Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Не съм съгласна, че любовницата няма вина. Според мен вина имат и двамата. Не е хубаво да се гради щастие върху чуждото нещастие.

Aми по тази логика и съпругата има вина...можеше да се гриже повече за него, да се направи по интересна.  Aко 2  души стоят достатачно близко един до друг, няма място за трети. сигурно съпругата е оставила празно място и другата го е вzела...A на авторката и се е случило два пъти...за сега ...

Сори, но така мисля.Пак ще повторя. Ако е мъж на място и държи на семейството и обича жена си няма да го направи без значение каква фльорца му се върти пред очите. Щом го е направили или си е женкар или нещо му липсва. Или е безволево първично човече. Или пък никога не е обичал жена си и търси нещо някъде другаде.
Моят дядо като беше млад, колежка се е опитвала да му завърти главата дълго време. По-красива от баба ми. Ама той упорит. Беше много всеотдаен човек и всичко правеше за семейството. Още в началото като е почнала тази да го сваля той се одръпнал. Винаги се стремял да я избягва и не се е поддавал. От него зависи. Насилие няма в тия неща.
Това майка ми и леля ми са ми го разказвали. Били са свидетели на упоритите свалки и са видели поведението на дядо. С гордост разказваха как я разкарва всеки път и то често си е позволявал да е груб.
Най-голяма вина има изневеряващия за мен.


Дали се  е грижила или не няма как да знаем.Причините не ги знаем.
Просто явно е от тоя тип дето си хойкат. Така като я гледам авторката не го е оставила без грижи.

Съгласна съм с Popule, че изневеряващ мъж трябва да бъде зарязан веднага. Това е най-здравословното решение.

Всъщност аз явно съм голям егоист или просто много обичам себе си, но се разведох сравнително бързо. На 6-я месец се изнесох с децата, след по-малко от година бях официално разведена. Просто усетих, че ако продължа да стоя в тази ситуация, ще се разболея. Явно съм максималист, не мога да живея с някого без истинска любов. Камо ли пък да му минават мисли за друга  Сигурно звучи като излязло от роман Арлекин  но това е положението. Или всичко, или нищо. Средно положение за мен няма. Не казвам, че това е правилното, но това е моето виждане за нещата от живота.

Неслучайно има една приказка - Обичай се, за да те обичат. Същото е и с уважението. Уважавай себе си, за да те уважават. И аз самата работя върху това.
То ако човек не се обича и не се уважава и това си личи, защо другите да го правят?
Така, че хубаво правиш, че се обичаш. Но чак егоист не. Просто си принципна, което е хубаво.
Иначе наистина няма смисъл да се живее с човек, който изневерява и не те обича. Но много жени го правят. Смешното е, че се примиряват да не останат сами. Но всъщност те пак са си сами.
Една приятелка, доста възрастна отдавна се раздели с мъжа си поради изневяра. Той си беше женкар. Живя известно време с любовницата, тя го изхвърли. Но одъртя и с мижава пенсия на колене почти се молеше на приятелката ми да го пребере. Бяха големи молби и твърдения, че много я обича. Е как след 15 години раздяла сега го разбра И тя склони. Той си мислеше, че я излъгал, но преметнатия се оказа той.
Сега живеят като съквартиранти. Но тя си го тормози яко. Не и плаща наем, но както едно време тя го гледаше - готвене, чистене, пране, сега тя има тези изисквания към него. Иначе навън и ако ще просяк да стане. Беше му много тежко в началото. Цял живот свикнал да му чистят и готвят, а сега той трябваше да го прави. Жестоко го юрка и досега Това му е вместо наем. Но държи сметките и храната да си ги поема. Живота си има интересни обрати.

Ужас  Представих си бившия да ми готви един ден 

Да, точно така е. Ако мъжът до теб реално не е с теб, ти пак си си сама. Тогава от каква самота те е страх? Та ти си си сама, значи можеш вече да се оправяш без него. Просто страха е най-лошия съветник. Подходиш ли без страх, вече си победител. И аз не съм се родила с тази идея, просто неволята ми показа верния път.    не се оставяй в ситуация, в която не си щастлива - никога. Да се търси внимание от човек, чиито акъл е другаде, е просто загуба на време и емоции - а толкова хубави неща ни чакат някъде напред 

