С какво ви дразнят свекървите-44

Не че дължа обяснения, но отношението й към нейните родители е същото. Не се виждат и не се чуват. Живеехме на един етаж 2 години и се разбирахме, играех си техния син, но ние също попаднахме при изританите без причина. Конфликти не сме имали, дори дребни. Възобновихме отношенията преди 2-3 години, но с братовчеда на баща ми и сина му. Нея не съм я виждала от малка.
Не съм нито на 12, нито на 14 да си измислям сълзливи истории. А че има и други семейства в тази ситуация не се съмнявам.

Не ти оспорвам който и да било от детайлите. Само комбинацията
Тя може да е самото зло в рокля, но той е такъв небесен ангел пък не видял майка си 28 години, на баща си на погребението не отишъл да не я ядоса.....ехххх.... Либофффф!
Била си дете като си ги слушала тези   

Убедена съм, че не опира до времето и мястото, а чисто и просто това са кофти хора. Няма как да си добър човек и да очакваш да те гледат, щото си бил им купил/дал жилище или въобще си ги създал. В такива отношения и очаквания последното, за което става дума, е "елементарно уважение и благодарност". Почне ли даващият да говори за благодарност, ситуацията е точно тънки сметки.
Не казвам да не се поглеждат родителите! Нормален човек не би ги зарязал да мрат в мизерия. Но да се изисква с довода, че преди 50-60 год били бърсали бебешкия ти задник или ти осигурили жилище - това не е нормално.
Пък да не споменавам, че "осигуряването" в много случаи е "като си заминем" - демек живеят си те в жилището и то си е тяхно, но при удобен случай се напомня на отрочето, че всъщност е "негово". Разбира се, напомнянето се случва в комбинация с някакво искане с произволен мащаб.

Това с "гледането" на стари години не става с имоти, уговорки и претенции. Според моите наблюдения става с личен пример.
Ако детето от малко е виждало как собствените му родители се грижат за баби и дядовци, ако има такава традиция в семейството, то някак си израства съвсем естествено с мисълта, че някой ден и на него може да му се наложи да се грижи за престарелите си родители. И го приема като нещо нормално, като етап от живота.
Нали се сещате за приказката за копанката? Много е вярна.

И осигуряването,в каквато и да е форма и  гледането   трябва да са мълчаливо.Това са много  условно казани думи, но са станали термин на отношения.

Сетих се нещо забравено-свекърва ми накрая  като и  се моля да не ме ядосва,писала съм ,че откачи леко и си внушаваше и   повтаря на висок глас и на отворен прозорец  клетви- та като я моля ,недей  кле,че всичко се връща на нас ,тя  съседа кълне и  който не и хареса. Няма да те погледна ,да знаеш...И тя- ще ме гледаш ,аз съм ти дала къща...
Наистина ме беше яд ,каква толкова къща ,като тя 35 години ,откак бяхме влезли не  е  купила пирон и да се е съборила до сега.


Та си е гадно ,вярно е гадно някой  да ти навира къщата  в очите. Даже някои  къщи или жилища да го кажа всякакви,са в някое   селище,дето няма да отидеш  посмъртно и  се обезценяват ,та струват точно пет пари. И да ти го натякват за гледане ,може и  без това жилище...В нашия  случай  си попречил да имат  каквото им трябва жилище,да си построят или купят...И ние  си решихме да не строим тук  прогимназия ,сякаш да принудим децата да се оправят ,като няма място да се набутат тук.Ама  стана така,че не успяхме да купим другаде.
И чест прави на снаха ми ,че си казва в прав текст ,аз не искам от никой да ми подарява ,ние  ще си осигурим ,може да е младежки ентусиазъм ,но пък ако бе  ми намекнала само    нямаше да е  приятно.По тази причина няма как да се сърдя  и на думите и ,че на тях никой  нищо не е  помагал материално,вярно си е ,не е като да е неблагодарност ,а е чистата истина. Не можахме да стигнем до материята.Само до духа.

Ако не съм подарила нищо, мога ли да не харесвам снахата?

     Подарила, неподарила, длъжна си да я харесваш. Пък ако случайно тя вземе да те хареса, да знаеш, че е лъжкиня, тъпа и сляпа. Ожали момчето си докато е време и я разкарай. 

Като гледам как обвиняваш непознати жени, че за едното ***** стоят при мъжете си ......
Да, имаш право да не я харесваш. Но не е зле първо да я опознаеш, а не от 3 влизания на гости да и окачиш въжето на шията. И е редно да се гледа сина - ако той е доволен от избора си, нека нехаресването остане неизречена мисъл.
Особено като се стигне до деца, става  престъпление към младите и малките, свекъри (или тъстове) да показват неприязън. Много семейства се развалят от външните, насила. За име, за имот, за гледане, за мерене кой е по-добър в нещо.
То е до възпитание, не до какво си дал.

