- Публикувана: 2 май 2015, 14:21 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2016, 17:46 ч.
Туба Бюйюкюстюн - проекти, изяви, новини, преди и след"20 Dakika" - 19 тема
Здравейте !
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
Здравейте !
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
щото Май4е Кеньо са го оставили за сериал с Туба
Здравейте !
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
щото Май4е Кеньо са го оставили за сериал с Туба
Аз ще се радвам..отдавна ги чакам...
Но бих искала до тогава Кеньо да се е оженил...та да няма филмиране..
От друга страна съм спокойна ... на Кен феновете са готини..
Преди няколко дни, когато се заговори за новият проект на Туба излезе статия за книгата, по която ще прави филма.
Лили преведе статията, за което и благодаря!
За мен беше много интересно, надявам се, че и за вас ще е така!
Ето и превода на Лили:
Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И след събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
"И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" Кога за последно направи нещо за първи път?" и "Keep calm and start a revolution!" "Успокой се и започни революция!"
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, утешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
Източник: http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
Лили преведе статията, за което и благодаря!
За мен беше много интересно, надявам се, че и за вас ще е така!
Ето и превода на Лили:
Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И след събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
"И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" Кога за последно направи нещо за първи път?" и "Keep calm and start a revolution!" "Успокой се и започни революция!"
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, утешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
Източник: http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
Здравейте, момичета в първия есенен ден
Ринка, Лили 
благодаря ви за превода на статията. Още малко се повдигна завесата на това, за какво ще иде реч във филма. Чудя се дали Ферзан Йозпетек освен режисьор ще е и съ-сценарист? 
Майя, Боби
Преди няколко дни, когато се заговори за новият проект на Туба излезе статия за книгата, по която ще прави филма.
Лили преведе статията, за което и благодаря!
За мен беше много интересно, надявам се, че и за вас ще е така!
Ето и превода на Лили:
Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И след събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
"И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" Кога за последно направи нещо за първи път?" и "Keep calm and start a revolution!" "Успокой се и започни революция!"
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, утешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
Източник: http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
Лили преведе статията, за което и благодаря!
За мен беше много интересно, надявам се, че и за вас ще е така!
Ето и превода на Лили:
Ферзан Йозпетек - "Истанбулско червено"
Режисьорът Ферзан Йозпетек от 1976 година живее в Италия. Първият му роман "Истанбулско червено" със своя увлекателен език и със сюжета, който повлича след себе си читателя, е роман, който трябва да се прочете. Всъщност този роман е станал като кратък филм с интересна история.
Книгата напредва с историята на двата основни характера в нея – Мъжът и Жената. Мъжът е писателят ни, който преди доста време, заставайки лице в лице с живота си, е открил себе си. А Жената е Анна, която пък е застанала лице в лице със своите истини, научила се е да живее с тях и сега се опитва да начертая нов път в живота си.
В самолета пътищата на мъжа и жената се пресичат за миг и така започва историята в романа.Със своите искрени чувства, които споделя мъжът в романа си, нашият писател-режисьор със своята автобиографична история, с личностите и събитията, които споменава в нея, привлича изцяло вниманието ни. Заминаването му в Италия, семейството му, любовите му, това как киното е попаднало в сърцето му, стария Истанбул, новия Истанбул, Емек, Гези... Всички тези неща ние откриваме в романа му.
А основният женски характер - Анна, след случайна катастрофа бива принудена да застане лице в лице с горчивата истина в живота си и така в един момент тя намира себе си сред нашите "мародери". И след събитията в Гези започва пътуването и към същинската и личност, започва равносметката, която тя трябва да направи за самата себе си.
Мъжът и Жената... Или Анна и Йозпетек... Според мен това е отражението на двата характера един в друг. Или пък създаденият от писателя ни образ на мъжа, който се слива с този на жената. Защо ли? Защото имаме Анна, която е загубила майка си в ранна възраст и в живота си е нямала пример за поведение на жена и писателят ни, който е загубил баща си и е живял в къща пълна с жени, е нямал пример за поведение на мъж.
Любов, тъга, обида, търсене на нов път или живот, равносметки, връзки, стари, нови, изживени или неизживени вълнуващи чувства, всички тези неща като пръски от четката на художника се рапръскват в пространството като цветни багри, които после се разбъркват и накрая пред вас изниква една невероятна картина. И вие точно като в сънищата, тръгвате след този сън и в същото време намирате в себе си смелост да тръгнете на пътешествие в дълбините на вътрешното ви "аз". И поради тази причина можем да кажем, че романа "Истанбулско червено" е един роман за съпротивата и противопоставянето.