Не е ужас  Нарича се сладко отмъщение

Понеже знам какво готви Наистина ще ми отмъсти 

Често употребяваме думите любов, обича ме, не ме обича, но е наложително да уточним съдържанието, което влагаме в тях. Има влюбване, увлечение по някого, което те вълнува, изпълва те с романтика, кара те да мечтаеш за неща, които ги няма в ежедневието ти. Това е много сладко усещане, но категорично не е любов и за съжаление, преминава бързо. Любовта е вече много по-сложно чувство и по-трудно за описание - то те кара да преплиташ същността си с човека, който обичаш, да чувстваш, че част от теб е той. Тук вече  пърхането на пеперуди го няма, поне след време. Носи ти колкото радост, толкова и болка, понеже трябва да приемеш част от другия като своя, дори да отречеш част от себе в някои аспекти. При всички случаи обаче,  е особено ценно за теб. Това описание  е кофти, направих резерва, че е трудно, но надявам се да съм предала поне общото внушение. В този ред на мисли, любовта и влюбването не са взаимоизключващи се понятия - не е невъзможно да обичаш някого и същевременно да се влюбиш в друг, търсейки романтика, промяна, емоции някакви.  Ако другият поддаде, почне да ти помпа егото, дава ти фалшивата надежда, че можеш отново да си млад, да правиш, каквото поискаш, че всичко може да е само удоволствие и безгрижие, влюбването може да бъде предпочетено пред любовта. Както казах, тя изисква много, много повече, дори любовта към децата и родителите е такава. Затова, въпреки болката,  не съм толкова строг съдник, опитвам се да разбера и човека, който обичам. Независимо от всичко, през годините съм чувствала, че и той ме обича. Дали сега това е така, не зная, дори и той не може да каже. Не оправдавам никого, не зная дали ще простя това, не зная дали ще го чакам, не зная дали новият живот, който имам сега, няма да ми хареса повече в един  момент, не зная какво ме чака, но със сигурност чакам, за да не правя неща в състояние на толкова незнаеща. Разговорите ми с вас определено помагат да подреждане на пъзела, но той още е доста разбъркан за мен.

На мен ми е невъзможно да обичам някого и да се влюбя в друг. Щом аз мога да не изневерявам, значи и този, когото съм избрала, трябва да го може. Толкова е просто за мен решението.

Ако на някого му се случи увлечение, трябва в много кратък срок да реши какво иска - постоянната си връзка или новата. Никой не му е сложил каиша на врата, да си избира и да действа. Ама да мотае и да лъже - е това е истински гадното 

Ilinalina, влюбване и любов са различни неща. Но който е обичал му е пределно ясна разликата, и не прави тъпи грешки с извинението "беше ми интересно". Ми то и мен много неща са ми интересни, но мисля преди да действам, и вярвам че съм с умен мъж, който също ползва мозъка си по предназначение.
Когато обичаш и те обичат няма отричане на каквато и да е част от теб. Напротив, заедно създавате нещо допълнително. Загубиш ли част от себе си, и носи ли ти болка, егати любовта ще да е това. И го казвам съвсем откровено като жена, дето е била влюбена, обичала е, разделяла се е, имала е нещо, губила го е, и го е градила отново. Не се самонавивай!
Любовницата не ти е виновна с нищо - нито го е отвлякла, нито го е омагьосала, нито му е промила мозъка. Твоят господинчо сам е решил да пусне. Такива реплики и определения по въпрос на другата жена единствено те превръщат в "злобна душица". Може да боли (и боли, и ще боли), но не е добра идея да си позволяваш такива неща, особено пред дъщеря ти.

  А не. Или се научава или вън. Така беше и в случая с моята приятелка.


Може и да си права. Не знам. По-голяма си, с повече натрупан опит.
Но някак си и аз не бих могла да обичам някого и едновременно с това да се влюбя в друг. И не бих търпяла такова нещо. Ако се случи, значи не съм го обичала. Просто съм си въобразявала.
Но пък съм чувала, че има хора си твърдят, че могат да обичат двама души едновременно. За мен това не е любов.

не е невъзможно да обичаш някого и същевременно да се влюбиш в друг


Hевъзможно e!

Как се преодолява болката? С времето. Времето лекува всички рани.
Когато измине достатъчно, човек се адаптира към новия си живот - а животът след раздяла с дългогодишен партньор е по-нов и различен отвсякога. И ако в началото тази промяна носи повече дискомфорт и усещане за непринадлежност, то в последствие започваш да се усещаш по-заредена, по-цяла, по-готова да бъдеш отново щастлива.
Зависимостта да бъдеш скачен с някого, както е в един дълъг брак, е това, което носи голямата празнина след раздяла. В такива случай човек трябва да се мобилизира, да погледне хубавото, което е останало около него и хубавото, което го очаква. И докато се учи да бъде силен и себедостатъчен обикновено на хоризонта се появява следващият партньор.
Болката отминава. Уроците остават.

Т.е., за теб е комплимент да те мислят за глупав, инфантилен недорасляк?   
Странно.....

Мъжът може да носи основната вина за изневярата, но аз не бих оневинила любовницата.
Забърквайки се със женен мъж, тя прекрасно знае какви ги върши и какво причинява, така че това идеално говори що за "човек" е.
И няма никакво значение дали мъжът я сваля или тя го съблазнява.След като знае, че е обвързан, мястото й не е при него.