Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?

 Ужасно. Не понасям такива дребнави хора. Според мен доста ще си патиш, щом е такъв. Че кой нормален мъж обръща внимание къде се поставят митите чаши, че и рекламации, че имало петна?

 Гледай да се отделите по-скоро, а дотогава не се ядосвай за глупости. Пускай си през ушите подобни нелепости. Не се опитвай да му угодиш, това явно е невъзможно.

     Към свекърите се обръщам по име. Започнах от първия ден и да са имали възражения, никой не е разбрал.  
     Мен също ме дразнят дребнави мърморковци, не са болка за умиране, но са трудни за изтърпяване и човек хаби излишни нерви, защото реакциите са първосигнални. Розалина, докато се отделите, пропускай такива забележки покрай ушите си и приемай само когато ти носят някакво улеснение в бита. Не е лошо човек да възприеме нещо практично, но е нужно да променя всички свои навици заради мрънкане. Според мен не е трябвало да миеш чашите по неговия начин. Сигурно е очаквал да ги полираш.   

Ние с приятелят ми все още нямаме брак, но живеем при техните. По принцип моето виждане е, че трябва да си им говоря на име, за мен майка ми е една, баща ми е един и не бих се обръщала с "майко" и "татко" към тях, но просто те са доста по-възрастни от мен и някак не ми е удобно да им говоря на малко име, все едно са ми връстници за това на свекър ми му казвам чичо В..., а на майка му не се обръщам никак към нея честно казано, просто първо ме дразни адски много и второ намеква ми нещо за мамосване, което ме отблъсква още повече, но трябва да почна и нея да я лельосвам

  Спокойно може да се говори и на по-възрастни хора на малко име. В края на краищата нали само малките деца се обръщат към възрастни - които не са им роднини - с леля и чичко

 Пълнолетните хора могат без притеснение да си говорят на малко име.
 


  

И моят свекър в началото се отнасяше подозрително и лековато към мен с "ей шшш",ало муцка" и други от сорта....Но после като му спечелих доверието започна да ми вика на име.На мен ми беше трудно да му казвам "татко" в началото,защото първо не го чувствах като такъв,а второ не ми допадаше с поведението си.Да му казвам по име за мен е абсурд-нито ми е на годините,нито пък на акъла,а чичо не върви ,защото е баща на мъжа ми.Но след време започвах да му казвам "татко", колкото и да ми беше трудно и това се оказа правилно в случая ,защото това го насърчи да се държи по-добре и по-бащински,особено пък като му се роди и внука,който носи и неговото име.....
Свекървата ,майката на мъжа ми беше починала и не съм имала грижи за това какво да ми е обръщението към нея.
След време свекъра като се ожени към съпругата му съм се обръщала с "лельо Х".

Сега вече като свекърва не бих изнудвала снахата да ме нарича "мамо",защото наистина е някак неестествено и трудно на чужд човек да казваш така....Това идва с времето и с усещането за тези нови хора в живота ти като родители на твоя най-близък човек,но ако ги почувстваш някак достойни и ти са на сърце хората.А по име не ми звучи добре,за мен е неуважително-не сме на една възраст все пак и не го приемам.Ясно е,че човек си има една майка и тя му е МАЙКА.Но като майка на съпруга не върви той да се обръща с "мамо/майко",а тя как?....
В нашия език нямаме друго обръщение за майката на съпруга -няма как да каже "майко на мъжа ми"...може би и двете заедно(и майко и името) ще е най-добре,например "мамо Жани", "мамо Ели" ,"мамо Фани" примерно.....Хем да я титулува като майка,но като и каже и името така и мааалко да се дистанцира.Т.е. това е майка ,но не моята родна,а на мъжа ми.
Това за мен е приемлив вариант.

Вече по-рядко някоя булка се обръща към свекърите си с ''мамо'' и ''татко''. Обръщението просто по име или с ''лельо'' и ''чичо'' ми е струват по-нормални.
В моя регион е практика да им се казва ''баба'' и ''дядо'', дори и да са млади. Винаги ми е било странно, но в къщи и до сега така се обръщат родителите ми към бабите и дядовците ми.

Авторката ми се струва, че се престарава. Ще му кажеш 'татко' само, защото така трябва? Кажи му, че имаш име и искаш да се обръща към теб така.

Аз лично не мога да нарека мамо и татко друг човек, освен родителите си. Родителите на приятеля ми са готини, не живеем заедно с тях, сами сме си с него. Говорим си на галени имена, но няма напрежение от нито една страна. Смятам, че е съвсем нормално да се обръщаме един към друг по този начин.

