За съжаление е напълно прав.
http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarni … o-vazpitanie.html
http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarni … o-vazpitanie.html
- Публикувана: 14 май 2015, 13:07 ч.
- Последно мнение: 28 май 2015, 21:21 ч.
Как отглеждаме неблагодарници
Аз явно живея на друга планета, но такива с либерални родители не познавам.
А най-агресивни и невъзпитани са държаните най-строго. Защото родителите ги мързи да седнат и да работят с децата си, а си мислят, че със заповеди и шамари има ефект. Има, ама докато не си обърнат гърба.
За ресторантите - просто едно време не се водеха децата там толкова масово. Затова и нямаше такива изцепки.
А съвсем отделен въпрос е, че на тези хора подобни статии са си реклама, бизнес.
А цялата работа е, че всяко поколение смята, че е по-добро от следващото, нищо ново под слънцето, ето например за 1900 г.
От "На изток от рая":
Познати ли са ви тези приказки?
А най-агресивни и невъзпитани са държаните най-строго. Защото родителите ги мързи да седнат и да работят с децата си, а си мислят, че със заповеди и шамари има ефект. Има, ама докато не си обърнат гърба.
За ресторантите - просто едно време не се водеха децата там толкова масово. Затова и нямаше такива изцепки.
А съвсем отделен въпрос е, че на тези хора подобни статии са си реклама, бизнес.
А цялата работа е, че всяко поколение смята, че е по-добро от следващото, нищо ново под слънцето, ето например за 1900 г.
От "На изток от рая":
Скрит текст:
Старите хора, които не знаеха ще могат ли да претътрят нозе през междата на стогодието, го очакваха с погнуса. Защото светът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Познати ли са ви тези приказки?
Аз пък ще чакам да видя как това поколение се превръща във възрастни индивиди. Защото детето, което днес пищи из ресторанти може да стане по-печен и хармоничен възрастен, отколкото невритизираното, вкарано в рамки хлапе, на което не е давана грам свобода.
И да не забравяме, че не е само детството, човек винаги може да се развали и да тръгне по кофти пътеки.
И да не забравяме, че не е само детството, човек винаги може да се развали и да тръгне по кофти пътеки.
Много логично звучи и съм си задавала подобни въпроси, но някак действителността никога не е толкова логична. Познавам супер баби и прабаби, които са били невероятно обгрижвани като деца и са станали страхотни възрастни хора, обичащи и обичани. Не е тук ключът на тази палатка сякаш.
Заглавието е тъпичко и подвежда. Сякаш децата са виновни, а родителите - жертви. Е да, ама не.
Човекът Еберхард си го казва в прав текст:
"...родителите вече не се държат като отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си. Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат. Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари – също като децата си..."
Човекът Еберхард си го казва в прав текст:
"...родителите вече не се държат като отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си. Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат. Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари – също като децата си..."
Синдром на детеценрираните общества. Малките царчета им викам аз - като се появят и живота спира.
Така в Канада като се появи училищния автобус и край него не можеш се доближи на 30 метра.
От зор да се избегнат всички опасности се залагат и рамките-примки.
Идете в Англия да видите в какво се превръщат вчерашните лигльовци.
Така в Канада като се появи училищния автобус и край него не можеш се доближи на 30 метра.
От зор да се избегнат всички опасности се залагат и рамките-примки.
Идете в Англия да видите в какво се превръщат вчерашните лигльовци.
Човекът Еберхарт говори за практиката си и за семейството си. Едва ли може да сподели повече.
Правила - да. Ясни, точни и по възможност непроменими през 10 минути.
За правилното възпитание на детето - Боже, едва ли някой има рецепта.
Обаче повече от ясно е, че работата на родителя се свежда основно до изясняването на корелацията действие-последствие.
Правила - да. Ясни, точни и по възможност непроменими през 10 минути.
За правилното възпитание на детето - Боже, едва ли някой има рецепта.
Обаче повече от ясно е, че работата на родителя се свежда основно до изясняването на корелацията действие-последствие.
Тоя пък.
Аз пък ще чакам да видя как това поколение се превръща във възрастни индивиди. Защото детето, което днес пищи из ресторанти може да стане по-печен и хармоничен възрастен, отколкото невритизираното, вкарано в рамки хлапе, на което не е давана грам свобода.
Естествено.Плюс това пищящите и невротизирани деца са обикновено тези, на които всичко им се отказва. Ако си живеете в хармония, желанията се изпълняват максимално и не се прави напук на детето всичко си е наред. Моето дете що никога не е пищяло в ресторант, или магазин?
Съгласна съм с автора,че прекалената свобода е лоша. Всъщност всяка крайност е лоша-както прекалено либералното ,така и строгото и авторитарното възпитание. В различната възраст,трябва да се възпитава по различен начин. Когато децата са малки,имат нужда от ясни и твърди правила. Когато станат тинейджъри,наистина трябва да сме приятели с децата си,да им спечелим доверието и да споделят с нас (но все пак трябва да се знае кой е родителят).
