С какво ви дразнят свекървите-44

Има доста беднотия и това е едната причина. Просто не могат да си позволят нито квартира, нито покупка на жилище. Втора причина-така им е по-лесно-някой друг се грижи за тях. Трета причина- решават да си поживеят-курорти, екскурзии, модерна кола и жилището остава на заден план.
В предишния ми клас имах ученик със семейство като на Лолитка. Баба, дядо /по-млади от мен/ женен син, снаха, 2 внучета момчета  и чичо. Живеят в апартамент, 2 стаи, хол и кухня. Питах бабата, с която бяхме познати като идваше да вземе внука от училище как се справя. Няма избор. Казвали на младото семейство с парите от сватбата, малко помощ от тях и малко заем да си купят апартамент. Те решили да си купят кола. Останали при тях и са като в дядовата ръкавичка. После се родили децата-други разходи и пак нямало как да се купи жилище. Какво ли ще стане като чичото доведе "кака?! Знам, че правиха някакъв ремонт та усвоили по- голямката тераса, за да се разширят.  Хранят се на една маса. Хубавото е, че имат добри взаимоотношения.

    Ще ви кажа как се случиха нещата при мен, но имайте предвид, че аз от свекърви не се оплаквам.  
    Когато се омъжих за първи път (доста млада) имаше няколко решаващи фактора: свекърва вдовица с единствен син и двуетажна къща. Мъжът ми имаше работа в неговото градче, аз бях безработна студентка. Не подценявам и фактора "така беше прието" в онези години, защото живеех в доста по-голям град и реално, ако сме искали, можехме и у нашите да останем. Нито имахме възможност за квартира, нито работа се намираше лесно в средата на 90-те. Имаше жилище на разположение, работа за единия, настанихме се. Детето дойде доста по-късно от брака, защото не исках да ставам майка докато уча, а и финансите не позволяваха.
     Нямах проблеми със съжителството от гледна точка снаха-свекърва. Не казвам, че с бившата свекърва не сме имали дребни спорове и различия по битови въпроси. Отношенията се крепяха на подхода - нито тя е смятала, че трябва да се подчинявам на вижданията й, нито аз - да имам претенции да се променя заради мен. И ни една от нас не преживя като драма различните навици у другата. Казвахме си откровено, но не грубо, каквото имаме да си казваме, проблемът се решаваше и толкова. Когато се подхожда непредубедено, такива неща не тровят деня. Разликата в годините ни е доста голяма (тя е с повече от десет години по-възрастна от моята майка), но се разбирахме прекрасно. Още сме приятелки.
     С втората свекърва живях само пет месеца. Като си купихме жилище се наложи да напуснем квартирата по-рано от предвиденото и ремонтът на нашето жилище наложи да поживеем у тях, но то няма отношение към въпроса ти.

Старата песен на нов глас. Разбира се, че гледаш от твоята си тераса. Има ли нещо сигурно в живота?! Ако чакам да "стабилизирам финансите си", може би никога не бих имала семейство... И в свекъри съм живяла, и пра нашите, и на квартири, и в свой дом. Животът е такъв кръговрат, че идея си нямаш какво ти готви! Днес имаш, утре- не. Днес си здрав, утре те няма.

Аз мога да кажа единствено за моите причини да живеем заедно със свекърва ми. Принципно ММ трябваше да го преместят от службатадо няколко месеца в моя роден град,където имам жилище. Идеята беше да не чакаме да настъпи този момент,за това аз се преместих при него,докато минат. Той е от малък град,достатъчно малък,че никой да не се съгласява да дава под наем жилището си за 3-4 месеца примерно. Заради това се съгласих да живеем у тях. Минаха въпросните месеци,а прехвърляне на  ММ не се състоя по ред причини. Видя се,че явно ще оставаме в неговия град понеже работата му е доста добра и платена. Тогава закупихме жилище и понеже ремонтът беше основен,визирам и направа на канализация,нямаше как да се живее там. Та така месеците от 3-4,прерастнаха в почти година. За моя радост вече спомен.  Съжителстването ни заедно не е било нито за наше финансово улеснение,нито пък е било продиктувано от тънките сметки някой да ни помага за нещо. Просто беше лошо стечение на обстоятелствата

miss july, изобщо не е нужно да разбираш избора на другите хора, не е нужно даже да е правилен този избор. Приеми, че си е техен и толкоз. Твоята история я знаем, кажи сега купихте ли апартамента и дойде ли му времето на това бебе. С нетърпение чакам да станеш майка и да ти се изяснят някои неща  С най-добри чувства го казвам! 

Споделям и следвах принципа на miss july, станах майка, какво трябваше да ми се изясни?

