Здравейте, момичета. Знам, че тази тема е така да се каже вече станала банална. Но наистина не мога да се справя сама.
Ще започна от самото начало. На 21 февруари мъжът ми замина за Германия, за да работи. Това е тема табу за мен. Никога не съм приемала факта едно семейство да живее така и меко казано ми е трудно в момента. Живеем много далече от моите приятели и роднини, неговите близки също са в чужбина и сама се справям със задълженията на майка и съпруга. Не се оплаквам, но с финансите ни е трудничко. Той от доста време искаше да замине и в крайна сметка отиде. Първият месец беше невъзможен за мен, не че сега ми е по леко. Не искам да приема този начин на живот и искам да сме заедно. Имаше скандали от моя страна, отслабнах с 10 кг за месец и общо взето продължава да ми е адски тежко. Разбрах че адски много го натоварвам така и спрях с ревовете и скандалите по телефона, но все още не знам как да се справя. Той се прибра преди седмица , защото там беше великден, уж с уговорката да изкараме необходимите документи за детето и след месец някъде и ние да заминем с него, но проблема е че откакто е заминал той се държи супер резервирано, изобщо не говори за това и ме е страх, може би е и от работата, защото е изморен, но все пак ме притеснява. Сигурно ви говоря объркано и едва ли ще напиша всичко което ме тревожи и мъчи, но искам някакъв съвет. В крайна сметка наистина пуснахме документи за детето като паспорт и пълномощно да пътувам с него сама в чужбина, но......съмнението че той ще остане там, а ние тук ме убива. Други адски утежняващи ситуацията неща са, че той замина с колата , а ние живеем в село на 13км. От града и ми е трудничко да върша каквото и да било с малкия с градския транспорт, макар че вече посвикнах. Страх ме е да не се разболее някой път и да не мога да направя необходимото сама. Той често вдига много висока температура и....ппросто меко казано съм в депресия. Всичките ми познати работят и при непрекъснатото бърборене от моя страна за този проблем за мен, те вече едва ли не им омръзва и сигурно е нормално де, но.....как да приема тази ситуация и да бъда пълноценна майка. Откакто е заминал нашия тати не минава и ден, в който да не плача, не ми се излиза, а и с хора не ми се говори. Знам, че вече съм досадна на всички с това, но....ккакто казах това е адски трудно за мен. Може би отстрани е друго, но когато се случва на теб и си съвсем сама е....нямам думи. Как изобщо се справят хората с това?
Ще започна от самото начало. На 21 февруари мъжът ми замина за Германия, за да работи. Това е тема табу за мен. Никога не съм приемала факта едно семейство да живее така и меко казано ми е трудно в момента. Живеем много далече от моите приятели и роднини, неговите близки също са в чужбина и сама се справям със задълженията на майка и съпруга. Не се оплаквам, но с финансите ни е трудничко. Той от доста време искаше да замине и в крайна сметка отиде. Първият месец беше невъзможен за мен, не че сега ми е по леко. Не искам да приема този начин на живот и искам да сме заедно. Имаше скандали от моя страна, отслабнах с 10 кг за месец и общо взето продължава да ми е адски тежко. Разбрах че адски много го натоварвам така и спрях с ревовете и скандалите по телефона, но все още не знам как да се справя. Той се прибра преди седмица , защото там беше великден, уж с уговорката да изкараме необходимите документи за детето и след месец някъде и ние да заминем с него, но проблема е че откакто е заминал той се държи супер резервирано, изобщо не говори за това и ме е страх, може би е и от работата, защото е изморен, но все пак ме притеснява. Сигурно ви говоря объркано и едва ли ще напиша всичко което ме тревожи и мъчи, но искам някакъв съвет. В крайна сметка наистина пуснахме документи за детето като паспорт и пълномощно да пътувам с него сама в чужбина, но......съмнението че той ще остане там, а ние тук ме убива. Други адски утежняващи ситуацията неща са, че той замина с колата , а ние живеем в село на 13км. От града и ми е трудничко да върша каквото и да било с малкия с градския транспорт, макар че вече посвикнах. Страх ме е да не се разболее някой път и да не мога да направя необходимото сама. Той често вдига много висока температура и....ппросто меко казано съм в депресия. Всичките ми познати работят и при непрекъснатото бърборене от моя страна за този проблем за мен, те вече едва ли не им омръзва и сигурно е нормално де, но.....как да приема тази ситуация и да бъда пълноценна майка. Откакто е заминал нашия тати не минава и ден, в който да не плача, не ми се излиза, а и с хора не ми се говори. Знам, че вече съм досадна на всички с това, но....ккакто казах това е адски трудно за мен. Може би отстрани е друго, но когато се случва на теб и си съвсем сама е....нямам думи. Как изобщо се справят хората с това?
. Някои жени си патят само от патешкия си мозък. С извинение. 
.