Аз пък клоня към обратното- като са малки, да им се обръща внимание дори на малките неща. Но като станат тийнове, да им се въведат правила и изисквания, за да се чувстват полезни. Една от добрите теории за тийнейджърския бунт е, че тези млади и иначе умни хора просто нямат истински задачи. Живеят в прекалено лека, симулирана среда. Но ако им се даде да правят нещо истинско, нещата стават съвсем различни.
Така че за едно малко дете може да е чудесно да отделите 20 мин., за да си завърши играта и да си прибере най-важните листенца. Но на 15 е по-добре да дадете на детето "истински хляб"- стаж, спортно натоварване, малък строителен или градинарски проект. Но не просто така да сте приятели и да се забавлявате.
Водя сина си в един ресторант от 3г. възраст. Свикна да си поръчва сам, да говори с персонала, да играе, но да не се пречка.
Така че за едно малко дете може да е чудесно да отделите 20 мин., за да си завърши играта и да си прибере най-важните листенца. Но на 15 е по-добре да дадете на детето "истински хляб"- стаж, спортно натоварване, малък строителен или градинарски проект. Но не просто така да сте приятели и да се забавлявате.
Водя сина си в един ресторант от 3г. възраст. Свикна да си поръчва сам, да говори с персонала, да играе, но да не се пречка.
Всички искаме да отгледаме отговорни, креативни, щастливи и т.н, деца. Начинът, по който това ще стане обаче всяко семейство трябва да открие само, в зависимост от - темперамента на детето и родителите, семейна среда като цяло, социалната среда, в която расте детето. Обобщенията не са полезни, ми се струва. Едното ми дете се разбира чрез спокоен тон и увещания, другото - с по-строг и категоричен тон.
Разбира се,че на малките деца трябва да им се обръща внимание,но още от малка възраст трябва да научат кое може и кое не може и да знаят,че има граници,които не трябва да се прекрачват.Трябва да се научат,че в живота има правила и не можеш да си правиш ,каквото си искаш.
А що се отнася до тинейджърите ,те имат бунтарски дух и ако директно има наредиш какво да правят,просто ще направят точно обратното.Затова смятам,че повече трябва да се набляга на разговори (много фино да ги манипулираш и да си мислят,че те взимат решението). А иначе съм съгласна,че трябва да са ангажирани с отговорности,подходящи за възрастта.
А що се отнася до тинейджърите ,те имат бунтарски дух и ако директно има наредиш какво да правят,просто ще направят точно обратното.Затова смятам,че повече трябва да се набляга на разговори (много фино да ги манипулираш и да си мислят,че те взимат решението). А иначе съм съгласна,че трябва да са ангажирани с отговорности,подходящи за възрастта.
Аз явно живея на друга планета, но такива с либерални родители не познавам.
Според мен се проявява нещо като "ефект на махалото" - т.е. от едната крайност в другата. Преди доста години т.нар. обществено мнение диктуваше правилата - не се гледаше с добро око на "невъзпитаните деца", а родителите им бяха мишена на укори, че и на презрение. Съответно на децата от малки се втълпяваха табута и забрани под девиза "Дръж се прилично, че какво ще кажат хората!"
Същото това обществено мнение сега определя свръхлибералното възпитание едва ли не като единствено приемливо и доста родители слугуват на това мнение и не смеят даже забележка да направят на детето си, защото това било психически тормоз. Даже и проектозакон спретнаха - дете може да съди родителите си за "психически тормоз", като от недомисления текст на закона излизаше, че и най-елементарните забрани или принуди могат да се окачествят като такъв.
В резултат на всичко това някои родители едва ли не се гордеят с невъзпитаните си, буйни и невъздържани хлапета и не правят и грам усилие да ги обуздаят. Примери - колкото искате, и тук във форума има описани немалко ( не и за деца на съфорумки, разбира се!
).
Истината, както винаги, е в златната среда...
Същото това обществено мнение сега определя свръхлибералното възпитание едва ли не като единствено приемливо и доста родители слугуват на това мнение и не смеят даже забележка да направят на детето си, защото това било психически тормоз.
Даже и проектозакон спретнаха - дете може да съди родителите си за "психически тормоз", като от недомисления текст на закона излизаше, че и най-елементарните забрани или принуди могат да се окачествят като такъв. В резултат на всичко това някои родители едва ли не се гордеят с невъзпитаните си, буйни и невъздържани хлапета и не правят и грам усилие да ги обуздаят. Примери - колкото искате, и тук във форума има описани немалко ( не и за деца на съфорумки, разбира се!
).Истината, както винаги, е в златната среда...