В романа текат такива изречения, които трябва да подчертаем с червено.
"Но сега разбрах, основната идея на любовта е вечерно време да има някой, който да те чака на вратата. Някой, който да те прегърне... Някой, който като те вземе в обятията си, да те накара да се почувстваш у дома си, дори това да не е завинаги, а само за една нощ..."
"Майка е била права по този въпрос. Било е напълно възможно едновременно да обичаш двама човека. Това научих... И дори от време на време да се съпротивляваш на това, да се самообвиняваш, няма да има полза."
От тези откъси в книгата, където се споменава Гези, искам да споделя тези думи на автора:
"Знаеш ли как ни наричат? Мародери... А пък ние не сме тези, които разрушават, ние искаме да съхраним това, което имаме."
Катастрофата, която идва неочаквано, тайните, които излезат наяве и Анна, която ще застане лице в лице със собствения си живот...
"И точно в този момент видях трима младежи със спрей да рисуват графити на стената. Единият от тях със замах и с големи букви написа следното: ‘’WHEN WAS THE LAST TIME YOU DID SOMETHING FOR THE FIRST TIME?" Кога за последно направи нещо за първи път?" и "Keep calm and start a revolution!" "Успокой се и започни революция!"
И ето една жена, която започва да осъзнава онова, от което се е лишавала в живота си...
"Може би вече е дошло време да съблечеш живота от себе си като една стара дреха и да започнеш отначало..."
Пак от самите думи на автора разбираме, че той е осъществил своите революции в живота си.
"Опознах джамиите, опознах църквите... Обикнах жените, обикнах мъжете... Обикнах особено онези от тях, които с гордо вдигната глава и достойнство се опитваха да продължат напред."
Може би заради онова, което изживявам напоследък в живота си, утешителните думи на приятелите на Анна, с които я успокояваха, ме развълнуваха много.
"В Япония вместо да сменят счупените керамични плочки, те ги запълвали отдолу, за да се забелязва счупеното място по-добре... Защото ако нещо се е повредило, ако има една история, да си остане така е по-добре."
Първият роман "Истанбулско червено" на известния режисьор Ферзан Йозпетек кара човека да застане лице в лице със самия себе си и сякаш измежду редовете ти крещи и те упътва: " Открий себе и бъди себе си!"Така майсторски и увлекателно е написан романът "Истанбулско червено" че кара читателя да осъзнае, че всеки има право на втори шанс в живота, стига да имаш смелост да го поискаш и последваш... И разбира се още веднъж разбираме, че в живота няма нищо по-важно от любовта...
Последните думи пак са от писателя.
Чрез Анна той показва на читателя пътя, по който трябва да върви...
"Ако искаш пътувай колкото можеш по на юг... Позволи на тялото си да говори, слушай го... Може би такова място има само вътре в нас. Трябва да продължим да го търсим... Ако не можем да го намерим, трябва сами да го създадем... Като се движим на място или пък като си приготвяме куфара за околосветско пътешествие... Стъпка по стъпка..."
Източник: http://birdemetbenimdunyam.blogspot.com.tr/2014/07/ferzan-ozpete … tanbul-krmzs.html
благодаря ви за превода на статията. Още малко се повдигна завесата на това, за какво ще иде реч във филма. Чудя се дали Ферзан Йозпетек освен режисьор ще е и съ-сценарист? Майя, Боби
Ринка,
Лилиси,
Благодаря Ви от сърце !
Прочетох го на един дъх..
Привет!
Ринка,
Лили, Майя Благодаря ви! И аз го прочетох на един дъх. Вече нямам търпение да гледам този филм! Канти,
:"Чудя се дали Ферзан Йозпетек освен режисьор ще е и съ-сценарист? "Може би, най- вероятно?!
Здравейте !
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
Срещнах тази снимка от кино фестивала ,където Чаатай и Кенан бяха там /и преди съм я виждала/
Ферзан Йозпетек ги е посрещнал като гости ,вижда се и Халук Билгинер...
И сега се чудя...
Ферзан можеше да се спре и на Кенан за филма с Туба /Чачко е по-млад/, но се е спрял на Мехмед Гюнсюр ...
Предполагам ,че е заради италианския език,защото Мехмед е женен за италианка ,живял е в Италия и знае перфектно езика.
щото Май4е Кеньо са го оставили за сериал с Туба
Меги,
от твоята уста, в Божиите уши! 
Препоръчани теми