Заровени в бумаги до уши мечтаем за почивка и за две черти - 175

  • 36 170
  • 725
  •   1
Отговори
# 465
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Кали, и аз те мисля - теб и твоето човече, дано се задържи  Praynig

В понеделник беше живо... Аз съм по-добре и вече не правя кръвоизливи,, но и кървенето не е спряло. А докато не спре, ще съм на Дицинон, който не е никак ОК в 1-вия триместър...  Tired
Днес ми е 7-ми ден на Дицинон и с всеки изминал ден се чувствам  все по-виновна, че убивам с него човечето...  Sad

# 466
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 11 043
с всеки изминал ден се чувствам  все по-виновна, че убивам с него човечето...  Sad
това са пъъълни глупости .. още повече, че ембриончето ти дори и в момента много повече се храни само от собствените си запаси, отколкото от теб .. при бременността ми с Ема лежах в 28ма седмица за бъбречна инфекция и момичето, което беше в моята стая повръщаше като за световно - беше свалила 25кг. за 4-5 седмици - докторите с какво ли не я тъпкаха, за да запазят бременността и нея жива .. целта оправдава средствата, не го забравяй!

# 467
  • Варна
  • Мнения: 7 149
...целта оправдава средствата, не го забравяй!

Знам, Меци, знам, че е наложащо. Просто този Дицинон спира притока на кръв и към ембриона включително, та затова. Надявах се за 3-4 дни да подейства и да го спрем, ама не би...  Tired

# 468
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 11 043
бе той нека да спира, ама в случая си мисля, че не го спира, а го ВЪЗпира, което е наложащо, а не по прищявка .. знам, че е абсолютно тотално депресиращо лежането в болница, но опитай се да насочиш мислите си в някаква друга посока, а не как във всеки един момент, ще дойдат и ще те застрелят с лоша новина .. всичко ще се нареди ..

# 469
  • Мнения: 6
Пънче благодаря ти много. Другата седмица започваме отново опитите. Ще се боря докато не прегърна рожбата си.
Кали пожелавам ти много късмет. Всички ще се молим нещата да се оправят и да имате едно прекрасно бебче.

# 470
  • Мнения: 43 915
Кали, правиш най доброто за това дете. Знам, че се чувстваш виновна, нормално е. Ама трябва и теб да запазят докторите.

# 471
  • Мнения: 533
Добро утро,дами.Как сте днес?
Пънче,много хубаво си го написала,но аз от известно време си задавам въпроса(чак не знам как да го формулирам)Колко време трябва да опитваме да забременеем на всяка цена и с усещането,че почваме да вредим и на себе си и на хората около нас?Кога човек решава да се откаже?Преди няколко дена говорих с шефката ми,като и давах болничният след Лапарото.И тя ми ги зададе тези въпроси,каза ми не е ли по-добре да оставите всичко ,да си починете,имате едно голямо хубаво дете.защо толкова много искаш второ?Мислили ли сте за осиновяване?И все неща в този дух,казани от жена,която има 2 деца,но се замислих?И не знам кога да спра.Усещам,че вече тези стимулации ми се отразяват на здравето.постоянно съм депресирана,това влияе и на детето ми и на ММ.
Вчера имах разговор с моя доктор,видя резултатите от Лапарото.Каза и сега како правим.Спермограмата последната е добра,нямаш проблеми с тръбите,Генетичните са ви добри,не виждам причина да не става(или като стане да не се развие)За него проблемът е ИР ,която прецаква яйцеклетките ми.Аз имах час и за това,сега чакам резултатите в четвъртък,да видим дали лекарката ще ми регулира лекарствата.Решихме с лекарят да направим от следващият цикъл,стимулация с хапчета,за 1-2 месеца.
Съжалявам за романа,ама аз както пиша малко и дойде време ,че си излея всичко,което ми е на сърцето. Tired

# 472
  • Мнения: 6
Чъки и аз като тебе, поплаках си един ден на баба ми. Тя като ме почна. Навика ме: докато не се успокоя и да престана да нервнича и подскачам за всяко нещо нещата нямало да станат. Каквото даде Бог каза. Докторите твърдят, че вече съм добре и няма проблем. Разказвала съм в друга тема как си заминавахме заедно с бебе то. То убиваше мен, а лекарите ми честитяха. Може би е по-добре да изчакаш да се успокоят нещата, да се радваш на детето си. Помисли има такива дето се радваме на чуждите деца. Заедно с кучето ми стоим и гледаме в съседния двор как чуждите деца играят и си правят чаено парти. О колко чай можем да изпием ние двамата с него, как ни текат сълзите. Радвай се на всеки миг прекаран с детето ти. Никой няма да ти го върне. Но те разбирам чудесно за желанието ти да бъдеш родител на още една рожба. Пожелавам ти много успех, дано се сбъдне.

