не ми го е казал от днес за утре, но ми каза в понеделник и замина в събота. Замиинаха общо взето на късмет, макар чесе получиха нещата и работят в момента отначало стояха повече от две седмици за да им излезнат документите. Не е заминал буквално по инициатива на приятеля си, но той бешеповече на зор, с много кредити и така нататък. Общо взето той го нахъса да тръгнат, макар да не е специалист във въпросната област на гипсокартон. Мъжът ми поне има квалификацията  за това и го е работил, незнам другото момче как се е навил че6тно казано.
Вие не бихте ли се издразнили на факта да те нахъса човек, който не е работил подобно нещо да тръгнеш някъде си без език, но със собствена кола и половината необходими инструменти?
А той подпише ли договор естествено че започвам и аз да търся работа, квартира и всичко необходимо. Не съм тръгнала да му се тръшна там и да си седна на д-то.

Ами навило се е другото момче, вероятно от безисходица, а твоя мъж е видял шанс и е решил да пробва. За да тръгне толкова набързо, вероятно му се е въртяла мисълта за чужбина в главата доста отдавна.

Да, въртеше му се, след като родих също имаше предложение, но след като си поговорихме, решихме че не си заслужава, пък и тогава имаше работа, а в този момент го бяха уволнили.