Познай коя е книгата - 12

  • 40 150
  • 748
  •   1
Отговори
# 690
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Точно "Швейк" е Laughing. Мислех първият откъс да е фетишизмът на поручик Лукаш, но реших, че е твърде очебийно.

Пускам и втория набелязан откъс, че ми е много на сърце и страхотно показва чешкото отношение към другите нации Laughing :
По-лоша беше работата, разбира се, със съставянето на списъка. Голям зор видя, докато накара пленниците да разберат, че трябва да си казват имената. Швейк беше видял много нещо в живота си, но все пак тия татарски, грузински и мордвински имена трудно се побираха в главата му. „Никой няма да ми повярва — помисли си Швейк, — че някой може да носи подобно име, каквито са имената на всички тия татари около мене: Мухлахалей Абдрахманов — Беймурат Алахали — Джередже Чердедже — Давлатбалей Нурдагалеев и т.н. Все пак у нас има по-хубави имена, да вземем например името на поп Вобейда от Жидохощ.“ И той продължи да ходи между строените пленници, които последователно извикваха имената и презимената си:
— Джиндралей Ханемалей — Бабамулей Мирзахали и т.н.
— Как не си прехапваш езика — казваше Швейк на всеки от тях с добряшката си усмивка. — Кажи си сега, не е ли много по-хубаво да се казваш Бохуслав Щепанск, Ярослав Матоушек или Ружена Свободова, каквито имена носят някои у нас?

# 691
  • Мнения: 860
Хората бяха много изплашени, защото когато се събираше съдът, винаги се случваха неприятни работи. Последният път например съдът беше решил, че въздухът е собственост на ХХХ, и затова всеки, който диша, трябваше да плаща наем на управата на замъка. Веднъж в месеца УУУ обикаляше къщите, караше хората да дишат дълбоко и вземаше мярка на дъха им, после правеше някакви умножения и накрая определяше размера на данъка.
...
Затова те изискват от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на 100 лири за обикновен валеж, на 300 лири за снеговалеж и на 400 лири за градушка.
...
Съдът реши също, че трябва да се плаща наем за росата, сланата, мъглата и другите форми влага

# 692
  • Варна
  • Мнения: 2 389
Джани Родари-"Приключенията на Лукчо" и невероятните приумици на Дон Домат. Любима книжка! Четях я на дъщеря ми, когато беше малка, както и  "Джелсомино в страната на лъжците'.

# 693
  • Мнения: 860
Да. Ти си, Dahlia!

# 694
  • Варна
  • Мнения: 2 389
Новата загадка:
   "Той предпазливо слеза по насипа, като забиваше токовете на обувките си в разкаляната пръст, издълбавайки плитки стъпала. Клекна, щом се озова по мястото, от което се беше откъснало парчето земя. Видя напукана черна кожа и метални ленти с нитове. В единия край имаше дръжка с големината на стреме. Беше сандък. Някой го беше заровил по дървото.
   ХХХ се развълнува, загриза го любопитството - хвана дръжката и задърпа. Сандъкът не помръдна. Отново се опита да го извади, но без да си дава много зор. Знаеше, че няма да успее. Не и без инструменти.
   Отново клекна и отпусна ръце между бедрата си, както правеше баща му, когато още можеше да клечи, и се втренчи в сандъка, подаващ се от черната пръст, захапана от корените. Сигурно беше налудничаво тъкмо сега да се сети за "Островът на съкровищата" (както и за "Златният бръмбар"-разказ, който миналата година бяха чели в часа по литература), обаче си мислеше тъкмо за тези две произведения."

# 695
  • София
  • Мнения: 1 223
Търси се... С. Кинг?

# 696
  • Варна
  • Мнения: 2 389
Верен отговор Peace

# 697
  • София
  • Мнения: 1 223
Преди десетина дни я дочетох, за жалост нищо особено...

Отстъпвам ред, понеже нямам готова загадка  Hug

# 698
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Как се утъпква път през снежната целина? Отпред върви човек, поти се и ругае, едва мести краката си и непрекъснато затъва в пухкавия сняг. Върви дълго и оставя след себе си неравни черни ями. Уморява се, ляга върху снега, свива си цигара и димът от махорката се стели на синьо облаче над блестящия бял сняг. Човекът вече е отминал нататък, а облачето продължава да виси там, където е почивал — въздухът е почти неподвижен. Пътищата винаги се прокарват в тихи дни, за да не засипят ветровете хорския труд. Човек сам си определя ориентирите в снежния безкрай — някоя скала или високо дърво; той насочва тялото си по снега както кърмчията лодката си по реката от нос към нос.
....
А с трактори и коне пътуват не писателите, а читателите.

# 699
  • Мнения: 860
Мисля, че беше руски писател, но трябва още да помисля....

# 700
  • Мнения: 374
Джек Лондон?

# 701
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Не Peace. Носферата се ориентира правилно.

Сандъкът се разцепи и отвътре се изсипаха сушени сливи, кожести сушени сливи. А къде е захарта? Пък и сливите са две-три шепи…

— Пращат ти ботуши! Авиационни ботуши! Ха-ха-ха! С каучукови подметки! Ха-ха-ха! Като на началника на мината! Дръж, вземи ги!

Стоях объркан. За какво са ми? С ботуши тук можеше да се ходи само в празничен ден, но нямаше празници. Де да бяха от мека еленова кожа или обикновени валейки. Авиационни ботуши — това беше прекалено разкошно… Не се полагаше. Пък и…

# 702
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 355
с това ругаене, махорка и валенки си е 100% руснак, но кой?
Довлатов не е, при него няма "прекалено е разкошно" и "не се полага"
 Laughing пък и в цитатите липсва пиенето  Laughing

# 703
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Само да попитам (нали съм нова Embarassed) през какъв период се дават жокери и по колко?

# 704
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 355
когато видиш, че не успяваме да познаем помагаш с нов цитат или данни за автора или друго Hug

Общи условия

Активация на акаунт