С какво ви дразнят свекървите-44

Още не сме женени 
Защо да не ги изпера, като пералнята е полупразна. Няма да разбивам барабана, я, не е моя машината 

Чета, чета, чак почвам да се чувствам куку, че съм пуснала наши и нейни чаршафи заедно.

Не си куку, разбира се, съвсем нормално си постъпила.

       Никакво куку не си. Според мен се чувстваш се гадно, защото когато на теб ти се е искало някой да поеме инициативата, той си е стоял. Никой не е длъжен да гадае какви реакции очакваме от него в даден момент. И често сме разнопосочни. Днес ми се ще някой да се сети и помогне в простирането, утре съм склонна да го убия, ако пипне легена, защото е прострял някоя дрешка с различни по цвят щипки.  Вместо да се ядосваш, следващия път просто кажи на свеки, ако обича да простре дрехите, докато ти свършиш нещо или си починеш. 
     

Бронте,
За емпатията си напълно права. И да има неща, които не се забравят.
.
Бронте и Рибозом - при вас - ами нямам думи. Наистина не мога да повярвам, че вашите свекърви са и майки - ами те нямат милост дори към своите синове. 

Покрай темата и не само, разсъждавах за моралния дълг към родителите на двамата партньори (вкл. свекър/ва и тъст/тъща)  в зависимост от (не)направено.
Личното ми мнение (важи само за моя свят, не казвам, че е валидно за други) е следното:
Морален дълг тип "базов пакет" - включва базови нужди (храна, подслон, по възможност здраве. медицински грижи) . Дължи се на всички родители (собствени и на партньора) винаги и при всякакви обстоятелства. Дължи се, защото са ни родили и евентуално отгледали. Така да се каже, не може да оставиш родител да умре от глад или студ. Дължи се дори и да не си говорим (влизаш, работиш без да кажеш дума и напускаш) и дори да не искаме да ги виждаме за техни "заслуги" (плащаш на друг да свърши работата). Ако не им стигат парите - ще даваме (естествено след базов пакет за детето). Но задължителният морален дълг е само и точно това - храна и нормален подслон.
Разширен пакет тип "добро отношение" - дава се само по заслуги. Всичко над "базовия пакет" трябва да е взаимно и да се заслужи.
Това важи най-вече за емоционалното - споделяне, уважение, комуникация, приятелство (защо не?).
Ако имаме достатъчно финанси - ще даваме и за луксозни неща, дори и без симпатии. Парите са средство, не са цел. Обаче - насила хубост не става.
Наскоро си дадох сметка, че НЕ СЪМ ДЛЪЖНА да имам добри или приятелски отношения със С. Комуникацията е двустранен процес и всяка от двете страни може да я откаже. А приятелството е дори по-сложно.
Обобщено - С има морално право да иска пари и основни грижи. Останалото - трябва да е поискано и от двете страни.

ПП Моята С за почти 70 години няма нито 1 приятелка. Илюстрация за нейния  характер. Задължително приятелство няма. Ще й отида на гости - ама друг път.  :Lil:
ПП2: Трябва да свърша още работа, за да изкарам някой лев, че съм обещала на С известни ремонти в нейния апартамент (да се разбира, че не съм много лоша, просто не ВЕЧЕ не искам да общувам с хора, които не са ми симпатични).

А защо ти събираш за ремонт в нейното жилище?

Хехееее, тук припознах и моята. Нито един приятел от никакъв пол. Затова си приказва с продавачките по разни магазини, те нямат избор.

Да кажем, че според мене е "базов пакет". Трябва да смени дограмата и съответните подобрения, а там живеят С и майка й - възрастни жени с малки пенсии. Цял живот са предпочитали да домакинстват, вместо да работят здраво за подобаваща заплата. Това е техен избор и аз го уважавам. (отне ми 10-на години, за да извоювам правото си да имам различен избор, но това не ми тежи. Аз съм работохолик - и точно това е хубавото - да създавам удобства за близките).  
Аз и дъщеря ми сме получили най-доброто от тях - страхотен мъж и баща, така че те си имат заслуги. (за да избегнем въпроса как той е страхотен, а те не са - ами ММ имаше страхотен баща, на когото прилича, имал е и страхотен дядо, т.е. имал е "мъжки фактор").
Като повечето жени искам да създам уют и удобства на близките си хора (включително и на близките на моите близки). А и С разбра, че с командване и с "рогата напред" не става, вече казва - каквото решите.
Това е най-гадното за мене. Ако вземем отношението й/държанието й към днешна дата - ами тя е почти свекърва мечта . Но на мене миналото ми пречи - не мога да забравя и не мога да простя, независимо, че искам.  Ако нямахме минало, вероятно не бих обърнала внимание на много от нещата, от които говори/прави сега. Но миналото го има. И когато я виждам ме връхлита, без да искам.
За момента намерих верния път - не съм длъжна да говоря с нея.
Дълго се опитвах да я разбера, но не успях. Сега съм на същата възраст, на която тя беше, когато се запознах с ММ. Затова реших, че сме просто различни. Но това не е основание да насилвам себе си.
Не искам да я променям, но и няма причина да говоря с нея.

Може наборите да са се гътнали, кой знае....

Прекрасна,

черен хумор, но неверен.

Майката на С - баба К. е на 93 години и все още има приятелки. Факт, броят им намалява, но ги има. От къде знам - например по телефонните сметки. На тази възраст хората общуват предимно по телефона. И о да, някои от тях са с по 20-30 години по-млади. Затова си мисля, че приятелите са въпрос до комуникационните и подобни умения на човека, а не е въпрос само на възраст.

ПП: Баба К. си е запазила акъла, но понякога търси "екшън". Та така с някоя реплика може да ни изстреля на върха на адреналина (разбирай да те ядоса яко). Но всички сме наясно, че е на 93 и всичко й е простено - и когато "нагази лука" - няма драми, засегнатият бяга от стаята и повтаря "тя е на 90+, дано доживеем и ние тази възраст". Така че тя има "карт бланш" да говори и прави каквото си поиска.
И това е общовалидно - наскоро падна в банята и я водихме в Пирогов. Ами да кажем, че се извинявах многократно, че е имала съвсем друго предвид. 

По-скоро питах защо точно ти, няма ли кой друг от техния род. Подивявам от мисълта да завися и чакам нещо от някого или той от мен.

Ти дете имаш ли? Мисля, че не
Като това дете се появи обаче, ще продължаваш ли да подивяваш от факта, че някой чака на теб? Защото това е неизбежно.

  Не мога да разбера заяждаш ли се с мене, откъде ги измисляш тези неща.
Не мога да разбера защо снаха трябва да спестява за ремонт на свекървиния апартамент. Мъжът къде е? Разбирам тя да работи, за да спести за ремонт за майка си или дъщеря си, но за свекървата?

Когато бюджета е общ, какво значение има кой заделя. Именно заради бъдещото отглеждане на родители предпочитам да не взимам нищо от тях, за да имат средства някой ден да си посрещнат старините и да не се налага да ги мисля и да лишавам детето си.

По принцип в едно семейство парите не са нейни и негови.

Не са негови и нейни, но не са и на свекървата, за да си прави ремонт. А колкото е общ бюджетът, всеки си има перо за абсолютно лични харчове. Моите хигиенни материали не бих могла да ги причисля към общите разходи, никак не ми се връзва   Или пък обядът ми на работа.
Цялата конструкция "работя, за да изкарам пари за свекървата" ми изглежда с объркан вход-изход.