Искам обич от мъжа си, самотна съм

Ама ти го оправдаваш! 10-20-200....
Ти дори си го приела??? Това си е едната глъдка на алкохолика.
Дори и това да оставим, останалото? Той си живее живота, нищо не се променя за него, дори още повече, направил е бебе-наследник.
Честно - според мен те има за глупавичка и наивна кифла, която да показва като кола, без да полага обаче особени грижи за нея. Тях мама и тати ги полагат успешно...

Разбира се. Всеки е точно с този, с когото заслужава да бъде и няма никакво право да се оплаква, особено като не е готов на действия. Авторката не е в никаква безизходица - не зависи финансово, имотът е на нейно име, има родители, които ще са й опора, книжка и кола, може да направи, каквото си поиска, още днес, но на нея този живот с пропдналия тип й е страхтен, така че не виждам смисъл от темата. Може би иска малко съчувствие, но аз например няма да й го дам, защото то няма да й помогне да си реши проблемите.

Днес 10-20лв, а утре?

 Колкото и да искаш, не можеш да погледнеш проблемите в очите. Не и на този етап . Или може би никога няма да успееш.

Съжалявам, но темата  ми идва малко кифленска с лек провинциално-инфантилен привкус. Преди да забременееш и особено преди да родиш, тези неща не ти ли правиха впечатление? Това са девет години! Е, извинявай, но не знам колко заблудена трябва да си....
 Родителите му , хората, си виждат боклука в къщата, но си мислят , че компенсират с плащането на сметките и гледането на детето. Да, ама не- влошават положението.
 В първия си пост казваш, че си изнервена и си викала на детето. Което е бебе. Виждаш ли до къде неизреченото между вас влияе на малкото? И като се има предвид, че ти помагат в отглеждането.

 Забрави след първата година на майчинството той да се размърда,а ти да останеш вкъщи. Дано да греша.

Или се хващай в ръце, пристъпи към действия, или се примиряваш с положението и спира' да нервничиш, да мрънкаш и да се тровиш!

Успех!

Мило момиче, вземи си копирай някъде тази тема и си я запази, пък я прочети след година-две. Дано дотогава си помъдряла. Няма чудеса на тоя свят, колкото и да вярваш, че ще ви се размине точно на вас.
Уповаваш се на празни надежди, не гледаш реално на нещата. Не искаш да използваш единствените реални предимства, които имаш - жилището, финансовата си независимост, подкрепата от страна на твоите и неговите родители. Не разбираш, че проблемът на ТМ не е безобиден, а е сериозно заболяване, което иска упорита борба от страна на всички негови близки. Твоето мрънкане му е през...Въобще не е достатъчен стимул, за да се промени. Трябва му яко разтърсване и поставяне в безизходица, за да бъде принуден да види действителността. А така всичко му е свръх удобно, за какво да си дава зор? Честно, ако моето дете е в такава ситуация, аз бих искала да го знам. Правиш грешка с това "ненамесване" на родителите му, защото не става дума само за личните ви отношения, става дума и за пропадането на тяхното дете (нищо, че е на 30 години). И колкото повече отлагате болезнените мерки, толкова по-малък е шансът да го спасите. А уж твърдите, че го обичате. С бездействието си само наблюдавате безучастно как се съсипва безвъзвратно. И без това шансът да се вкара в пътя човек със зависимост е малък, но поне ще имаш съзнанието, че си опитала. А така нищо не правиш.
Но няма какво да се направи, човек не може да бъде насилен да узрее, за това се иска време.
Само не прави грешки от материален характер, и в никакъв случай не раждай второ дете от този човек. Останалото е с очевидна развръзка, но явно за тебе не е назрял моментът.
Не очаквай да се промени нищо към по-добро, няма да получиш по-хубаво отношение, не и с твоята стратегия.
Щом смяташ, че животът ви има някакви положителни страни за тебе, крепи го още някое време, но на по-добро не се надявай.

П. С. Всъщност познавам една алкохоличка и една наркоманка, които промениха живота си (макар и винаги с възможност да пропаднат отново) и от десетина години са чисти. И при двете стана с помощта на религията. Не съм някакъв религиозен апологет, но изглежда помага на такива хора.

Направи същото, което прави той. Кажи - излизам и иди да играеш карти до 5 ч. Просто излез и не си вдигай телефона.
Прави го с честотата, с която го прави той.
Пък може да се усети.
Ако не се, надежда няма. Или стискаш зъби и живееш сама, или режеш и продължаваш напред.

Няма да има смисъл.Той може и да не забележи че не се е прибрала.Свекърите ще гледат детето и господина няма и да се усети Няма да се ангажира и с детето.Просто той също ще излезе  и така
На момичето му трябва помощ.Трябва неговите родители да разберат за проблемите и да спрат кранчето и финансово и в отглеждането на детето.Нейните родители също трябва да знаят  истината  и да помогнат на дъщеря си.Но най вече тя самата трябва да осъзнае проблема си и да се реши на някакви мерки

А, не, не, когато бебето е с него 
Ако е при свекърите - хоп и тя с него на картите и така всеки път. Като взема участие и също залага.

