Акушерската пареза

megan@,

За съжеление си права Има много тежки случаи на АП. Не ми се иска да мислим за такива варианти и затова не го и коментирах в постинга! Наистина понякога резултатите идват много бавно! Но важното е, че идват! 

В случая момиченцето е много, много мъничко, за да се правят генерални изводи  и щом си мърда пръстчетата според мен има голям шанс нещата да са далеч по-леки   

Здрвейте!
Ние сме от Враца и към момента никой доктор не иска да се ангажира с диагноза!

Керацудка, дано се оправи малкото детенце, аз исках най-вече да ви вдъхна кураж и да ви кажа, че нашата Поли, която беше едва ли не на прага и после с много тежка АП вече е много добре!!! 
miho_tati и аз знам че е много важно да започнете регхабилитацията веднага!!! Успех!

Моля се и вярвам , че всички дечица ще се оправят !!!
Прегръдки!!! 

Вчера говорих с майчето на малката Поли и се оказа за съжаление, че напоследък ми е спестила някой неща 

Тяхната пареза е на рамото, което е по-лошия вариант според лекарите, почти няма шанс да се оправи напълно.
Аз не знаех някой неща до вчера, защото тя не е искала да ме притеснява.
Значи при техния случай ръчичката вече я ползва малката,може да се облича и обслужва сама, което до скоро не можеше,  но не може да я вдига над главата и няма да може
Освен това на последната комисия са я мерили и е с 2.5см по-къса от другата  И това ще продължава с растежа, нямало начин да се оправи.
Правят масажи ежедневно, ходят на физиотерапия сега вече 2-3 пъти годишно, до 4 годинка ходеха 6-8 пъти.
Дали има нещо, което не знаят, а могат да направят, с растежа ще стане видима тази разлика, а това е страшно. Моля , ако знаете нещо да ми споделите!

Моля се всички дечица да се оправят! 

              Здравейте,момичета.Прочетох за Поли и за това искам да обясня - разликата в дължината на ръчичката не е задължително да се задълбочи с възрастта на детето.Ръката расте когато се ползва /без значение дали може да вдига ръчичката над главата/ което значи,че ако активно "се работи" с нея може даже да се намали разликата.За да е по-ясно ще дам един хпример: На активно трениращите тенис /дори шампиони/ е измерено растояние от около 4-5 см  - по-дълга ръка е тази , с която държи ракетата .
              Така,че проблема с дължината на ръчичката е по-малкото зло.Основния проблем според мен е пълното въстановяване на функциите.Каква е ползата ако ръцете са еднакви ,а детенцето не може да си служи с ръчичката. 
              Като видя,че темата е на първа страница направо ми се плаче.Не искам да има повече мами и дечица с нашия проблем.             

Благодаря ти, Magdalena23 , че споделяш с нас !

Бих искала да те помоля (ако не се притесняваш да говориш по темата) да разкажеш малко по-подробно от къде си и какви рехабилитации са ти правели, най-вече какви операции и къде. Ще бъде от полза за всички нас!   .. и какво имаш предвид под "алтернативни методи"

Момичета, ... това до всички, който се интересуват от темата... днес чух по радиото, че в Германия се прилага метод на рехабилитация с озон за лечение на парези и че сега този метод ще се прилага във Варна....има ли някой инфо....чувал ли е..? 

Честит празник на всички мами и нека дечицата ни да са живи и
здрави. Искам да поитам кога започва да се прилага пароафино-терапията и как влияе на ръчичката.

                  Парафино-терапията ни препоръчаха и на нас,но не сме  я правили защото когато отидохме в центъра на Овча купел ни обясниха , както и в Горна баня,че ако не се направи на точно определеното място - няма ефект.Това между другото важи и за йонофорезата /вече съм го писала/.На мястото на парафинотерапията ни препоръчаха луга-особен резултат не видяхме,но поне няма опасност от изгаряне /ако е много топъл парафина/,че вече много се съмнявам в уменията на сестрите,правещи процедурите.
                   При нас всички постижения са резултат НА МАСАЖИ И ГИМНАСТИКА .Дори за 2 дни да ги спрем и усещаме промяна в ръката.Понеже сме големи вече работим и за фина моторика на ръката и е особено трудно заради пръстчетата,но избор нямаме.Само с тези упражнения можем да стимулираме движенията,както в пръстите,така и в лакътя и рамото.

