Приказки, които ще ни помогнат да въведем децата си в темата на осиновяването

DarZaMen, благодаря ти!

Наистина оживяват децата от обичта на майките си .  И те разбират посланието, което нашите думи им носят.

Желая ти много взаимност и сладки мигове  с прекрасната ти дъщеричка. 

Записвам се за да следя темата, а прривечер като приспя разбойника ще ви напиша моята приказка за лека нощ - разказвам я всяка вечер почти след останалите приказки - нарекли сме я нашата приказка и без претенции за художествена стойност за сега върши работа, защото  го кара да се усмихва - за мен това е показателно.

ето и нашата приказка която разказвах на моя син преди 10 години аз съм си я измислила та така ти беше мъничко мъничко бебе някъде далеч от нас а ние с твоя татко си нямахме детенце и ни беше много мъчно и много плачехме и бяхме сами и един ден на нашия прозорец кацна е дно гълъбче което гледаше с тъжни очи през стъклото и гукаше отворихме прозореца и то ни изпя песен за едно малко бебе момченце което също било само и чакало някой да отиде и да го вземе в прегръдките си да обича и гушка тогава ние отидохме в болницата видяхме това бебенце то беше най хубавото същество на земята което бяхме виждали и така това бебенце стана наше дете и винаги ще бъде наше дете това бебе беше ти сине и ние винаги ще бъдем заедно и винаги ще те обичамеjavascript:void(0);
Lovejavascript:void(0);
Love

Ето я и нашата приказка - единствената която слушаме до края - сигурно защото е късичка и много усмихната. Милен много си я харесва независимо от липсата на художествена стойност. Важното е изреченията да са къси, прилагателните и глаголите да са много и да правя достатъчно големи паузи та той да може да онагледи с повтаряне на думичките или с жестове за какво става въпрос.

"Имало едно време едно момиченце с големи усмихнати кафяви очи - то се казвало Галя. Много обичало да играе, да пее и да се смее.
Имало едно време едно момченце, което се казвало Руслан - то имало големи красиви черни очи и най-много обичало да играе с коли, да вилнее и да се смее.
Когато порастнали те се срещнали - видяли се и се познали. Галя целунала Руслан, Руслан целунал Галя и така разбрали че много, много се обичат. И заживели заедно, ходели заедно на работа и си говорели. Говорели си за едно мъничко момченце с големи красиви очички, с мъничко носленце, две ушички и две оченца. Един ден взели колата и отишли до една голяма къща, където имало много дечица. Влезли, огледали се и видели очичките на тяхното момченце.
И тогава момичето станало Мама Галя, момчето станало Тате Руслан а малкото мишленце станало тяхното детенце - Милен! И заживели заедно, защото толко много се обичат че не могат един без друг и до ден днешен!"

Имах силното желание приказката да завършва с "яли пили и се веселили", но се оказа че тогава ще е приказка за събуждане а не за лека нощ, защото след това изречение задължително се вечеря за втори път - да ми е живо и здраво гладничето!

Като мине още някой и друг месец приказката сигурно ще претърпи редакции, защото вече започна да се появява въпроса "защо", но ще творя в движение!

Виждам, че темата е стара, но ми се ще да напиша мнението си. Нашите приказки са с нашите имена - обикновено си разказваме даня преди сън в приказка, която всяка вечер е различна. Нямаме такава приказка, но не бих използвала думата "изоставено" за нито един герой в приказките. Дано не засегна някого.  И си мисля, че моите герой трябва да са, еднакви, в смисъл от един биологичен вид - както драконите.
Новак съм, не зная дали старите неща, които сте писали във форумите се четат, просто исках да споделя...

Ха, не съм познала продължението на приказката. Преди защо-то допълнихме:
"Един ден Милен казал - мамо-о-о, искам такова малко бебе - и мама казала - добре, отишли в къщата на бебетата и видяли бебе Митко - а то било с такива голе-еми ококорени очи, и не можело да ходи още, защото нямало бателии. И си взели бебе Митко в къщи и сега Милен е батко Милен, и той много обича своето братче Митко. А мама и тате много обичат своите две момчета - повече от всичко на света, повече от земята до небето където самолетите стават ей такива мънички."

Да видим следващата редакция каква ще е 

не претендирам за авторство ни най-малко
просто знам откъде е взета тази история
от "Пилешка супа за душата" - но не зная коя част и не помня авторите

Никой ли не разказва вече приказки?

Мама Цвети, аз разказвам приказката /отскоро с допълнението от 2 години насам почти всеки ден.
Когато миналата седмица Митко /малкия/ повтаряше нонстоп "тати, тати", Милен /баткото/ отвори албума си със снимки, показа една където са с баща му в дома малко преди да го вземем и обясни - това сме аз и тате в къщата за бебета преди да ме вземат.
На този етап мен това ме устройва като начин на мислене и възприемане на факта.

Нашата Коледна приказка е с крал и кралица, които открили своите принцове през девет планини в десета. А когато дошла четвъртата Коледа на порасналите принцове ... И така всяка година приказката расте...

Нашата приказка все още не иска да я чуе - като си чуе името и почва да вика "не" (не го притискам да му я разкажа - най-вероятно е твърде рано и той не иска да се сеща за преди), затова си разказваме приказката на Арес (кучето ни) - нея я слуша с интерес всеки път, когато я разказвам, дори има една брошура с кучета, която отваря и ми дава да я чета от там . Все пак техните истории си приличат, пък и той се появява накрая в приказката на Арес

Фоксче, според мен това е много добър подход.