Как отглеждаме неблагодарници

Айде стига, ве4е дори за мен стана прекалено и даже неприятно. Сори.
 
Само по крайностите ли трябва да се движат мненията ?

 Нямаше начин да я надминеш, никой не би могъл. 
 Нищо, че само е наблюдавала.

Добре де, дори само да съм наблюдавала. Следва да се отбележи, че в крайна сметка това, дето се смята за естествен "дълг" може да се окаже непосилно. И не е хубаво човек да се зарича предварително как ще се справи със собствени сили.

Просто дори наблюденията са различни върху 1-2 години, което е кратък срок и близо десетилетие, което, както казах, се отразява на всички по всякакви начини. Факт и напълно реално, може да ви се случи. Интересно ми е как ще гледате на нещата тогава.

И въобще не съм само наблюдавала, включвах се- когато има такъв човек, и 10 души около него могат да бъдат впрегнати за обслужване.

Vegetative state.

http://en.m.wikipedia.org/wiki/Persistent_vegetative_state

На английски се казва he/she is  will be a vegetable

Съвсем различно е да наблюдаваш, да делиш грижите с някой и сам да минеш през този ад. На теория всички са много милозливи и грижовни, но практиката е убийствена. А понякога продължава с години

Ами аз това се опитвам да обясня- че дори с кратки включвания и леко отстрани ми стана ясно колко е тежко. Та затова казвам, че не може човек да се зарича как ще се справи.

Може би повечето си представят сценарий с полу-независим възрастен и помощ с храната и малко логистика; или пък кратко заболяване с ясен край. Но има и други сценарии.

Та в степенуването лично преживяване- периодично включване- чувала съм истории- представям си как ще бъде все пак някакъв опит е по-релевантен от чистата фантазия и добри намерения за момента.

Ми хубуу. Като не може "да се справи" има старчески домове където ще ти уморят бързо-бързо стареца и ще идеш само да прибереш наследството.  Може да изриташ бабата на улицата или да я оставиш да я прибере социалния патронаж.
Може да я оставиш на жертвоготовен брат или сестра да я гледа, защото ти не се справяш...

Ако имаш пари пък хосписи колкото искаш.

Варианти много.

Всъщност най-честият вариант, към който прибягват хората, е да наемат жена за гледане. Което също си има своите рискове, но е нещо по средата.

Във всеки случай да изискваш всеки ЛИЧНО да се грижи е малко като да изискваш всяка жена да последва дълга си и да кърми и да няма такива "ама това не е за мен".

Който се е справил- справил се е, но не може да го изисква от други.

А, и между другото, да умориш някого бързо също си е изкуство. Особено с възможностите на съвременната медицина, която е достигнала до нивото да те умори много, много бавно и мъчително. Уж че ти дава "години живот".

Мамасита, при някои заболявания има нужда от грижа 24ч/7д; наемането на една жена не е опция; 24х7 168/40  4,2 трябват ти 5 човека, а те и в отпуск излизат и няма да работят за минималната заплата, особено ако имат квалификация; в тези случаи опцията е настаняване в заведение със специализирана грижа.

И кои са рисковете? Може би за наследството на болния?Или за не добре положените грижи?

Говоря за неквалифицирани гледачи, бивши сестри в най-добрия случай, но не за специализирана помощ, а просто да са там. В случай, че детето или другите гледачи все пак ходят и на работа. Нещата обикновено се случват с уговорка, в сивата икономика.

Рисковете ли? Ами влизат ти чужди хора в къщата. Като за начало скриваш всичко ценно. Освен това самите те се стресират и често развалят уговорки, искат повече пари. Ей такива работи, уж дребни, но се натрупват.

Повечето хора биха гледали своите родители до края. Дори с агонията. Под агония имам предвид най-тежките случаи за хоспис - тогава старият човек е ФИЗИОЛОГИЧНО зависим от близките си или тези, които го гледат. В България няма добри специализирани грижи и хосписите са по-скоро "умиралници", последна спирка, в последните месеци/седмици/дни.

Който не е минал през това не може да го разбере. 24 часови грижи. Да напуснеш ли работа или не? Имаш право само на 1 месец неплатен отпуск. А ти трябват пари, трябват пари за лекарства, за перилни препарати, за памперси, за ядене, за добавки и тн. Ако човекът е кротък няма проблеми. Но не винаги е така. Залежаването е нещо страшно. Подробностите около него също не са приятни. Изживяването е кошмарно и не всеки може да издържи. Всички хора се молят това да не продължава дълго време.

Има разлика между горното и това да помагаш на болен и стар човек, който е с акъла си и е физиологично независим (може да се подмива сам) и те познава и комуникира с теб. Не е проблем да се сготви, да се измият приборите и да се пусне пералня с дрехите, да се пусне прахосмукачка, да се изкъпе на стол с подвижния душ.
Проблем е ако трябва да пазиш някой, който се губи, който не те познава вече, който не прави разлика между реалността и това, което му е в главата, който изхвърля, подпалва и тн. и тн.


Андариел е права, че хората са зависими от СИСТЕМАТА. За съжаление на запад системата е всички в работоспособна възраст на работа, останалите в институции. Бебетата по ясли, детски градини, децата на училище и колкото се може повече занимания (до края на работното време на родителите им), физиологично независимите здрави възрастни хора вкъщи и физиологично зависимите или в дом или с гледач. Шведът от статията реве срещу хората от НЕГОВОТО поколение. Странно ми е защо осъжда собствените си набори през призмата на децата си. Той не знае как ще постъпят децата му?!?! Той вижда как постъпват неговите връстници и по-възрастните от него поколения. Шведът се изказва грубо за постъпките на собствените си набори от името на децата си и бъдещите поколения. Това е нелоялно и грозно. Всеки има право да съди само себе си.

Всички се нагаждаме според външните обстоятелства. Във всеки остава чувство за вина. И всеки е в някаква степен егоист. Всеки ще постъпи различно. Не всеки може да гледа и пипа кръв, изпражнения, урина, да обработва рани, да храни със сонда и тн. Факт е обаче, че го правим.(колкото и да ни се е виждало ужасно до момента, в който се случва наистина). Факт е, че всички искаме да не тежим. А това е в ръцете на Господ, не в нашите.

Мамасита не е права, че ако се поддържаш няма да стигнеш до положението да си ФИЗИОЛОГИЧНО зависим. Винаги има такова положение, дори за дни. Най-хубаво ако няма, но това е лотария.

Не се карайте излишно за това, коя как ще постъпи. Не е ясно. Oт призмата на неработещ човек с много свободно време и големи деца изглежда лесно. На някои от нас това се е случило на 30 години с малко дете и взимане на неплатен отпуск и чувство за пълна безпомощност и deadlock. Случи ли се най-лошото или напускаш работа или ти трябва външна помощ.

Хм, дали съм писала някъде, че е лесно?
Лесно няма, дори да гледаш себе си болен от грип.
Не е лесно и бебе да гледаш.

Нищо не е лесно всъщност. И пари да имаш и рентиер да си ще пукнеш от скука, ще посегнеш към коката и накрая ще свършиш в някоя скъпоплатена клиника за наркомани...няма да успееш да остарееш  да те хване деменцията и да те гледат децата ти.

Гледането на бебе е сравнително лесно.
Да не кажа супер лесно.
Гледането на човек с личностни изменения вече минава в категорията фрустриращо, нечовешко, ненормално и плашещо.