Ние също не сме правили никога парафино терапия и не мога да помогна с мнение! ...но даже не са ни и споменавали да пробваме 

Здарвейте!!
Интересувам се има ли някой родител завел дело срещу родилният екип за нанасяне на телесна повреда?
Иска ми се да се разкарат некадърниците от болничните заведеия. !!!!
Стига сме си мълчали и преглътвали грешките на другите.

Приемам всякакви напътсвия.

                  Ние.Съдим и болницата и екипа.И наказателно дело ,и гражданско сме завели за да не изпуснем сроковете защото се моткат.Решила съм,че няма да ги оставя каквото ще да става.С намерение съм да съдя и държавата и по нашите закони ,и в Страсбург ако се наложи.
                  Ако те интересуват подробности пиши на ЛС,защото на кю-то трудно сядам с бебоците.
                  Аз също съм на мнение,че всеки трябва да си плати за грешките.Като погледна малката и получавам нов заряд от сили и търпение ,защото е адски изнервящо и трудно.Но да предопределиш бъдещето на едно дете с твоята некадърност просто не трябва да ти се разминава.

Момичета, направо се изумих, че още се случва това. Знам, че е имало практика, по-едрите бебета да се вадят с форцепс през 70-те години, но все си мислех, че вече не е така. Аз съм с акушерска пареза. Но съм много по-голяма и тогава алтернативите не са били кой знае какви. Ще ми се да ви успокоя, че при всички случаи могат да се оправят нещата, но не винаги е така. При мен парезата е била пълна първоначално. От родилното в Д-град са ни изпратили във ВМИ Пловдив за 45 дни. Знам, че са ми правили масажи. Лежах по болници и санаториуми, доста дълго време. Всички изброени процедури за физиотерапия съм ги минала, плюс тангентор. Най-силна степен на парезата ми е в рамото и до днес, вече 36 години не мога да вдигам ръката си по-високо от нивото на гърдите, а настрани почти никак. Но от това което са ми разказвали знам, че и движенията в китката ми са били неконтролируеми. Сега ги контролирам макар и трудно. Майка ми казваше, че сегашното ми състояние е направо цветущо в сравнение с преди. Значи и на онези години е имало нещо което да ми помогне. Искрено се надявам днес медицината да предлага повече и по-добри възможности.
Относно свикването да си служи детенцето с ръчичката (нещо наистина много важно), може да ви прозвучи грубо, но аз помня, че в някоя болница ми връзваха здравата ръка. За да не я използвам като си играя и да свикна да върша определени неща и с болната.
И за да внеса оптимизъм в поста си, да ви кажа, че брат ми който също е роден с акушерска пареза, претърпя доста сложна операция за усукване в правилната посока на коста.
Вярно огромен кичур коса побеля на майка ми за броени часове още на 30г., но той се оправи.
Желая на всички с такъв проблем да доведат борбата си с него до напълно успешен край. И колкото по-скоро, толкова по-добре!

П.П. Извинете ме за дългото излиание, но много се развълнувах.

Никъде не съм чул за Тангенератор,  би ли разказала нещо повече.

Мише, тангентор се казва. Ама съм била много малка тогава и нямам никакъв спомен. За тази процедура знам само от "разкази на очевидци". Стоиш във вана и с нещо като маркуч, който изхвърля силна струя ти правят подводен масаж. После като ми го описваше майка ми си мислех, че би трябвало да е приятно, но на времето съм опищявала света. Доста време ми трябваше да харесам водата отново. Не помня и в по-късна възраст да ми е правена тази процедура. Мисля, че това го правихме в Павел Баня. Може би в санаториумите го прилагат.