Съмнява ме някой тийн да откаже, ако му се предложи конкретна, реална и сериозна задача. Да му се покаже, че е личност.
- Публикувана: 14 май 2015, 13:07 ч.
- Последно мнение: 28 май 2015, 21:21 ч.
Как отглеждаме неблагодарници
Всъщност досега съм видяла изключително малко на брой "либерални" родители и огромен брой такива, които прекарват времето си с малкото дете основно в крясъци и опити да го дисциплинират - тоест да му покажат, като пишеше по нагоре, "че има правила". Ставала съм свидетели на такива безумни сцени на прибиране на деца от детска площадка с влачене и рев, само защото майката е решила, че трябва да се наложи над тригодишния и да тръгнат на момента като го извлече от пясъчника, като че не може да го изчака пет минути да си довърши копането, след като и без това вниманието му може да се задържи максимум толкова в тая дейност.Или пък безумните баталии за обути/необути чорапи или шапки... или опитите за налагане на "Правила" за щяло и нещяло.
Нуждите на малките деца са толкова прости и ясни, желанията им толкова естествени и характерни, че просто е безмислено да се влагат усилия и нерви в откази на лесни и нормални неща в името на възпитанието. Това не е възпитание, ако няма смислена и разумна причина, а се прави само за да се знае кой командва и кой решава. Може би това е имала предвид и психоложката, която беше заклеймена по горе. Пълно е с родители които постоянно казват на децата си не, не и не, за щяло и не щяло, дори и да няма причина за това.
Нуждите на малките деца са толкова прости и ясни, желанията им толкова естествени и характерни, че просто е безмислено да се влагат усилия и нерви в откази на лесни и нормални неща в името на възпитанието. Това не е възпитание, ако няма смислена и разумна причина, а се прави само за да се знае кой командва и кой решава. Може би това е имала предвид и психоложката, която беше заклеймена по горе. Пълно е с родители които постоянно казват на децата си не, не и не, за щяло и не щяло, дори и да няма причина за това.
Преди няколко дни си ходя по улицата, майка с момиче на около 5-6. Тя не се спря: не ходи толкова бързо, не се влачи, недей така да стъпваш на пръсти, сега мини оттук...
И аз се чудя как в градинска възраст ги записват на бойни изкуства- това е баш за тийн възраст, учи на сериозност и дисциплина, а и развива физиката, но за деца е малко прекалено.
И аз се чудя как в градинска възраст ги записват на бойни изкуства- това е баш за тийн възраст, учи на сериозност и дисциплина, а и развива физиката, но за деца е малко прекалено.
А, как щяло...пълно е с дисциплинатори. Аз се отказах да излизам с една такава - вместо да седне като човек, все зяе по детето - не тук, не там, какво правиш сега, излез на слънце, иди на сянка, ела ВЕДНАГА да пиеш вода, колко пъти ще ти казвам едно и също, ей, момиченце! Не може сладолед, не може още десет минути, не може да отидете на ей ония пейки, не, не и не..
И накрая - Мойта е невъзможна, такова трудно дете!
Овца, главата ме заболя от нея, за детето не знам.
И накрая - Мойта е невъзможна, такова трудно дете!
Овца, главата ме заболя от нея, за детето не знам.
За мен е по-ужасна обратната перспектива - да отглеждаме "благодарници"; хора, които подчиняват целия си живот и личност на това да отговарят на родителските очаквания, с всяка своя постъпка да им благодарят и да се отплащат да положените грижи и направени "жертви", независимо какво е отношението и поведението на въпросните родители.
Има ужасно много хора, които смятат, че уважението и почитта към родителите се подразбират, че са задължителни и се полагат по право. Еретична им се струва идеята, че уважението се заслужава с качества и отношение, че връзката родител-дете не е безусловна, а се изгражда, с внимание и взаимни компромиси, както всяка друга връзка между две отделни личности.
