Накратко:
Откакто живея в Бургас живота и психиката ми се съсипаха, невъзможно е да се намери работа извън прозорците на април-септември месец, и търся глътка свеж въздух, от всичкия неприязън, който развих към това място. Но не знам дали Пловдив е правилното решение за мен.
А сега надълго:
Здравейте в тези късни нощи, мои скъпи приятели. Чувствам се изправена пред съдбоносен кръстопът
Родом съм от Бургаска област. Реално се преместих в самия град преди година. Винаги съм обичала морето. По моите кратки, но чести пътувания до Бургас, винаги ми е правило впечатление колко красив, уютен и спокоен град е
За жалост, явно съдбата не ме иска тук. Откакто се установих, преминах през редица предизвикателства - проблеми с квартирата, често местене, проблеми с намирането на сериозна работа, като там казуса беше токсични колеги и заплахи от тяхна страна. Едва на 20 съм, така че имах широк опит измежду няколко сфери (не прескачам от работа на работа, но съм опитала от всичко, тъй като висшето образование е недостижимо за мен поради липса на финансови средства, та съм се опитвала да намеря своята ниша).
Амбицията ми е да се развивам като готвач в ресторантьорския бизнес. Но тук такива позиции се предлагат за....1000 нето, което дори не покрива наем+сметки+храна+основни покупки. Пак повтарям, извън летния пик. Добих впечатлението, че мога да се издържам само като крупие или търговски представител през останалото време.
Бургас ме задушава. Любовта, която изпитвах към това място, не съществува вече. (Trigger warning за по-чувствителните) Бургазлии са отвратителни хора. Такава чиста злоба не бях срещала. Не тролвам. Реално ме побиват тръпки. Града има хубава инфраструктура на 3 ключови места. Морската градина е малка и отегчаваща. Всичко тук е сиво, поне за моята душа. Не желая да прекарвам още една година тук. Смятам, че съм на перфектната възраст да експериментирам със себе си и живота си.
Пловдив? В Пловдив не съм била. За жалост познавам много кофти сорт хора, които само при мисълта, че е възможно да ги засека на улицата, ме побиват тръпки...Определено възнамерявам първо да посетя града, преди да взема каквито и да било радикални решения.
Хипотетичното ми местене също така ще се случи перспективно в началото на 2026, тъй като стоя на месец и половина безработица, и все още събирам средства за евентуалния ми план.
Не знам как да постъпя. Какво мислите вие? Дайте съвет на едно объркано лапе. Едновременно не искам да съм в Пловдив, поради "познанствата" ми там, но също така и Бургас вече ме отвращава... Варна не е вариант, а София е прекалено скъпа, поне по моя преценка, моля да не се създават аргументи в коментарите за цената на живота в столицата, всеки е с различни възможности и кусури
Откакто живея в Бургас живота и психиката ми се съсипаха, невъзможно е да се намери работа извън прозорците на април-септември месец, и търся глътка свеж въздух, от всичкия неприязън, който развих към това място. Но не знам дали Пловдив е правилното решение за мен.
А сега надълго:
Здравейте в тези късни нощи, мои скъпи приятели. Чувствам се изправена пред съдбоносен кръстопът
Родом съм от Бургаска област. Реално се преместих в самия град преди година. Винаги съм обичала морето. По моите кратки, но чести пътувания до Бургас, винаги ми е правило впечатление колко красив, уютен и спокоен град е
За жалост, явно съдбата не ме иска тук. Откакто се установих, преминах през редица предизвикателства - проблеми с квартирата, често местене, проблеми с намирането на сериозна работа, като там казуса беше токсични колеги и заплахи от тяхна страна. Едва на 20 съм, така че имах широк опит измежду няколко сфери (не прескачам от работа на работа, но съм опитала от всичко, тъй като висшето образование е недостижимо за мен поради липса на финансови средства, та съм се опитвала да намеря своята ниша).
Амбицията ми е да се развивам като готвач в ресторантьорския бизнес. Но тук такива позиции се предлагат за....1000 нето, което дори не покрива наем+сметки+храна+основни покупки. Пак повтарям, извън летния пик. Добих впечатлението, че мога да се издържам само като крупие или търговски представител през останалото време.
Бургас ме задушава. Любовта, която изпитвах към това място, не съществува вече. (Trigger warning за по-чувствителните) Бургазлии са отвратителни хора. Такава чиста злоба не бях срещала. Не тролвам. Реално ме побиват тръпки. Града има хубава инфраструктура на 3 ключови места. Морската градина е малка и отегчаваща. Всичко тук е сиво, поне за моята душа. Не желая да прекарвам още една година тук. Смятам, че съм на перфектната възраст да експериментирам със себе си и живота си.
Пловдив? В Пловдив не съм била. За жалост познавам много кофти сорт хора, които само при мисълта, че е възможно да ги засека на улицата, ме побиват тръпки...Определено възнамерявам първо да посетя града, преди да взема каквито и да било радикални решения.
Хипотетичното ми местене също така ще се случи перспективно в началото на 2026, тъй като стоя на месец и половина безработица, и все още събирам средства за евентуалния ми план.
Не знам как да постъпя. Какво мислите вие? Дайте съвет на едно объркано лапе. Едновременно не искам да съм в Пловдив, поради "познанствата" ми там, но също така и Бургас вече ме отвращава... Варна не е вариант, а София е прекалено скъпа, поне по моя преценка, моля да не се създават аргументи в коментарите за цената на живота в столицата, всеки е с различни възможности и кусури