За съжаление много голям процент от хората в милата ни Родина не могат да си позволят доста неща
Живеят в малки градове,получават не толкова високи заплати ,да не кажа ниски и е доста трудно да си купят самостоятелно жилище или да плащат наем
Много хора получава такива заплати които им стига горе долу да изкарат месеца.Не могат да си позволят кредит или наем защото не им е по джоба

Интересно ми е дали според някои от вас тези хора нямат право да създават семейства и да имат деца или това би трябвало да е привилегия само на добре обезпечените ,на хората с високи доходи и със самостоятелни жилища

Много добре казано! В осмислянето на нечий чужд избор винаги има доза субективизъм, понеже винаги всеки гледа от собственото си положение.

Мис, можеш ли да си представиш да не си с добре платена професия; човекът до теб да е обикновен бачкатор; общите ви доходи да надхвърлят трудно 7-800 лв? Кога точно ще направиш семейство? Или просто ще търсиш човек с добри доходи, за да "оправи финансовото положение"? Реалният живот е различен, не се и опитвате даже да влезете в нечии чужди обувки. Не, че е необходимо, ама мине се не мине известно време и пак допираме до чуждия избор.

Няма нужда да си враждебна. Това, че живота е непредсказуем, го знаем всички. Важното е да се подготвим за неочакваното доколкото можем. Уважавам избора на всеки дори и да не съм съгласна с него и често да влизам в полемики.

Когато се изнесохме преди 8г. на квартира аз бях още студентка и работих като стажант за 240лв, а мъжа ми за около 700лв. Взехме си доста старо и гадно жилище /което нямаше отопляване, защото беше на последен етаж и изцяло външен. С две печки едва успявахме да докараме 16 градуса в стаята/, но с идеята да е наше. Мъжът ми беше тогава "обикновен бачкатор", но с много упоритост се издигна и започна да печели добре, а дори няма висше образование. Ако той с едната гимназия е успял какво е оправданието за останалите. Винаги може друг да ти е виновен.

Тони, че някои като са станали майки щото много им се е изяснило 

П.П. Съжалявам, че попитах. Идеята на въпроса ми е да разбера мисленето на съжителстващите с родители хора, а не да се заяждам. Исках да видя и другата гледна точка, защото не мога да разбера защо при такива ужасни отношения и почти ежедневни скандали, хората предпочитат съвместното съжителство.

 Безсмислено е да нападате Джули, щото се опитва да води диалог и да погледне през други очи тема , която й е интересна.
 На мен също ми беше любопитно , защото и аз съм в тази крайност и истината е , че
 не мога да си представя да създавам семейство с мъж бачкатор и с общ доход 700 лв.
 както и да живея в чужд дом , за да драпам за поколение . Ама това си е мое мнение...

 Добре споделената чужда гледна точка би разширила и нашите хоризонти, все пак .
Не разбрах защо имаше такива враждебни реакции.
Тук не се познаваме , няма нужда да вкарваме емоции

 Хърмаяни , благодаря за споделеното  

Нали за това попитах-хората които са обикновени бачкатори нямат ли право да създават семейства и да имат деца

хахах , имат , разбира се , ама те си избират условията , в които създават това семейство.
Логично е , че ще е нужно да се съобразяват не само със собствените си виждания.

Преди 8 години, ако не се лъжа, минималната заплата беше към 240 лева. Така че 700 лева е била една прилична заплата, колкото 3 минимални.

джолева, нямат ами! Простите бачкатори - под ножа! 

серендити, или както ти беше ника, никой не се заяжда, нито напада. Ако така интерпретираш думите на другите, съчувствам на момчето ти и на горките му родители. 

мис, ти си интелигентен човек, на теб ще ти се изяснят.

     Не бива да сравняваме отношенията и възможностите за самостоятелност и семейство на София, Пловдив, Бургас, Варна и останалата част от страната. Не можем всички да се пренесем в големите градове (аз и не искам).    
     Живея в сравнително малък град и виждам, че масово доходите на хората не надвишават 1000-1200 лева общо за семейството. Много хора имат близки с къщи и дворове. Често се случва млади и стари да живеят в общ дом, но на отделни етажи. Глупаво е, при сравнително прилични отношения, младите да се свиват по квартири, а сама възрастна двойка да ползва реално в две стаи и останалата част от къщата да стои празна. Един дом в който не се живее, започва да се руши и няма много смисъл да чакаш да станеш на 60 и тепърва да го ремонтираш, докато наливаш в бездънната яма за наем. Като се отчете, че малко младежи се връщат след университета, даже и за детето няма смисъл да го пазиш. Тук възрастните не си продават къщите, държат ги за "децата", защото децата може никога да не получат доходи и възможност за кредити и собствено, отделно жилище.  
    Битът е различен. Жалко, че малките и средно големи градчета обезлюдяват, но шансовете за развитие и намиране на работа след определена възраст (да речем 30 -35 години) са сведени почти до нула, а предлаганата в по-ранна е нискоквалифицирана и зле платена.