Тези две изречения са толкова намясто, ако повече свекъри/тъстове го осъзнаваха, ехееее.... животът щеше да е песен.

Проблемите за имоти не са само свекъри/снаха, брат срещу брата тръгва за единия имот  

Обаче има и нещо друго, което ми е интересно - забелязали ли сте,  че свекървата обича/глези/гледа повече децата на дъщеря си, отколкото тези на сина си. Обаче снахата трябва и на работа да ходи, и възпитани деца да отглежда, и къщата да е оправена, и на сина й да сготви и да го обгрижи, докато щерката и с едно дете не може да се оправи, обаче горката все проблеми има или някакви драми, дето само на свекървата са й понятни.  А иначе за пред хората тя на внучето(на сина си) това и това купила, а да го погледне за повече от 5 минути не се сеща, веднага майка му да го оправя. Ето го липсващото нормално отношение, но иначе си прави устата сина й да я гледа някой ден, а не златната й щерка. Просто незнам как изобщо е възможно такова нахалство, това или е крайно незачитане на околните и техните нужди/желания или върховна наглост,  да се види треската в чуждото око  

Защото снахата все е недоволна - сложила му жълтото панталонче, вместо розовото, нахранила го, не го нахранила, преместила й солницата, глези го.  А майката на снахата е перфектна и тя предпочита нея.  
Ако реши да помогне в почистването, то тя се меси.  Ако сготви, то не е по вкуса на снахата. 

А какво става, когато си  дал "калта под ноктите" за сина, снаха и внуци, харесваш снахата, правиш всичко, което е пожелала, а тя се прави на "ощипана", както казва Джули?
Майка ми и баща ми правеха точно това. Купиха апартамент, купиха кола, пари за обзавеждане,  пълнеха мазето с консерви от всякакъв род, дрехи за децата -3 на брой.  Брат ми умря внезапно от инфаркт и снаха ми се обърна тотално до там, че не отиде да види татко , който 8 м. беше на легло след инсулт. Дойде му на погребението от кумова срама. Същото, когато и майка ми падна на легло. Дойде на погребението. Ние със сестра ми ги гледахме от хубаво по-хубаво, но болката  у майка ми и баща ми остана. Племенниците ми ходеха да ги видат, но снаха ми не. А я  обичаха и са направили повече за нея, отколкото за мен и сестра ми. Такива им бяха разбиранията-синът и снахата ще са  тези, който ще са до тях на старини.
Аз повтарям  много от техните грешки. Давам  много, както в материален, така и в друг аспект. Давам си сметка за тези грешки, но не променям нищо. Моята снаха също някой път  ми се прави на важна. Иде ми да й кажа какво мисля и хайде пак да замълча и да се правя на неразбрала, за да не става  кавга. Ама наистина на човек му става болно, когато вижда, че се държи човешки, пък от отсрещната страна нищо не се оценява.  Не са ми длъжни за нищо. Слава Богу имам си всичко, не съм престаряла и нямам нужда от грижи, но едното добро отношение все пак може да се покаже. Ако не от признателност, то поне от възпитание.
Та недейте много да се правите на Ларж "Аз ще ги обичам и давам, ама те не са ми длъжни".  Пожелавам на тези, които имат тези възгледи за  благодарността и отношението на порасналите деца към своите родители, един ден да не изпаднат в ситуация, която да им напомнят тези мои думи.

Как не сетих, че вината е у мен, що ли си мисля че свекървата ще иска да прекара повече от 5 минути с внучето си. Иначе аз не й го давам видиш ли.  

Свекърва ми да чисти вкъщи без да я молиш на колене? Че и да сготви, иска ми се но не би, тя сама избяга след като дойде уж да помага за бебето, то големи приказки голямо нещо ще седи 2-3-4-5 седмици, сакън да не го уморим. А после явно й дойде много, като зареве бебето все изникваше спешна нужда да се ходи до магазина   искаше милата да си гледа сериалчетата на чаша вино, но не можа, затова избяга, а после казала че съм я изгонила и сме нямали нужда от нейната помощ, тц че лоша снаха й се случи.

Сиренце, ми тук по-голямата част от дамите не дават внучетата на свекитата. Децата са средство за тормоз над нелюбимите свекита.
Ти си някакво изключение. За това аз те поздравявам. Не се шегувам. Само се питам, ако не беше  ревността към зълва ти и нейните деца, щеше ли да искаш С да общува с внучетата.

Няма начин, вината винаги е в свекървата. Дъщеря ми също ми прави забележки, аз й казвам - като не ти харесва, гледай си го ти. Как ли ще реагира снаха?

Ще те оплюва  под път и над път, не само във форумите.