Как отглеждаме неблагодарници

Аз не съм писала, че дава, а че би следвало да дава, но няма задължение да не се жени отново например, или да не живее отделно.

В будна кома единственото е някой да следи за рани от залежаване...и това е. Макар че сигурно в началото доста хора ще се хипнотизират и ще хукнат по въпросните Израели, врачки и всякакви празни надежди.

Добре де, Андариел- какво трябва да се прави? Дори и църквата има мнение по въпроса:

"Други основателни причини за прекратяване на брака според Православната църква са: ...неспособност за извършване на съпружески задължения, психическо заболяване на един от съпрузите, венерическа болест и непреодолима непоносимост между съпрузите."

Тоест не си задължен да стоиш при някои нечовешки заболявания. Напълно приемливо е да платиш и да бягаш. Тоест в случая на този човек лошото е, че не плаща, а не че е искал да живее нормален живот с нова жена. Та след като дори и пред господа ако на човекът му е променено съзнанието (психична болест) може да се разведеш, какво остава за липса на съзнание...

Andi голяма симпатяга си. Само така. Кажи майната му на което те дразни и да си гледат работата модераторите, вътрешните демони и онзи , горния. Ти имаш един живот и той си е само твой.
И се опитвай да разбираш нещата, дори изре4ени с други думи:
Никой от нас не си е оставил роднините, даже напротив. Но сме направили това не заради пари, наследство, имоти, контрол или пък защото ни е страх от свръх естествени и вътрешни демони, а защото сме имали и сме дали, могли сме  сме направили, оби4али сме и сме били оби4ани  Като в същото време сме се опитали да запазим баланса с останалите, които оиби4аме (не вси4ки се мяткат болни едновременно) и със самите себе си, защото и това е важно.
На никой ме ми е било е лесно 

 Ъъъ, как точно си представяш да го решиш, докато си в кома? Айде мислете малко, де.

  Колкото до предложението да евтаназираш близките си, предпочитам да смятам, че само си приказвате.

 Или пък наистина, ако нямаше страх от закона, хората с лека ръка биха решавали - убийте го, той/тя вече не е за никъде?

Има неща, които се наричат DNR Advance Order. Тоест предварително решение за реанимация- какъв вид и доколко изобщо да се предприема.

Всъщност лекарите доста трябва да се постараят, за да те докарат до будна кома. Може дори да се каже, че е грешка на реаниматорите. Но много пъти писахме, че съвременната медицина е нож с две остриета.

Ирис, 200% съм сигурна, че и в момента лекарите "помагат". Винаги са го правили, винаги ще го правят. Просто трябва да знаеш как да попиташ. Дори самият лекар да не цели евтаназия, честичко медицинските решения се взимат на базата на възрастта и състоянието на пациента.

Да има закон, чрез които ако го искам евтаназия при настъпили евентуални необратими за съвременната медицина увреждания, да го заявя изрично днес, когато съм здрава физически и психически, и ако този момент настъпи близките ми и медицинския екип да се съобразят с изричното ми желание, защо то ще има силата на закон по отношение на тях.
така си го представям. На мъжа ми съм казала, че искам да ми дари донорите, надявам се да се съобрази. Ще ме направи щастлива фактът, че съм зарадвала някого. Аз лично искам да съм полезна или поне да не преча.
Не знам как си го представяте партньорът да се грижи за вас, но искам да ви кажа, че когато за първи път от 10 г. брак се разболях с ужасните болки в ушите, мъжът ми ме води при трима лекари и всички казаха, че ми няма нищо, а аз умирах. На четвъртия ден го помолих да отидем за последен път при още един защото бях много уплашена и той вече ама много се изнерви и каза - отиваме ама ако пак ти кажат, че ти няма нищо взимам едно дърво и те почват и теб и лекарите. Говорим все пак за болки, не за жив труп, така че не очаквайте много от никого, за да не сте разочаровани. То когато имаме пари и здраве животът е песен и освен ако не се касае за някаква особена характеропатия можеш да живееш с почти всеки с брак, ама като дойде лошото поне да има възможност да се спасим.

Много често чета статии, в които лекарите споделят собствения си избор за грижа в края на живота. Оказва се, че самите лекари избират много по-малко интензивна грижа в сравнение с пациентите си. Защото са видяли, че повечето е безполезна и само удължава мъките.

Така че вече писах: едно е да се грижиш за здравето си (това може да стане и без да поглеждаш лекар), друго е да ползваш всички похвати на съвременната медицина, без да се замислиш за дългосрочните последици.

