Явлението "Бг-продавачка"

Не знам, но на мен онова девойче не ми изглеждаше като да е обидено на шефа си. По-скоро е обидено на целия свят. И най-малкото зле възпитано.
Аз също съм била много ядосана на човека, който ми беше шеф по едно време. От мен зависеха важни разговори и кореспонденции. Представям си, ако правех всичко с нежелание и апатия и с цел да дистанцирам хората (камо ли да искам да навредя), какво би се случило. Според мен човек най-малкото от уважение към себе си, е добре да върши съвестно работата си.
И изобщо продавачките пък не знам как могат да очакват, че на клиентите им пука в какви отношения са със шефовете си.  Остава сега и с това да се съобразяваме.

Изобщо не ми пукаше за клиентите, исках никой да не влиза в този магазин и той просто да фалира веднъж завинаги. И нищо фатално не се е случило, най-много някой да е отишъл да си купи дрехи в друг магазин.

Анонимен , не е ли по-лесно да напуснеш и да си намериш друга работа?С месеци и години да преживяваш ден след ден в яд, сълзи, обида и тровене на нерви, не го разбирам.

Анонимен, наистина е брутално отношение. Майка ми е в подобна ситуация. Шефът й на 24.12. я пуска в "ранния" час 17:30. И й дава 30 мин почивка, само че ако влязат кленти хич не го интересува - ще седи и в почивката, няма право да излиза след нея. Имало е дни, в които не е излизала от магазина.
Love!, за съжаление не е толкова лесно. И аз съм на принципа "като не ми харесва напускам", но майка ми примерно се притеснява, че е на 45 години и не се знае кой ще я вземе на работа. Сега вече се надяваме да смени работодателя, но пак не са сигурни нещата. Когато си сам родител и трябва да се справяш с месечните разходи, много неща си готов да понесеш. И е гадно, че работодателите се възползват от това.
С всякакви продавачки съм се сблъсквала. Освен, ако не ме нагруби или не ми отговаря на въпрос, не ми пречи. Не знам дали преди малко шефът й не е минал да я овика. Добър ден и Довиждане са ми достатъчни.

Така направих, 8 месеца издържах. Много глупавичка и страхлива бях на 19-20 години, сега не бих стояла и седмица при такова отношение.

Съгласна съм напълно с това мнение. това поведение на продавачки го познавам и напълно оправдавам. разни мутреси с магазинчета и перачески бизнес като се държат с персонала си като с последните отрепки всъщност в крайна сметка остават без клиенти.
 Хората, които работят някъде на заплата трябва да бъдат заинтересовани да върви един бизнес.

Затова смятам, че схемата заплата+процент е най-удачна за всички в бизнеса. Продавачите ще са стимулирани да правят по-голям оборот, собствениците получават по-високи приходи и стимулирани служители, а клиентите получават добро отношение.
Ама "бизнесментите" гледат да дадат на служителите си възможно най-малко. И да ги впрягат да бачкат, ако може по 10-12 часа, с един почивен ден (ей тъй, от кумова срама, ама може и в неделя да се отваря магазинът).

Тази схема много често бива корумпирана от нашите шефчета. Заплата е ниска и ако не се изкара нищо отгоре продавачките не могат да вържат месеца. А често увеличаването на оборота, за да се изкара добър процент, зависи и от качеството и вида на стоката.
В много от случаите процентът се използва от работодателя там, където има малък оборот с единствената цел персонала да се държи на ниски заплати.

По принцип и ти си права. 
То нещата все опират до това шефът да е кадърен. И в подбора на персонала и в мотивацията му. Ама 1 на 100 са тия шефове май...

Като цяло в тази сфера ( и в кафенетата/ресторантчетата) сме малко като азиатска държава. Три маси и пет сервитьорки. Магазин от 40 кв.м - две, три продавачки. Много е евтина работната ръка, данъци ниски, я г плащаш я не, трудов контрол слаб и това се смята за обслужване и качване на категорията автоматично. А наличието на персонал и качество на работа не вървят ръка за ръка задължително.

В България за мен е цяло изпитание да седна на кафе. Наистина съм отвикнала някой да ми сервира, да тътри чехлички напред-назад с кафето ( мини пола задължително), после захарта, накрая да няма дребни да ми върне, нещо да се суети и всичко става с някакво ръкомахане, дали ще ни види, няма ли да ни види и чакане. Затова предпочитам разни места тип Старбъкс, в които няма сервитьори.

Много пъти съм си мислила защо е така и според мен това е първо, защото е много евтино да поддържаш персонал и второ, защото идеята на самия клиент е, че някак си всичко трябва да му се 'донася'. Стар ориенталски маниер- да се чувстваш обгрижен, някой да ти прави евала..

В Италия в малки магазини, барчета и тн.  работят собствениците. Един от най-добрите ресторанти около нас имат десетки маси ( не знам колко) и се обслужват от една сервитьорка.  Е това момиче как веднъж не забрави нещо да донесе, как винаги поръчката излиза за всички по едно и също време не разбирам, но гледайки българските  Кошмари в кухнята за мен факторът 'мързел' е ужасно силен, дори при собствениците. Някак висчки тези хора очакват, че след като са инвестирали някакви пари то само ще върви и ще се нуждае само от прибиране на оборота вечер.

Така че за мен това е малко изкуствено поддържана заетост.

И други ги помнят.
Няма промяна.
Бг-продавачката трябва да я коткаш и да й носиш дарове, па тя ще ти се отблагодари с нещо "под щанда" и "вносната стока"...

Напротив промяна има. Но за продавачките. От жената зад щанда, на която да се умилкваш за кило скрити банани, продавачките се превърнаха в най-презряната и експлоатирана класа.
Даже в класа на дъщеря ми циркулира сентенцията "Учи, за да не станеш продавач-консултант!"

Днес ми се наложи да си търся блуза и попаднах на продавачки от двете крайности.
  В единият магазин някаква намусена лелка - то аз не й обърнах много внимание - но бях с дъщеря ми и нейни приятелки - аз мерех те ми носеха дрехи или искаха  от нея .
   От там нищо и не купих и се чувствах някак некомфортно.
   В другият магазин -ами идеала за продавачка -мила ,услужлива / но не и досадна / . Страхотно впечатление остави у мен.
  На връщане дъщеря ми каза ,тази продавачка е като ангелче / другата била много намусена и отвратителна ./
 Та реших да пиша за да похваля тази жена . Достави огромно удоволствие наистина.
   "Аз -каза -искам да ви е приятно да пазарувате тук - отпуснете се. Прибираше дрехите - откопчаваше копчета. Направо те кара да се чувстваш като кралска особа.
  Но честно да си призная като се замисля ,рядко попадам на намусени -или не отдавам такова значение. Но усмихнатите и ведри хора ,независимо какви са ги помня и забелязвам.
    Намусени ,мрънкащи и недоволни хора не си правя труда да помня. Нито пък бих отделила от времето си да им се ядосвам.
 
   

Споко, някои и без това се надценяват с ученето и в крайна сметка отново стигат до продавач-консултант.
И това е една от основните причини на проблемите - надценяването...

Ето-даже и твоят пост показва отношението към хората, които са застанали да ни продават стока.
Като към неуспяли, надценили се и сравнително ниско интелигентни.