А именно категоричното нежелание на едното дете за преместване. Става въпрос за тийнейджър вече, на 13 год. Болезнено е нежеланието! Брат му, също 13, близнаци са, е тъкмо напротив:(
По принцип и аз не искам да се местя, но пък искам семейството да се запази! Не искам обаче да вървя и срещу детето, той е с много развити интереси, талантлив, след първоначална заплаха, с други думи, но е ясно за какво говореше, че може да си посегне на живота, сега, след обяснение по абсурдността на това, заплашва, че там ще спре да се развива изцяло, креативността му ще изчезне и какво ли още не.
Теоретично си давам сметка, че това може да са само приказки, но той хваща всеки опит за манипулация. Искам той доброволно да дойде, не насила! И да, страх ме е много.
От две години баща им е в Брксл, ние постоянно ходим през всяка една ваканция, чуваме се всеки ден, едва се договорихме с него за окончателно местене вече другата учебна година. Но аз все така: има време, отлагам, но вече няма за къде. Той обвинява мен, че понеже аз не искам и детето усеща и затова и той така. Но аз вече съм ок...
Реално имам една година да работя по въпроса...с психолози, лично... Но като казвам психолози, да ходя аз за съвет и пр. Ако заведа и него, той веднага ще отгатне за какво е и не става.
Пиша тук, за да попитам сблъсквали ли сте се с нежелание на детето за преместване. Като при него не става въпрос за приятели, просто не иска да напусне страната, Бг е издигната в култ!