Ще стане ли шофьор от мен?

Разбира се, че е така. Не съм забравила, че има пешеходци
Просто не се сетих, че и на тях им светва зелено. Вече казах.

Не вярвам някой инструктор за пусне безразсъден шофьор на улицата.
И не вярвам, че безразсъдните търсят инструктори за да си опреснят шофирането.

Пешеходци и често велосипедисти не знаят правилник за движение по пътищата...И аз изобщо не се оглеждам нито за светофари, нито за знаци, нито мисля за правила и кой крив, кой прав с пешеходците...Пешеходна пътека = намалявам толкова, че да мога да спра внезапно. Още не мога да разбера шофьорите, които виждат спряла кола на пешеходната и те я изпреварват в лявата лента. Щом е спряла има защо да е така.
За пешеходците много. Няма значение, че някоя блейка е решила да пресича околовръстното, тича за автобуса, минава пред спрелия автобус/трамвай (това са много често срещани техни действия)...отнесеш ли я ти си виновен! Примерно когато някой си върви до платното (често няма тротоари и къде да върви човека) особено, ако има и деца, намалям, ако имам възможност го/ги заобикалям на прилично разстояние, така и колите зад мен си обострят вниманието, заради моята маневра. Общо взето с хора около платното винаги внимавам още повече...Понякога, човека или дори кучето не се вижда, мярвам само сянка или крака пред предната кола...Станала съм и по-внимателен пешеходец откакто шофирам, понеже знам какво е от другата страна. И дали всеки сядайки зад волана е седнал с необходимите рефлекси? Помните ли когато започнахте да карате? Няма значение кога си започнал, все пак е имало старт, не е нужно да ни признавате, а само да си припомните.
За правилата, понякога правилата не важат. Има кръстовища в Сф несигнализирани, тези с предимство са постоянна колона от 500 м., няма да минеш никога, ако разчиташ на правилата...та някои неща опират до колегиалност, човечност и разни такива работи на пътя...ама трудно се разбират без да шофираш. Много голяма част от това е да предвиждаш едва ли не действията на останалите участници в движението...ама се учи с времето. Та с няколко думи, мятай се на колата, карай полека, избирай спокойни улички маршрути...и мисли, внимавай много с всичко с околните със  себе си, с животните . И помни, някои неща не зависят от теб на пътя, примерно като това, че  има една категория бесни и агресивни шофьори, не зачитащи нищо и всички са им длъжни и бъди още по-внимателна. За тях моя съвет е правя място и ги оставям да се веят, като се надявам някой ден да се вразумят и започнат да не застрашават живота на околните.
А подсказването от някой докато шофирам, ми притъпяваше бдителността..Тука си на ляво, тука си на дясно, тука се престрой...и аз като робот.

Досега като не шофирах, изобщо не се интересувах от пътната обстановка. Сега гледам и като се возя.

Много агресивна стана темата, та твоето изказване внася малко разум и спокойствие. Всеки е правил грешки в началото. Безгрешният да хвърли първи камък.

Аз бях взела книжка вече, но когато няколко месеца след това започвах да карам, подминах един стоп. Не се гордея от себе си, разминах се и на никой не навредих (а можеше да не е така).  Но затова начинаещите карат по-бавно и на пътища с малко натоварване в началото. Докато се изградят тези рефлекси си трябва време и спокойствие. И това че не си видял знак или светофар е напълно нормална реакция когато човек е ошашкан и притеснен. Далеч не означава, че е идиот.

Мен лично повече ме плашат малцинствените кандидат-шофьори, които опитът ги прави още по-нагли, но не и по-(раз)умни.

Лично аз съм и шофьор, и пешеходец и велосипедист. Познавайки опасностите и възможностите и в трите случая, ми дава огромно предимство пред останалите - знам, кога един велосипедист не се вижда и затова съм винаги добре осветена и се оглеждам. Знам, какво е да се кара колело във вятър и дъжд и колко трудно е да виждаш в такива условият. Затова давам предимство на велосипедисти, когато ги вали, и тн. примери.

Съгласна съм, много стана агресивна темата.Безгрешните шофьори са тези, които не карат.Няма смисъл да се напада.Когато човек е достатъчно разумен и отговорен, той ще бъде такъв независимо от това дали е шофьор или пешеходец.Инциденти се случват постоянно, няма как да се избегнат на 100 %, хора сме все пак.Пешеходците трябва да се пазят много, дори и да са в грешка, това е положението.Правилата малко трудничко се забравят, поне основните си мисля, че се помнят, но пък източници колкото искаш, за да си ги припомниш ако имаш желание.

Аз преди 7г почти не виждах мургави братя шофьори....да не искате сега да кажете, че са толкова много станали? Или аз не съм ги виждала простсо
Трябва да се мисли, докато се кара..Това е. И всеки може да сбърка. Никой не е застрахован. И най-добрите бъркат, но не толкова често и в толкова обичайни ситуации.
Важното е, човек да не забравя едно - да натиска спирачка! Така ще се предпази от най-лошото. Леки грешки са допустими - тежки грешки - никога! Когато седнеш зад волана си с единия крак в гроба, с другия в затвора.
Тук примерно е пълно с колоездачи, които летят и изобщо не се пазят, нито кой знае колко спазват правилата. Когато ги бутнеш, дори и леко, яко ти дупе...Най-много ме е страх от тях.
Господ да ни пази всичките.