Добре де, ако си далеч пък се налага да те викне, идва до теб и те побутва ли? Много ми е интересно как комуникира, когато се налага да те извика по някакъв начин. Въобще това общуване без обръщение ми е малко хм..неуважително, някак си.

А синът ти как се обръща към техните?
Anna Bell
Извинявай, че така те разпитвам, ама ми стана интересно.
[/quote]
Ами говори ми направо без обръщение. По телефона също започва разговора без обръщение. Често пъти казва на внучето  " Баба ти или дядо ти  да.........."
На нейните родители  казва майка,  а за баща  си казва  фамилията му /което ми е супер странно; например не казва  "Татко отиде......., а Петров отиде....."/
Пред нас синът ми говори за нейните родители  по фамилия-например " Обадих се на Петрови да...." Често се събираме с тях и с младите, но не съм го чула в наше присъствие да се обръща към тях с баба или дядо, чичо или лельо. И той кара без обръщение. Може би, когато ние не сме там използва някакво обръщение, но не съм убедена. С нейните родители сме почти на една  възраст-всички сме между 60 и 62 години.
Не страдам  от това, но все пак човек не е безвъздушно пространство. Като се ожени вторият ми син, още в началото ще  уточним това с жена му. Сега има само гадже. Но забелязвам, че и тя не използва обръщение като идва у нас. Чудя се дали да й кажа още от сега да ми казва  ЛЕЛЬО, което аз предпочитам пред друго обръщение или да изчакам, докато наистина ми стане снаха. Пък в края на краищата, по-важно е да си говорим и да има добри отношения, пък другото е дреболия.

K.A.G., най-добре ще е в прав текст да си кажеш за обръщението:"Мила ми, Х, виждам, че ти е трудно да намериш подходящо обръщение към мен. За да не се затрудняваш, искам да ти кажа, че нямам претенции да ме наричаш "мамо", а можеш да ми казваш "лельо" или да се обръщаш към мен по име. Няма да се обидя, ако ползваш и някакво друго обръщение, което според теб е приемливо." Поне аз съм си приготвила подобна реч за след няколко години, когато синът ми доведе снаха.

Е, тази тирада на мен, като снаха би ми дошла в повече  Най-добре е още при запознанството да намекнеш нещо от сорта "Здравей, казвам се Димитрина, но може да ми казваш Дими, защото всички така ми казват".

Не.Такъв е защото има двойно поведение към нея.Насаме груб,пред хората мил.
Как му се вика на това?

Абе не се знае дали е точно така.....

Ами най-вероятно ще си трая, както и до сега.
 Имам една позната, която  като говори за снаха си , използва супер умалително име, все едно говори за малко момиченце. Чак  ми става смешно. Чудя се от истинска обич ли е или от докаросване. Едно е да кажеш примерно Пепа, друго Пепенце. Моята максима е с уважение към отсрещния, с достоинство за теб самия. За мен снахите  ми са личности и затова държа да се обръщам към тях с уважение на малките им имена. Иска ми се и те да правят същото, но оставям на тях да  решат.

Свекърва ми също ми вика с умалително име. Смятам, че наистина е проява на добро чувство. Аз също се обръщам към нея с умалителното й име. Чрез обръщението се изразява и някакво отношение. Едно е да кажеш на някого "Пепа, дай ми една чаша вода" или да кажеш "Пепи, каква е тая бира топла като чай?" 

Имах една леля навремето,да е било преди 25-30г(тя почина наскоро),която беше възмутена от отношението на снаха и към нея и като дойдеше в къщи много емоционално разказваше освен за всичко друго и за обръщението на снахата  към нея.Снаха и един път като и се налагало да извика към нея и викнала:"Алооо"...И аз казва се поозъртам наоколо и виждам,че сме само двете-очевидно ,че говори на мен...Олеле, З.(към майка ми) причерня ми,сестро.....Аз да и дам апартамент,мъж с образование и положение в обществото ,пари,долари и златни бижута...А тя да ми вика "Алоо"....и си вири носа-никакво уважение.Да се беше разтворила земята да ме погълне.Няма да рече "майко" както си му е реда ,какво е това "ало","ало" ще викаш на филанкишията..."
Ей такива работи...Преди години особено се държеше на традициите и за възрастните с по-патриархални разбирания си беше супер неуважително....Та тя все ми казваше колко било важно това и как трябвало да се обръщам към моите бъдещи свекъри и т.н.

А аз на моя свекър докато бяхме сгодени нищо не му казвах,а му казах "татко"за пръв пръв в ритуалната зала,когато младоженците се обръщат към родителите.... и той чак се просълзи от щастие.Явно това им носи доста емоции...

За това как мисля,че е добре да се обръщат към мен, вече споменах ....