Ултиматуми

без увод..освен двете или трите чаши коняк, благодарение на който все пак реших да пиша. Допитването до форуми ми е изглеждало странно, но дойде моментът в който се загубих в собствените си мисли и преценки, приятелите не искам въвличам, те са общи и са просто свидетели.
Драмата: имам връзка от три години с човек, когото обичам. Имам дете, разделени сме с баща му от три години.
Опитвам се да бъда кратка, иначе се чувствам сякаш мога да повторя одисеята на джойс .
Живяхме с човека под наем, в последствие бащата на детето се погрижи за нас и ни купи жилище. Приятелят ми също има жилище което стана годно за живеене горе долу по същото време. Той настоява да живеем при него. Разбирам го. Чувства се некомфортно в апартамента купен от бившия ми съпруг. От седем осем месеца аз съм в моето жилище, той - в неговото.моето е по удобно от гледна точка на логистика на детето ми свързана с училище и прочие, не че няма да се справи с пътуването и в другото. Моето жилище е неудобно за приятеля ми защото е по малко и защото не е негово (предполагам). До тук няма драма, всичко е логично и разбираемо дори за мен. Живеех с мисълта че ако двама души се обичат някак ще се разберат, до момента в който той постави ултиматум, или се пренасяме при него или късаме. Бях шокирана. От месеци се водят тези разговори, аз нямам против да отида при него в определен момент, но смятам че това трябва да е мое решение а не изпълнение на ултиматум, защото ми звучи абсурдно. Драматично намалихме времето през което се виждаме защото той идва при нас с неудоволствие и доста ясно го показва. Аз не съм готова да се изнеса при него заради ултиматума. Обидно е.
Разбирам че разлика между това да отида по собствено желание и усмотрение и заради неговия ултиматум е все едно като резултат, но във втория случай мисля че ще се чувствам зле, поне така мисля като си го представям.
Разбирам че в даден момен човек стига дотам че трябва ясно да каже какво иска и при какви условия , това е поставяне на граници, но аз се чувствам зле да се преместя поради тази причини.
Губя се в мислите си, губя реална преценка кое е нормално и кое не. Не че нормалното е критерии. Чувствам се като жертва на емоционално насилие. Преигравам? Може би, не знам.
Срокът за местенето изтича скоро.