Интервюта за работа

Мога да споделя доста горчив опит от ходене по интервюта. Като цяло впечатлението ми за това, което работодателите в София търсят и предлагат е следното: Нереални осигуровки (обикновено на минималния праг за длъжността), извънреден труд, който разбира се не се заплаща, много изисквания към служителите, лошо отношение, на места дори са ми казвали, че нямам право на отпуска  , а за болничен и да не си помислям, работа на празници (като въобще и дума не става за по-голямо заплащане в тези дни).... и още мога да изреждам  Въобще е кошмар!
Но има и изключения  Това ме успокоява! Така, че търсете, защото, който търси - намира!
Съветвам всички, които търсят работа, да отстояват своето и да не се оставят работодателите да ги тъпчат и унижават!

Разбира се, че трябва да се задават въпроси на работодателя. Как въобще някой може да кандидатства за работа без да е питал за заплатата? Да не се работи за кеф и запълване  на времето Каквото пише в обявата непременно трябва да се уточни и изясни доколко е вярно.

Това за заплатата, някои пропускат да питат и се заблуждават, представи си в момента да работиш и същевременно да си търсиш друга работа. Намираш някаква дето ти казват заплата - 800 лв. Напускаш работа и отиваш на новата, дават ти договора и виждаш, че не е 800, а 400. Затова го споменах, както в моя случай писали са едно в обявата, а то се оказва друго...

Факт е, че има такива случаи. Разчитат да приемеш ниската заплата, защото нямаш друг избор. От такъв работодател може всичко да се очаква в най-лош смисъл.

Затова си има предварителни договори. След като подпишеш такъв с всичките условия, които те вълнуват даваш предизвестие във фирмата, в която си в момента. Предварителния договор подсигурява и двете страни - работодателя, че вече си е намерил човек и работника също.

Трябва да задаваш въпроси, ако имаш какво да питаш. Ако нямаш, няма смисъл да се чудиш. Въореки това се сещам  за един въпрос, който не би бил излишен. Дали интревюиращият има някакви съмнения относно квалификацията ви.

Този въпрос защо предният служител е напуснал е повече от задължителен. Въпреки, че те не са длъжни да ти отговорят или могат да те излъжат. Важното е обаче да го зададеш. Нещо като "Имайте предвид, че не ям доматите с колците".

Ако си на второ интервю вече е добре да се питат и още куп други неща.

Защо са се спряли именно на теб.
Смятат ли, че ще можеш да се справиш.
Колко месеца е изпитателният срок.
Как ще ти гарантират, че след като подадеш молба за напускане от предното място, няма да останеш на улицата защото в промеждутъка може да се появи друг кандидат. Т.е. това, за което някой спомена - подписват ли предварителни договори.
Увеличава ли се всяка година заплатата. И с колко горе-долу. От какво зависи. Попълват ли се атестации.
Имат ли съкращения за последните две години и в кои отдели.
На кой ще бъдеш пряко подчинен.
Има ли комадировки и колко често. Поемат ли се от работодателя.
На колко ще ви осигуряват.
 

Изобщо на второ интервю трябва да разкостиш работодателя. Пропуските в първоначалните уговорки после се плащат скъпо. И то с години.

Изобщо не е задължително да е имало преден служител. И да е имало, какво ме интересува защо е напуснал. Ами намерил си е по-добра работа. Амбициозните и умно хора се развиват. Няма по-отблъскващ въпрос за ЧР.

Всички тези въпоси са абсолютно излишни.

Защо са се спряли именно на теб.  - Защото съм сред най-подходящите кандидати.
Смятат ли, че ще можеш да се справиш. -  Щом да те избрали, как смяташ?
Колко месеца е изпитателният срок. - Това никога не ме е интересувало, въпреки, че са ми го казвали без да питам.
Как ще ти гарантират, че след като подадеш молба за напускане от предното място, няма да останеш на улицата защото в промеждутъка може да се появи друг кандидат. Т.е. това, за което някой спомена - подписват ли предварителни договори.  - Подписва се оферта за работа и чак тогава се подава молба/ предизвестие за напускане.
Увеличава ли се всяка година заплатата. И с колко горе-долу. От какво зависи. Попълват ли се атестации.  - Ако не се увеличава, просто ще си намеря друга работа. Редно е да се увеличава. Пак не ме интересува. Първо трябва да се докажеш, а после да мислиш за увеличение.
Имат ли съкращения за последните две години и с кои отдели. -  Какво те интересува? Щом са те зели, значи имат нужда от теб. - Какво те интересув? Щом са те взели, имат нужда от теб
На кой ще бъдеш пряко подчинен. - На шефа на отдела., Ако си шеф - на директора.
Чи колко често. Поемат ли се от работодателя. - По закон се поемат. Просто не приемам друг вариант..Не задавам въпроси, на които отговора трябва да е задължително Да или Не Дали има - всеки си знае за длъжността по принцип, но все пак за някои длъжности този въпрос има смисъл. Единственият.
На колко ще ви осигуряват. На колкото казва закона.
 !



Изобщо на второ интервю трябва да разкостиш работодателя. Пропуските в първоначалните уговорки после се плащат скъпо. И то с години.

И бъдете сигурни, че ако зададете всички тези въпроси, няма да изберат вас, ако имат друг избор.

Celika,...

Защо са се спрели на теб...
Може да е конкретен опит, който имаш, а може да е заради образованието ти. Две коренно различни неща понякога.
Смятат ли, че можеш да се справиш... и твоя отговор "Щом са те избрали?"...
Ако работодателите смятаха, че ще можеш да се справиш 100% нямаше да съществуват изпитателни срокове.
Този въпрос има за цел да ти подскаже какъв е толерансът и колко време за приучаване към новата ти работа ти дава работодателят.

