Та искам да ви кажа мили мами, че не е нужно да се дават безброй шансове, а да се превъзмогне непреклонната гордост. В никакъв случай не казвам, че трябва да се свиеш в черупка и да мълчиш и да страдаш, а пречупиш онзи връх на гордостта, който ви пречи да се разбирате. За сега го правя аз. Не знам дали ще даде резултат, но ще опитам. След като съм опитвала всичко друго, значи това е последното което мога да направя, за да не се чувствам все онеправданата и горката аз. И трябва да ви кажа, че въпреки, че е минала само седмица, аз отново виждам мъжът в който се влюбих, който ме караше да хвърча. Просто започнах да се чувствам пълноценен участник във връзката, а не майката, което да го озаптява и поучава.
Дълго стана и дори не знам какво точно исках да ви напиша, но това чувствам аз след многобройни огорчения и наранено самоуважение!