Както казваше моя инструктор: "Осъден пешеходец няма". Трябва изключително много да се внимава с тях, дали пресекли на червено или там където няма пешеходна пътека... няма значение, бутнеш ли го, ти си виновен и точка. Да не говорим, че ти може и драскотина да нямаш, а той да е потрошен отвсякъде. Също така и трябва да пазим и деца, особено в някои тесни улички в междублоковите пространства, където може би играят на топка, бягат и други всякакви игри, които могат да ги накарат да изкочат внезапно на улицата без да се огледат.

Ти остави другото,ами и цял живот тряя живееш със спомена и мисълта,че си утрепал някой..
Сред пешеходците има големи блейки,но те не са толкова страшни,колкото блейките сред шофьорите,ма да не става "агресивна" темата,спирам.
Просто пешеходец,не може да причини смърт,или сериозна травма на шофьор,или ако да,то е в много редки случаи.
Но кола удари ли човек,пък ако ще и с 50 км,да е..Всички знаем какво става..
Но всяко нещо се свежда до мирогледа на индивида..

п.п.Е,не..Не ми го побира акъла,как ще карам градско и ще забравя,че по улиците движат хора..

Агресивно е, та и нападателно това отношение.Толкова преувеличавате, че няма накъде просто.Все едно някой е излезнал на пътя специално за да причинява вреда на пешеходци, колоездачи и всички, които са извън автомобила  .Голямо преекспониране на въпроса.

А може би защото е твърде наболял,не мислите ли?

А защо мислите, че на мен ми е безразлично?  Дали щях да пусна темата, ако не ме беше страх? Мислите ли, че ще шофирам, ако не се научавах да гледам?

Иначе най-обичам да ме правят на малоумна.
А въпросите завършват с въпросителен знак.

Разбира се, че е наболял в нашето общество, но вие правите от мухата слон.Пак повтарям, който не кара, той не греши, това, че някой е направил грешка, не означава, че не забелязва нито един пешеходец в целия град,или пък нито един знак "STOP".Грешки и инциденти стават всеки ден,не винаги могат да бъдат предотвратени за жалост.Като не се е научило момичето от първото качване, дай никога повече да не се качи на кола, защото видиш ли от 30 или там колкото са учебни часове се става веднага шофьор.Всеки знае, че се иска каране, за да се получат нещата.Грешки ще има, ако ще да си от 30 години водач.Тук никой не говори за побеснели тийнове, врязващи се в стълбове или подпийнали хора, решили да рискуват своя живот и този на околните. Не виждам нищо лошо в това нещо да се практикува с цел да се затвърди умение.Момичето достатъчно съвестно си е взело опреснителни курсове.
 

Селика, не четох всичко, само в началото, че са те ударили и мъжът ти се е впрегнал. Те ли бяха виновни? Аз карах шоф.курс тук, миналата година, като бях бременна. Т.е. бях почнала курса и малко по-късно разбрах че съм бременна. Взех книжка в 4я месец. Сега си карам доста свободно и спокойно, всеки ден. Карам си бая бързичко даже, със 110 по правата отсечка, нищо че макс разрешено е 80 при нас. Карам Кирил на градина, по 20 мин в едната посока, извънградско, + бебето на задната седалка.
Веднъж някакъв дядо ме блъсна леко още докато карах курса. Ама те от застраховката платиха добри пари и той оправи колата, не ми го е правил на въпрос. Тук като караш курс, можеш да си сложиш едно L на колата и да караш с мъжа си, примерно. На мен мъжът ми ми се е карал повече от инструктора ми, хаха. Инструкторът ми беше възрастен, голям добряк, и най-хубавото, което правеше беше да ме успокоява. Щото и аз се шашках някой път. В началото и аз се страхувах. Спомням си 1я път като излязохме с колата с мм от града, това ми беше 1то каране директно на пътя. Тук няма полигони, тънга мънга- директно в трафика.  Преди това карах с мм само по един паркинг. То при нас са едни завои, нагоре-надолу, пътят е мноого тесен...умрях от страх, хаха.
Тази зима пък веднъж като карах Кирил на градина, нямаше видимост сутринта, тъмно беше и валеше сняг на парцали и по 1 тесен път, отстрани канавка, ми счупиха огледалото. После известно време като карах все ми се струваше, че другите коли минават много близо до моята и пак ще го счупят. После го преодолях.
Успех и да не ти пука, ще се справиш! Важното е наистина да караш колкото се може по-често, при всяка възможност, докато ти стане автоматично всичко. Така няма да ти прави впечатление нито кой и какво говори в колата, нито грешките на другите на пътя, нито нищо...

Благодаря ви момичета!  Мелина, и аз си мисля, че трябва да карам всеки ден, но нека да свършат часовете при инструктора. Аз бях виновна като ме удариха, защото не спрях на стоп. Бях бременна и хронично изморена и си мислех, че с кола ще ми е по-лесно да ходя на работа. Голяма грешка.

Е, нищо, не го мисли толкова.