Подписването на оферта и чак тогава напускане на работа...
Не навсякъде се прави. Затова е нужно да си попиташ, а не да приемаш по дефолт нещата.

Увеличаване на заплатата - има ли го или не...
Важно е да се пита, защото в 99% от случаите хората кандисват на дадено позиция, разчитайки, че заплащането е "първоначално". Всъщност това са сметки без кръчмаря. Никой никъде не ти е казал, че ще ти променят заплатата. Ето защо е добър въпрос. Пак заради самия тебе - да не останеш разочарован после. Именно това трябва да питаш - ако се справяш добре, кой ще оценява това и след колко време евентуално би могла да се надяваш на евентуална промяна в заплащането.


На кой ще си подчинен...
Важно, защото после може да започнеш да получаваш разпореждания от няколко страни. Степенуването на приоритети е умение, което ако не притежаваш, скоро ще станеш общак.
Отговорите ти "На шефа", "На директора"... какво да ти кажа... . В големи компании няма "шефа". Има много шефове. Директори тоже - изпълнителен, производствен, търговски.

На колко ще те осигуряват....
И ние знаем как е по закон. Ама сива икономика има. И още как.

Да, съгласна съм, че тези въпроси може да те катурнат и да се пренасочат директно към друг кандидат. Ако фирмата е посредствена и обича да заобикаля закони.

Те не са неприличен интерес от рода на "Мога ли да си тръгвам всеки четвъртък по-рано от работа, защото няма кой да вземе малкия от градината?" или " Каква е EBITDA-та ви за предната година?". Това са неприлични въпроси.

Другото е просто бизнес.
 

Тези въпроси не са неприлични. Просто правят лошо впечатление.

Ти ако не знаеш защо са те избрали, значи не знеш и защо си кандидатствала....

Никой няма да те наеме ако ти се колебаеш, дали ще се справиш, ако може да наеме някой, който в сигурен, че ще се справи. Просто защото се харесват уверените хора повече, не защото наистина могат повече. А и обикновено полагат повече усилия.

Във всяка добра компания се подписва оферта.
Ако човек тръгва с предразсъдъци, няма да стигне далеч.

А и второто интервю не е предложение за работа.

Заплата - разчитам единствено на това, че ще вземам по-голяма заплата още в началото, отколкото в предната компания.

Досега винаги са ме осигурявали на пълна заплата. Всднъж зададох въпроса "нали осигуровките са върху пълната заплата", защото се бях осъмнила. Иначе не бих питала. Ако неме осигурват на пълна и не съм го знаела, просто веднага нще започна да си търся нова работа.

Не ми се е случвало да се подчинявам на някой, който не е нагоре по моята йерархия. Иначе съм работила в една от най-големите компании. В друга се е случвало да се опитват да ме командват,но шефката ги постави на място.
Не мога да комрнтирам подробно сега.

Тези въпроси не са неприлични. Просто правят лошо впечатление.
На кого? На теб? На изключително престижен HR колектив, който по случайност познаваш? Или си част от такъв?

Ти ако не знаеш защо са те избрали, значи не знеш и защо си кандидатствала....
Виждам, че не си вникнала в написаното от мен за евентуална разлика между професионален опит и образование. Ако е налице такава, как, би могла да знаеш точно какво си е наумил работодателят? Дали те иска заради образованието или заради нещо специфично в опита...

Никой няма да те наеме ако ти се колебаеш, дали ще се справиш, ако може да наеме някой, който в сигурен, че ще се справи. Просто защото се харесват уверените хора повече, не защото наистина могат повече. А и обикновено полагат повече усилия
Да, пределното колебание не прави добро впечатление наистина. Но умерената скромност все още е добродетел. На останалото му се казва намахано поведение. По логиката ти излиза всичко безропотно да изслушаш и приемеш и сакън да не си посмял да питаш нещо извън общите въпроси за работна заплата. Странна логика. Бих казала роболптна. От друга страна казваш увереността се цени.  

Във всяка добра компания се подписва оферта.
Знам горе-долу как стоят нещата. Но не всички хора кандидатстват на такива места.

Иначе съм работила в една от най-големите компании.
Действително не зная какво е това "най-големите компании". Не съм "Капитал" и не се наемам да направя то 10.
Обаче явно имаш завиден професионален опит и кариера.

На всеки професионален НR. Ела в другата тема да чуеш малко мнения.

А ти да не би да кандидатстваш за преводач, защото си работол като икономист, а не защото си учил филология?
Винаги знам защо са ме избрали, защото е ясно по какво отговарям на изискванията.
Никога на итервю не трябва да  издаваш слабостите си, ако не те питат.
Както казах, предубедеността и предразсъдъците повече ти пречат, отколкото ти помагат.

Хахах, благодаря ти, но съм ги чувала.

Не им връзвам на HR-ите грам.  
Не, не кандидатствам за преводач. Очевидно ме бъркаш с друг потребител. (Въпреки, че виждам, че си поровила, за да откриеш какво съм завършила.)
Аз работя. С интервютата опитът ми е защото искам да си сменя работата, но и града. И е трудничко.
 
Никога интервютата не са ми създавали проблем. Поради това, че трябва да отсея добре нещата, за да преценя дали си струва вземането на почивен ден, за да пропътувам 300 км, съм имала много предварителни такива по телефона. Сериозните от тях са около час. Разговорите са спокойни и въпросите, които се разискват не са "Как се виждате в компанията след 10 години". Питат конкретни неща по същество. Аз от своя страна също. Никой досега не е счел за неуместни нещата, които питам. Не си намирам все още нещото, което да отговаря на търсенията ми като заплащане.