Според мен темата по-скоро е за наличието на потенциал да живеем по-дълго, ако начинът ни на живот е различен 
Ако беше възможно да живеем по 150 години, щеше да има хора, доживели до толкова. Най-възрастната жена е доживяла до 122. Останалото - библейски разкази, йоги от 16 век и хора от държави без смислена документация - са приказки за малки деца.
Функцията ни в природата е да се размножим. След постигането на тази цел започва бавен физически упадък и следва смърт. Така е и в природата, на свобода стари животни няма. Цивилизацията ни е подарила едни +30 години живот, но шубето от смъртта е толкова голямо, че мечтаем за повече. И за какво? За идеализирания образ на дядкото, дето е на 90 години, но бил здрав и пийвал ракийка всеки ден на обед. Изпопадали са ти зъбите, движението е затруднено, мисленето си е отишло, очи, слух също, болки и болежки непрекъснато, затворник си в апартамента или къщата си, бориш се със самота, защото приятелите ти са измрели или трудно подвижни, а за роднините си в тежест. Нищо не произвеждаш, само консумираш... Дълголетие-мечта.
): 
И освен това годините си им личат. Ако можеш на 150 да си с тялото и възможностите на 25-30 годишен, тогава има смисъл. 
Ако някой получи перфорация на апендикса с перитонит или друго животозастрашаващо състояние, мислиш ли, че ще оживее без болнично лечение?! 
Ей го 
А да живееш в усамотение с контролирани емоции и по цял ден да правиш някакви практики, само и само да доживееш 300 години - и това не мисля, че е вариант. 