# 473
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 409
Кали - не се обвинявай, обстоятелствата са такива, че е важно ти да си добре, за да може Упоритка да расте. Да знаеш, че от нея ще стане човек  Peace И лекарката ти го е казала, това чудо мъж не може да го преживее. Ние сме стиснали палците, а ти пази леглото и мисли как ще сменяш наакани памперси и ще се усмихваш  Mr. Green

Чъки - напоследък така се случи, че имах разговори с няколко жени, който са с N-на брой стимулации и много години опити и се повдигна въпроса "До кога? Къде е границата след която трябва да кажеш "Стоп"?". Този въпрос е твърде личен и за всеки тази граница е поставена на различно място. Когато имаш едно дете е по-лесно да я очертаеш, но когато си на 40+ и от 15+ години копнееш за дете, тази граница може никога да не бъде поставена. Някои са решили, докато имат собствени яйцеклетки, а след това да опитват с донорска програма, при други и с донорство не става ... Въпросът с донорството и осиновяването е изключително деликатен и лично според мен подобно решение се взима по-трудно, отколкото решението да имаш дете изобщо. Чувството за вина, ако се откажеш от деца изобщо може да се окаже съсипващо за психиката в даден етап, защото въпросът "Дали, ако бях опитала още веднъж нямаше да се получи?" винаги ще "виси" в пространството. Освен това е важно двамата партньори да са на едно мнение - ако единият не е готов да се откаже, но е принуден под натиска на другия, то това може да съсипе отношенията.
Лично според мен отговорът на въпроса "До кога?" от една страна зависи от здравословното състояние, а от друга се съдържа в отговора на въпроса "Ще мога ли да бъда щастлива без деца, но с човека до мен?".
При всички случаи решението за отказ, освен ако здравето не е пряко застрашено, е бавен процес и не се взима с лека ръка.

verechiria - ще приемеш ли един непоискан съвет? Спри да обвиняваш, благодари за това, което имаш и продължи напред. Приеми случилото се като нещо, през което е трябвало да преминеш, за да се научиш да бъдеш по-силна, търпелива и осъзната. И отиди да благодариш на дежурната акушерка, че ти е спасила живота, защото можеше сега да те няма.
В живота има и по-страшни неща от това сбъдването на мечтата ти да се отложи. Ти си млада и ако от сега плачеш като гледаш чуждите деца, направо не ми се мисли как ще се справиш, ако трябва да се бориш за това дете с години и да преминеш през всички "екстри" на асистираната репродукция.
Хората живеят без крак/ръка, но въпреки това намират сили да продължат живота си, а някои стават и спортисти и буквално стават от инвалидната количка. Ти си млада, здрава и права. Да - махнали са ти една тръба, но това не значи, че не може да имаш дете. Можеш да станеш майка и без тръби, с половин яйчник, 1% нормални сперматозоиди при мъжа и още куп "екстри". Ако не вярваш, питай Момето Wink

# 474
  • Мнения: 43 915
Аз ако трябва да съм честна със себе си, а и предвид здравословното ми състояние, ако не беше станало от първия път щях да търся начини за сурогатство. Незаконни разбира се.

# 475
  • София
  • Мнения: 1 675
Ех, дами..какви теми сте захванали.. Sad

# 476
  • Мнения: 43 915
Какви  Thinking
Живота е радост и тъга  Mr. Green

# 477
  • София
  • Мнения: 1 675
Така е, Sigma...

Желая на всеки от цялото си сърце да има това, за което мечтае! Praynig

# 478
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 409
Сигме - при теб, както и при Бени още една бременност би означавала да сте от другата страна на тревата. В този смисъл подобен риск е неоправдан. Не съм наясно със законодателството на Чехия и Гърция, но предполагам, че има някакви "вратички" за сурогатно майчинство за жени от други държави  Rolling Eyes

# 479
  • Мнения: 43 915
А, свърши мойта. Дадох си вече гените.

Общи условия

Активация на акаунт