Има ужасно много хора, които смятат, че уважението и почитта към родителите се подразбират, че са задължителни и се полагат по право. Еретична им се струва идеята, че уважението се заслужава с качества и отношение, че връзката родител-дете не е безусловна, а се изгражда, с внимание и взаимни компромиси, както всяка друга връзка между две отделни личности.
Значи никой никъде не вижда масово либерални родители в смисъла на статията, ама иначе това е причината. И как така се получава?
Точно такива са и моите наблюдения. На децата се поставят безумни ограничения и те не могат да си изградят представата за правилно и грешно. Понеже всичко им е забранено, само чакат родителите да са с гръб и издивяват.
Един дядо се падна до нас с внучката си на плажа (в жегата без чадър), и не й даваше поне да се намокри и охлади. Детето беше толкова кротичко и тихо, че ми стана ужасно мъчно. През цялото време повтаряше колко е непослушна, защото пипа пясъка, защото иска във водата и подобни
за целия ден веднъж й разреши да иде да си намокри крачетата, тя се заговори с дъщеря ми в плиткото и поиска да остане поне малко, но не, изкара я, а върхът на нахалството беше, че изкара и моето дете, щяло да настине. Казах, че си има родители и те са преценили, че може да кисне, колкото си иска 
Такива деца растат уверени, че са лоши и непослушни, чуват го всеки ден и като останат без надзор пробват всичко, което не са могли, включително лоши неща, защото нямат способността да го отделят от правилното.
BirdsFlu
Всяка крайност е лоша.
Преди няколко дни си ходя по улицата, майка с момиче на около 5-6. Тя не се спря: не ходи толкова бързо, не се влачи, недей така да стъпваш на пръсти, сега мини оттук...
А, как щяло...пълно е с дисциплинатори. Аз се отказах да излизам с една такава - вместо да седне като човек, все зяе по детето - не тук, не там, какво правиш сега, излез на слънце, иди на сянка, ела ВЕДНАГА да пиеш вода, колко пъти ще ти казвам едно и също, ей, момиченце! Не може сладолед, не може още десет минути, не може да отидете на ей ония пейки, не, не и не..
И накрая - Мойта е невъзможна, такова трудно дете!
Овца, главата ме заболя от нея, за детето не знам.
И накрая - Мойта е невъзможна, такова трудно дете!
Овца, главата ме заболя от нея, за детето не знам.
Точно такива са и моите наблюдения. На децата се поставят безумни ограничения и те не могат да си изградят представата за правилно и грешно. Понеже всичко им е забранено, само чакат родителите да са с гръб и издивяват.
Един дядо се падна до нас с внучката си на плажа (в жегата без чадър), и не й даваше поне да се намокри и охлади. Детето беше толкова кротичко и тихо, че ми стана ужасно мъчно. През цялото време повтаряше колко е непослушна, защото пипа пясъка, защото иска във водата и подобни
за целия ден веднъж й разреши да иде да си намокри крачетата, тя се заговори с дъщеря ми в плиткото и поиска да остане поне малко, но не, изкара я, а върхът на нахалството беше, че изкара и моето дете, щяло да настине. Казах, че си има родители и те са преценили, че може да кисне, колкото си иска Такива деца растат уверени, че са лоши и непослушни, чуват го всеки ден и като останат без надзор пробват всичко, което не са могли, включително лоши неща, защото нямат способността да го отделят от правилното.
BirdsFlu
Всяка крайност е лоша.
Да има правила ВЪОБЩЕ не означава да се възпитава с крясъци и забрани. Означава да дадеш свобода на детето да играе и да прави нещата ,които му харесват,но все пак да очертаеш границите,които не бива да прекрачва. И това може да се каже със спокоен ,ведър тон,но категорично.
Напълно съм съгласна.
Но все пак не винаги всичко е изпълнимо по книга. Всеки е различен - и детето и родителите.