Не виждам, защо авторката е пуснала темата, при положение, че всички се опитваме да й отворим очите, а тя не вдява.
Ако този човек не е толкова зависим от хазарта, както се опитва да ни убеди авторката, то от постовете й се вижда колко е "отговорен и грижовен".
Дано по-скоро назрее моментът и разбереш, че проблемът ти  липса на обич и самота си има сериозна причина. Една от тях си ти с безволието си да направиш драстична промяна със себе си.
Имаш дете и един ден няма да те е грижа колко теб обичат, а дали това дете ще бъде обгрижено и обичано като другите. Ти ще имаш ли сили за това?

Аз обич от страна на този мъж към авторката не можах да видя
Тя е убедена че той я обича но аз тази любов не я виждам
За него тя е даденост с която си е прекарвал добре  преди да се роди детето.Сега си прекарва добре и без нея
Тя е досаден придатък в живота му който сега вече мрънка и му разваля спокойствието
Къде е тази обич негова не знам

djoleva, аз обич и любов виждам към детето от страна на свекърите, които добре манипулират с вниманието си авторката. Тъкмо затова тя не смее да предприеме нещо по-сериозно.
Това с игра на криеница за сериозни неща, не виждам да доведе до нещо добро.
Предполагам, че родителите му знаят за неговия проблем и крият от снаха си. Тя пък на свой ред също знае и крие от тях.
За развръзката всеки би се сетил.

Родителите му обичат детето и помощта е вид компенсация.
За тях е удобно така, защото ако го изоставиш проблемът ще се задълбочи.
Вероятно се надяват все някога, поне в името на детето и др.
Предполагам, че е единствен син.
Неглежирането на проблема не води до разрешаването му.
Прочете доста стойностни мнения на непознати хора и те се припокриват,
което трябва поне да те провокира, ако не нещо друго, то поне потърси
специализирана помощ.
Времето лети !

Направи ми впечатление как в първия пост започваш със страхотните родители, после преминаваш през  състоянието си на самота и после пак прехвърчаш в страхотнотии някакви каква  двойка сте и с какви телосложения... По нататък нещата се леят по подобен несвързан /емоционално/ начин - ту страхотно, ту  нетърпимо.  Не те упреквам,нормално е да си писала с емоции, просто  забелязвам подредбата. От там и проблемът е май, че страхотните родители просто все още си отглеждат синчето,  в последствие и приходящите му. /Много се надявам да не стана такъв "страхотен" родител./ Той  ходил и играел карти  по цели нощи, но пък видиш ли  в петък, примерно  те е извел на  кафе и боулинг и тъпни пуберски общо взето. После се поуморил да ви извежда и отишъл да си почива  при картоиграчите - нормално, няма да ви дундурка  цял ден и той има нужда от лично пространство.  Важното е, че ти си щастлива, че ти е обърнал внимание...  И детето със сигурност е щастливо и мама и тати също, само той е нещастен и уморен, щото  му мрънкаш за дните извън петък. Ми ужасна си  . Как изобщо си помисляш да мрънкаш при всичката тази прекраснота!!!  Съжалявам ,че иронизирам, но докато не си дадеш сметка, ЧЕ ВИЕ ВСЪЩНОСТ СЕМЕЙСТВО НЯМАТЕ, нищо няма да се промени към добро.  Аз много изходи от положението не  виждам, освен разговор с родителите страхотни, да спрат с  обгрижването  на 30 годишния и отделянето ви с всичките отговорности /споделени/, които може да носи то.

Това се опитвам да си го представя.

Леко иронично и кисело "Уф, явно тая вечер секс няма да се прави"

Авторке, виждам, че си майстор на тънкия намек, ама....... по-отблъскващо от това женско поведение трудно може да се намери.

Иначе казано, ако целта ти е да го накараш да те желае, по този начин не си помагаш.

Никак.

Nofelet, предполагам, че и по друг начин се е опитвала, но човекът си има други приоритети.
Едва ли му е до секс, след като го чака страстна игра на карти или там, каквото е.

Това е най-адекватното мнение, което прочетох в цялата тема.

Чела съм теми за изневяра,където много жени признават, че прощават.В същото време щом той излиза зарязвай го веднага 

Моето мнение е да излизаш и ти, докато той гледа бебето и да прекарвате повече време заедно,но не цялото свободно време.Когато бебето е при свекърите задължително да сте заедно,защо иначе да го оставяш?Няма логика да им оставяш бебето,докато той излиза и да си тъпееш сама.И най-вече с разговори се постигат нещата,казвай му как се чувстваш.