Дилема...колкото и да е банално

Ама сте много интересни. Сякаш никога не сте имали краткотрайни връзки
Човека има симпатии и евентуално някакви чувства към девойката, но това не означава задължително "Докато смъртта ни раздели!". А това, че има приятелка, чийто биологичен часовник може би вече цъка или дори е спрял не означава, че и с нея трябва да е цял живот. Тя ако е искала деца сигурно ще го е информирала още в началото на връзката им. Едва ли чака последния момент.

Авторе, вместо да се тревожиш за възрастовата ви разлика се замисли как ще представиш новата мома на сина и, след като те двамата имат доста по-малка разлика в годините. Да не стане така, че сега е с теб, а след още 6-8 години като възмажее да се хване с него, защото иска агнешко
Шегата настрана, но на твое място бих се срамувала да представя подобен човек пред детето си.
Иначе е ясно, че няма да сте цял живот заедно. Ако нещата все пак потръгнат 10-15 години и после хайде всеки по своя път - тя към някой млад, с когото да създаде семейство, ти към подготовка за внуци ... Дори да сте нямали проблем преди това мислиш ли, че ще иска да е с теб ако нямате второ дете, а е на път да стане млада баба А родителите й? Нищо чудно да са съвсем малко по-големи от теб ... Как си представяш да те запознае с тях? 

Вариантите са или да я преодолееш като спреш всякакви контакти с нея; или да напуснеш сегашната си половинка, да си изживееш момента с девойчето, но да не очакваш нещо сериозно.

Ужасно назидателно звучат повечето постове. "Замислял ли си се"  и едни схеми, схеми... А понякога не е нужно човек да мисли, а просто да улови момента. Да не би  всички тук да са света вода ненапита и никога не са имали забежки, най-малкото в ума си?

Ако автора беше обигран мъж, досега да я е изчукал и да е забравил дори как изглежда.И тема нямаше да има.
Ама явно не е от тях,как'Сийке, та ето ти разни дилеми и проблеми....   
Ако пък е стойностен и качествен мъж, отдавна да е "светнал" момата, че нейната няма да я бъде.
Пък той иска "хем вълкът да е сит, хем агнето да оцелее!" .Трудна работа дори за опитни свалячи, какво остава за аматьори.

С две думи, прави си кефа и да не ти пука за околните- пълнолетни са, да се оправят. Поне аз до такъв извод стигнах, четейки цитираните от мен постове.

Първо, ако на автора не му пукаше за околните, нямаше да пуска тема. Просто всички постове са толкова негативни. В първия пост човека е написал, че би трябвало да е щастлив, но не е. И защо трябва да мисли каква ще бъде връзката след 20 години? Това се опитвам да кажа -  ние не можем да предвидим бъдещето. Можем да мислим само в краткосрочна перспектива. И в този смисъл е по-добре човека да действа, да пораздвижи малко нещата, отколкото да се измъчва. Трябва да постави нещата пред момичето и да се изясни. Едва след това може да вземе решение как ще процедира със сегашната си връзка. А повечето направо го изядоха заради тази възрастова разлика.

А трябва ли да мисли само за околните без да гледа собственото си щастие?
Като е на 40 години да не е пред умиране, та да мисли за кефа на тези, които ще останат след него?
Има още живот в него и не би следвало да стои във връзка, в която не се чувства добре само щот' на половинката може да й е неприятна раздялата.

Авторе,съветвам те за откровен разговор с настоящата ти приятелка/тази дето се грижи за сина ти/
Защо?
Защото причината за тази тема,не е девойката,а някаква липса у теб самия.
Ще кажете,ако го няма дразнителя/фактора,нещата ще са различни..Не,няма..
Ако аз съм сита и предоволна от храната която току-що съм яла,то ако ще и най-засуканата гурме порция да ми поднесеш,няма да проява интерес,щото съм сита и няма място за повече.
Е,ако не съм се наяла до насита,може и да пробвам от гурмето..А пък то веднъж като пробваш..Не се знае..По някога,вземе,че ти хареса и неусетно го хапнеш цялото..

Дълго време и аз мислех така. Като ме тропнаха 40-те години постепенно установих, че мисленето в по-дългосрочна перспектива е за предпочитане. На 23 е нормално да мислиш само за мига, но авторът е на 40- добре е поне малко да е пораснал.
Зизу, мисленето от типа "след мен и потоп" не е донесло никому нищо добро. Подходящо е за хора до 2-годишна възраст.

