Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Бившият ми съпруг не е от тези - "много състоятелните" още (но се старае, де).
   Той си беше поразвалил отношенията със съдружника си, щото тържествено му обещал, преди да наемат секретарка, че на работното място, няма да се вадят пишки, ама на: дошла Тя на интервю - 24-годишната и човекът се "влюбил".
     Не е някоя разпарцолница и чалгарка - нормална дългокрака студентка (не се китосва - даже никакъв грим не носи), то и аз започнах да слагам пудри-мудри на 26-27(просто добра кожа имах - гени, ама и те не са вечни. А и както казват в наше любимо с детето филмче зa Gumball: много малък процент от хората по света не остаряват; по-голямата част от тях - са по телевизията ).                  
  Винаги съм си мислила, че любовницата се избира, колкото се може по-различна от жената. А с нея много си приличахме (Да, знам, тя е по-сочно, свежо и т.н. ); особена прилика имаше в отношението към него, но аз- преди 11 години - толкова ни е разликата и на двамата с нея, и толкова беше продължила връзката ни с него.
     Една от разликите беше, че аз като негова връстница, е нямало как да го гледам в очите и попивам всяка дума, като на много по-опитен и по-умен. Не че ми е вина някаква или ме трогва вече (И да, знам какво още е намирал в по-младото гадже )
   С него сега сме в добри отношения, както и с родителите му (обожават детето и тримата, и се редуват през седмица да го взимат; той и през вечер, го взима от градината, и си ходят по техните си мъжки работи)
     Не съм му искала нищо. И може би затова, той не е спрял да се грижи и дава за малкия; нито с мен е делил нещо: от апартамента, който купихме и обзаведохме миналата година заедно, си взе само багажа и таблета (е, колата му си е свято нещо, не посягам там )
      Мъжете, наистина са като децата в това отношение: колкото повече настояваш и искаш, по- се запъват и правят напук(осъзнавам и че има такива, на които им е все тая и дори се кефят, че не ги занимаваш)
   Ценя и уважавам времето, което сме прекарали заедно. Изживяхме много хубава (и на моменти доста луда) връзка.
   След първите 3 години заедно, се наложи да се разделим (не по наше желание). В различни държави за 2 год. и 2 месеца. Без да се видим (освен по скайп няколко пъти)
    Не съм дебил да мисля,  че здрав, прав, млад мъж - ще "чука" през това време - само манекенките от fashion-tv; или телефонен секс с мен му е достатъчен (примерно ).
  Дори съм от онези луди, които предпочитат мъжете им винаги да имат презервативи в себе си, отколкото да се тръшкат, заплашват, държат на каишки и пр.женски заблуди.
 (За мен не са някаква трагедия: редките случаи на ценово - урегулиран, или при липса на намерения и някакви чувства- секс , когато е чисто физиологична нужда)
 Въобще не съм задълбавала, нито ме е покъртвала мисълта, че той ЩЕ мине някоя в тарапаната
   Тогава ми звънеше поне веднъж дневно(половината му заплата отиваше за телефон. Да не говорим, че реално и морално съм усещала подкрепата му непрекъснато)
  В онези дълги 26 месеца, и хиляди километри разстояние между нас, бяхме останали семейство. И не усетих нито веднъж така липсата на подкрепа и сигурност;  нито се почувствах толкова  нещастна, колкото бях през последните 7-8 месеца от нашия брак (когато уж живеехме под един покрив, но той обикаляше отнесен и влюбен. И се криеше.)
    Не, аз разбирам, че е охладнял към мен; искал и бил готов за нова тръпка и нов човек. Приемам го; просто постъпи малодушно. Предал ме е, защото ме е правил на маймуна месеци наред.  Потъпквайки неща, които уж бяха неприкосновени и за двамата(гласуваното му доверие беше най -малкото)
   Не е бил задушаван, дори обратното - Аз обожавам да съм сама, не ми е било никога скучно сама, ама никога!
 И дори когато имах силни чувства, не можех да не остана сама поне 2-3 вечери седмично (с детето това време съвсем стана кът).
  Не си падам по мелодрами/гушкане и т.н. ( но глава не ме е боляла често ).
   Тази моя "студенокръвност"(както той го наричаше)се увеличава многократно, когато усетя, че не съм желана. Опитвам ако си заслужава, ама безразличието се усеща веднага, според мен.
Усетила съм го явно по някое време, и съм започнала да охладнявам и аз. Това ми спести допълнителните драми, унижения и т.н.
   Той маалко прекали, и като се подразни от факта, че не приемам "жертвите" му накрая: да я уволни и вземе отпуск, за да е с мен нон-стоп
    Допускам, че може и добри намерения да е имал,  ама... Истинските му желания и предпочитания, си личаха. За чий ми е на мен и на детето, този театър и мини-ад вкъщи?
    Може да се каже, че се наложи малко да ги "събирам" накрая и да обяснявам, че аз ултиматуми не давам; решения - не чакам. Който трябва - го беше взел решението доооста преди да се намеся.
  Те по някаква причина не просъществуваха повече от месец като двойка. Но беше достатъчно време да разберем, че поотделно повече се уважаваме и ценим; да не говорим,че сме по-добри родители. И двамата нямаме желание да почваме хамалогията със съвместното съжителство отново, не ставаме заедно за това, не знам - с други хора.
 Той по-има нужда вкъщи да го чака нещо топло и мило. Ама да не се заседява много, щото по лесно било сам (и по-евтинко). Класика.
   Аз и за малко не ща, да ми е в къщата някой. Супер натоварващо ми е, след работа, дете, понякога втора работа вкъщи - да мисля и за някой друг. Не се правя. Просто имам някакъв егоистично-избирателен-мързел вече.
      
   Сестра ми и бившата свекърва, понякога казват, че е станало така, щото съм била прекалено толерантна (като "толерааантна" - се произнася с погнуса, като мръсна дума  )
   безумно дълъг пост (сори )