Снощи имахме гости и човекът сподели, че точно в момента се грижи за двама души- много болни майка и свекърва. Не ходи, разбира се, да ги обгрижва лично, грижата не е точно полагане на лични усилия. Тя е постигане на целЕн резултат- в случая хората да са "обгрижени".
За едната жена човекът е наел трима души на заплата, понеже е нужен 24- часов престой на човек постоянно /това никой сам не може да го осъществи, да ме прощават тези, които биха твърдели, че ще го направят и ще издържат стоически и то не един месец /това и аз го издържвам/, а с години, те просто не са виждали за какво става въпрос/. Това е свекървата.
За другата е подсигурил човек да минава по 2-3 часа сутрин и вечер, да следи за лекарства и да извежда жената на разходка, да почисти.
Има си достатъчно работа той, цяла фабрика му е на гърба и е смешно да си представим, че ще вземе, та ще я зареже, за да полага трудочасове при двама едновременно болни лично.
Та по този повод той сподели колко му струва като пари /доста е, няма да пиша колко, не е по силите на 90% от българите/ и се запита какво ли щеше да прави при ниски лични доходи /каквито са на около 60%- 70% от българите, да речем/, т.к. не би могъл да полага лични грижи при това положение.
Еми какво- просто нямаше да удължава зорлем на едната жена агонията със скъпо лечение /там надежди няма никакви/, а за другата щеше да си я наглежда сам сутрин и вечер за по- малко часове, с възможности да я извежда в почивните дни само.
За лекарства- за колкото му стигнат парите. За памперси и други- пак според обективната възможност.
Всеки- според възможностите си /финансови, психологически, физиологически и т.н./. Никой не може да надскочи човешките такива, обаче /дори и пламенно да го декларира/, като напр. да си зареже пък грижата за децата, собственото си здраве /щото като рухне и той и той ще има нужда от грижа, нежали пък какво се случва с онзи, който е бил обгрижван 24 часа/ или работата, от която се храни /понеже пак не всеки е на чужда хранилка/.

Казах го и ще повторя - ако ти, която стоиш без работа, оставиш семейството си да си лежи в лайната, това е абсолютно твоя грешка, пропуск и липса на морал. Но НЕ Е при човек, който работи и има повече социален живот от един гол форум.
Ти виждала ли си насран задник на голям човек? Щото тази картинка я няма по филмите за многострадалните морални гледачи, нито пък има общо с нежното бебешко дупенце на някое от трите ти деца. По филмите я няма и картинката на старческата деменция, на боя, на егоизма, на обидите от зеленчука към гледача... По филмите всичко е розово. Дано не ти се налага, наистина, да разбираш за какво говоря.
Аман от мърлячи, жертви и велики родители, които след 30-40 години ще легнат на ръцете на трите си деца, обяснявайки кой как им е длъжен. Егати щастливият живот ще е - псуваш, обиждаш и биеш хората, които се грижат за теб. По-добре да пукна, ако трябва да подлагам моите близки на такова нещо. Съветвам и другите кандидат-болни да го направят.

Андариел има две деца, въпреки че звучи малко все едно има поне пет, а и е стояла у дома като да изгледа пет.

То щото ти си се скъсала от работа.

Интересно, останала съм с ясен спомен, че има 3.
Но няма значение колко има, идеята ми е ясна, надявам се. Като нищо може да остане с пръст в устата, ако реши да мели на някого как го е гледала с години, вместо да гради кариера. Аз лично, след дребничките ми преживелици в контекста на темата, не бих се вързала на подобни молби.

абе то градене на кариера си е един направо непоклатим фундамент 

Ама и не съм се скъсала от майчинство, сепак...докато се обърна и пак ще съм на тръстиката.

Може да се подигравате за кариерата, ама е хубаво да може да се хванеш на работа, като има  нужда от доходи.

А, никъде не твърдя, че е Но е още един плюс за която и да е жена. По принцип е тъпо да имаш претенции към друг човек, защото си била направила някакви твои лични избори, ама де факто доста хора проявяват такива претенции. После грачат защо никой не им оценява приноса.

От всякакви други теми имам ясни спомени, че ти се подиграваш на кариерата. Аз никога не съм го правила. Само че настоящата тема няма нищо общо с кариери и брой деца, нищо че на многоточието мисълта ѝ подскача като топка за пинг-понг на баир.