Според мен авторът на първо място трябва да си изясни какво го прави недостатъчно щастлив със сегашната му приятелка. Нещо в отношенията със нея ли е или си е някакво негово вътрешно чувство за неудовлетвореност? Защото дори и да поеме риска да се раздели с тази жена, колкото и да му е...удобна, няма гаранция, че и с младото момиче ще потръгнат нещата. Нека първо реши какво очаква от живота и тогава да вземе решение и за връзката си. А дали пък самата мисъл, че залъгва съзнателно или несъзнателно младата жена не е това, което го кара да се чувства гузен, а от там и нещастен?
Колкото до секса, той е само един от аспектите в едни отношения. На 40 един мъж не е задължително да има проблеми с кръвното и кофти тяло. Понякога 40-годишни мъже се оказват далеч по-поддържани и сексуално издържливи от някои 25-30 годишни. А също така една жена на 20-23 години още няма толкова опит в тези неща и е възможно да бъде по-лесно впечатлена ( да не казвам задоволена) отколкото някоя 35-40-годишна, която знае какво и как го иска. Дори и да приемем, че в този аспект нещата са розови и безоблачни, като се нарадват на хубавия секс 2-3-4-5 месеца, идва ред на сериозните въпроси за бъдещите планове, намерения, отговорностите, които трябва да се поемат...Авторът твърди, че досега познанството му с девойчето е чисто платоническо: виждат се, говорят си. Би трябвало да си личи поне нейната нагласа каква е, макар и понякога да тръгваш с една нагласа, а на практика да се окаже по-различно. Ако смята, че тя е наистина толкова дълбоко влюбена в него, а той самият не толкова, какво пречи да си поговорят открито и да й обясни: При мен е така и така. Това мога да ти обещая, онова не. Помисли си моме, искаш ли да сложиш главата в торбата или да си начешем страстите и кой откъде е. Но дори и да не е убеден, че тя е толкова хлътнала, би могъл най-малкото да я пита тя какви очаквания има. Нали уж преди всичко са приятели засега.
Но това няма как да се случи, ако авторът е объркан и не е наясно с желанията си.

Аз не смятам, че моят начин на мислене е "след мен и потоп"
Просто мисля, че не е нужно да стои във връзка, която очевидно е изчерпана и поддържа само заради благодарността и уважението, които изпитва към партньорката си.
Това, че е на 40 не означава, че не може да преоткрие любовта и да започне връзка с човек, с когото да се обичат. Да, не е казано, че ще е 23-годишната, но защо да стои с жена, към която очевидно не изпитва по-задълбочени чувства?

Пиша отново, за да изясня някои неща, за които се чудите. Приятелката ми е на 42 години и няма желание за дете. Повдигнах въпроса пред нея, когато заживяхме заедно, а тя отговори, че вече имаме (моят син). Аз искам още едно дете и не мисля, че вече съм стар за това.
Някой отбеляза, че не използвам думата "обичам". С чиста съвест мога да я кажа само относно детето и родителите си. Обичах съпругата си, но нея я няма. Осъзнавам, че се опитвам да запълня липсата й...неуспешно. Осъзнавам, че не е честно и към двете жени в живота ми. Позволете ми да бъда малко егоист все пак.
Много правилно някои казват, че трябва да се замисля най-напред кое е редно. Редно е синът ми да е на първо място, после всичко останало, знам го. Трябва да проведа честен и открит разговор и с приятелката си, и с другото момиче, прави сте за това. Ще го направя при първа възможност и ще ви пиша как е минало. Но наистина трябва внимателно да преценя кое в случая е най-добро за сина ми и тогава да взема окончателно решение.

За сина ти е добро,баща му/родителите или отглеждащият родител/ да бъде щастлив

Освен това,последните ти 15-ина годинки на активност,тепърва ти предстоят,а сина ти точно след 6-7 години ще бъде млад мъж,не дете.
Мисли малко повече за себе си.
Успех.

Аз от написаното разбирам само, че авторът дълго е преживявал загубата на съпругата си и така е "приспал" усещанията си за тръпка, любов и каквото е друго свързано с жената за НЕГО. Затова се е свързал с жени, на  които не е нужно да се отдава - едната му доставя уют, другата гъделичка егото. Но мястото на чувствата си е било  все така празно. Може би като всяко  човешко същество, е започнал да усеща липсата им и за това се чувства объркан. Може и да греша, но според мен Krasimir_1975 ,  и двете няма да ти дадат нужното. Дай си време  само за себе си, за да се подредиш от "новостта", че си  Нормален и Жив  и заслужаваш да си щастлив. Говори с жените, които са ти помогнали да си припомниш това и продължи  напред.  Желая ти щастие на теб и детето ти  
 

Бъди де. Зарежи тази, с която си в момента и се хвани с младото. Пък, каквото стане.
Ама май не смееш 

Не е така. Ти си обичай детето, но заради наследника не бива да страда личния живот. Не за друго, ами защото децата порастват и хващат по свой път. Е, да ама теб все още ще те има и тогава самотата вероятно ще ти тежи. Много.

Така че не е зле да дадеш приоритет именно на това кое те кара да се чувстваш щастлив. Но... аз пак ще си повторя моето - мисли го приоритетно, но в перспектива, мисли на едро.

Не че историята не познава успешни връзки с голяма разлика във възрастта, но... май са твърде малко. Отначало винаги е хубаво, ама после? Ще ѝ тежиш на тази жена като воденичен камък след години. Ще искаш да надбягаш времето, а тая игра е изморителна.

Дано не се сърдиш де...