Тоя швед е малко "крадецът вика - дръжте крадеца". Той имал три жени, найсе деца и не може да си държи каприза в гащите и да спре да зарязва предишните си близки и ангажименти, ама акъл за възпитаване и "овладяване на капризите"дава. Ха-ха.
...а иначе в България все още неглижираните деца са повече на брой и по-голям проблем от свръхобгрижените.
П.П. Впрочем в ресторант се държат добре тези деца, които ходят редовно на ресторант и знаят в детайли какво се прави там; а не тези, за които е чрезвичайно събитие. То същото важи и за възрастните.
...а иначе в България все още неглижираните деца са повече на брой и по-голям проблем от свръхобгрижените.
П.П. Впрочем в ресторант се държат добре тези деца, които ходят редовно на ресторант и знаят в детайли какво се прави там; а не тези, за които е чрезвичайно събитие. То същото важи и за възрастните.
Плюс това пищящите и невротизирани деца са обикновено тези, на които всичко им се отказва. Ако си живеете в хармония, желанията се изпълняват максимално и не се прави напук на детето всичко си е наред. Моето дете що никога не е пищяло в ресторант, или магазин?
Първото ми дете никога не е пищяло никъде. Нито навън, нито вкъщи. Беше кротко, разбрано и уравновесено дете.
Я ела да видиш обаче дребната. А са гледани и двете деца от един и същ човек-мен, по еднакъв начин. Не са глезени, не им е угаждано прекалено, но не им е и отказвано прекалено.
Малката е такова диване, че просто не ми е ясно как и кога ще се кротне. Май никога. Вече съм дигнала ръце и общо взето си правя пас-да си пищи до когато си иска....Прави каквото си иска-само гледам да не се удари . Иначе не е агресивна, добра е с другите деца и никога не е удряла дете. Облича се сама, както иска, а е още на 3г. Носи най-безумни дрехи и неподходящи за сезона. Ходи с къс ръкав, когато другите са със жилетки. Но просто не мога да я облека без да стане галимация....Не знам кво ще правим като тръгне на училище. Постоянно ми правят забележки от градината че не слуша, не спи, не яде и не искала да седи на столчето с ръце отзад...
Вече даже не ги и слушам лелките-пращам дядо и да я взима, а той се прави на глух и на него не му дуднат.Пък и въпросната статия е на швед. А в Швеция ако си извлечеш дерящия се от рев пикльо от общественото място и на следващия ден ще ти цъфнат на прага социалните с обвинения за "психологически тормоз"
Така чеее-шведите ще си сърбат тва дето са си го дробили.
Аз явно живея на друга планета, но такива с либерални родители не познавам.
А най-агресивни и невъзпитани са държаните най-строго. Защото родителите ги мързи да седнат и да работят с децата си, а си мислят, че със заповеди и шамари има ефект. Има, ама докато не си обърнат гърба.
За ресторантите - просто едно време не се водеха децата там толкова масово. Затова и нямаше такива изцепки.
А съвсем отделен въпрос е, че на тези хора подобни статии са си реклама, бизнес.
А цялата работа е, че всяко поколение смята, че е по-добро от следващото, нищо ново под слънцето, ето например за 1900 г.
От "На изток от рая":
Познати ли са ви тези приказки?
А най-агресивни и невъзпитани са държаните най-строго. Защото родителите ги мързи да седнат и да работят с децата си, а си мислят, че със заповеди и шамари има ефект. Има, ама докато не си обърнат гърба.
За ресторантите - просто едно време не се водеха децата там толкова масово. Затова и нямаше такива изцепки.
А съвсем отделен въпрос е, че на тези хора подобни статии са си реклама, бизнес.
А цялата работа е, че всяко поколение смята, че е по-добро от следващото, нищо ново под слънцето, ето например за 1900 г.
От "На изток от рая":
Скрит текст:
Старите хора, които не знаеха ще могат ли да претътрят нозе през междата на стогодието, го очакваха с погнуса. Защото светът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Познати ли са ви тези приказки?
Точно такова е и моето мнение.