Да не съм на 15?!
Добре де, на 15 и половина си.
Поне изводите ти звучат, като на толкова годишна.
- Публикувана: 17 юни 2015, 15:06 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2015, 15:12 ч.
Истините за живота, до които достигнахте
Добре де, на 15 и половина си.
Поне изводите ти звучат, като на толкова годишна.
Моите:
- животът е по-кратък, отколкото си мислех на 20.
- хората никога не са 100 % това, което ти виждаш, усещаш
- да не вярвам безрезервно на някого, дори на себе си
- не мога да избягам от себе си или да се надскоча
- мислим много за здравето си, когато е вече счупено или изгубено
- отделяме адски много енергия за ненужни и неконструктивни неща
и безброй още
- животът е по-кратък, отколкото си мислех на 20.
- хората никога не са 100 % това, което ти виждаш, усещаш
- да не вярвам безрезервно на някого, дори на себе си
- не мога да избягам от себе си или да се надскоча
- мислим много за здравето си, когато е вече счупено или изгубено
- отделяме адски много енергия за ненужни и неконструктивни неща
и безброй още
Истината до която стигнах е че всички истини са бошлав работа. Освен децата и котките.
Колкото по - често един човек повтаря нещо, толкова повече иска да убеди себе си в това.
Това, което казваш, се приема според ухото, което слуша. Ако има недоразумения, може и да не си причината.
Когато човек реагира прекалено емоционално на нещо, най-често е свързано с друга ситуация, за която си спомня. Особено негативните емоции.
Това, което казваш, се приема според ухото, което слуша. Ако има недоразумения, може и да не си причината.
Когато човек реагира прекалено емоционално на нещо, най-често е свързано с друга ситуация, за която си спомня. Особено негативните емоции.
Toffi , а какви са твоите зрели изводи?!
Бронте, стана ми любопитно за извода ти, че "добротата и грижата към другите са оръжия за самоунищожение". Би ли казала нещо повече?
Фея Кръстница, интересно ми е да разбера доводите ти по отношение на "грижата за ближния е най-възвишената проява на егоизъм".
Бронте, стана ми любопитно за извода ти, че "добротата и грижата към другите са оръжия за самоунищожение". Би ли казала нещо повече?
Фея Кръстница, интересно ми е да разбера доводите ти по отношение на "грижата за ближния е най-възвишената проява на егоизъм".
- живей в настоящето
- хората се променят с времето
- приятелството не е вечно
- недостъпното е най - сладко
- не се съобразявай докрай, гледай собственото си спокойствие
- действай разумно
- не споделяй най - съкровените си тайни
- не бъди до болка откровен
- след всяко зло идва добро
- не се вдавай докрай в работата си или хората, ако не го оценяват
- семейството е най - важно
- слушай съветите на възрастните, но опариш ли се сам най - добре ще разбереш
- любовта е истинска, когато няма желание за друг
- здравето е най - важно
- парите са необходимост, но не на всяка цена
- човек живее много по - добре, когато се научи да отказва и да не се чувства никому длъжен
- Никога не казвай никога
- хората се променят с времето
- приятелството не е вечно
- недостъпното е най - сладко
- не се съобразявай докрай, гледай собственото си спокойствие
- действай разумно
- не споделяй най - съкровените си тайни
- не бъди до болка откровен
- след всяко зло идва добро
- не се вдавай докрай в работата си или хората, ако не го оценяват
- семейството е най - важно
- слушай съветите на възрастните, но опариш ли се сам най - добре ще разбереш
- любовта е истинска, когато няма желание за друг
- здравето е най - важно
- парите са необходимост, но не на всяка цена
- човек живее много по - добре, когато се научи да отказва и да не се чувства никому длъжен
- Никога не казвай никога
- най-голямото предателство обикновено е от най-близкия човек;
- никой не заслужава безусловно доверие;
- всяко зло е за добро;
- след всеки дъжд изгрява слънце;
- нищо не се случва без причина;
- не прави непоискано добро;
- научих се да прощавам най-вече заради себе си.
Бронте, стана ми любопитно за извода ти, че "добротата и грижата към другите са оръжия за самоунищожение". Би ли казала нещо повече?
Фея Кръстница, интересно ми е да разбера доводите ти по отношение на "грижата за ближния е най-възвишената проява на егоизъм".
Всеки има светла и тъмна страна. Ако се концентрира самоцелно върху светлата, унищожава тъмната и се приближава към съвършенството, а това убива друга важна част от нас. Тъмната страна ни съхранява, тя е войнът на душата. Изливайки гнева си, примерно, се пречистваме. Никой не е съвършен.
Грижата за ближния ти носи радост. В този смисъл грижата за другите се трансформира в грижа за собствената ти душа. В "Серафим" има подобно послание: "Хубаво си е то, мойто палто - продължи той с някаква особена радост в гласа си. Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно..."
Истината до която стигнах е че всички истини са бошлав работа. Освен децата и котките.
Истината за един е пълна глупост за друг. Колкото и да си развявам истините на думи, докато тези истини не ударят отсрещния по главата, те никога няма да са истини за него.
Аз темата я разбирам като "нашите си истини", които не е задължително да важат за всички при всички ситуации.
И аз така; не можем да бъдем сигурни за другите.. Нали знаете онова философско течение, което се изразяваше в това, че нищо не съществува еднакво, а дори и да е, езикът е твърде беден, за да го опише така на другия, че да е сигурен. В момента не мога да се сетя кои бяха, а и не ми се търси в Гугъл, но с времето започвам да разбирам какво искат да кажат.
Всеки интерпретира реалността според собствените си убеждения и опит. Универсалното започва да се разтваря в многообразието от гледни точки. То не се губи, не променя външния си облик, не променя законите, чрез които съществува. В съзнанието на търсещия човек връзките, изградени на основа на логически обоснованото и прагматичното виждане за света, се разтягат и универсалното вече не е така устойчиво и цялостно както преди. Търсещият човек е отворен, той се съмнява и това е причината е да допуска до съзнанието си чужди интерпретации, да търси отговори на въпросите в миналото. По отношение на представите му за бъдещето многообразието от проекции също изиграва фатална роля, а съмнението дали е взел правилното решение, можело ли е да постъпи по друг начин не му дава мира. Рано или късно всеки намира нужните отговори в универсалното и затяга връзките. Твърде е уморен да търси и да се надява. А и животът е твърде кратък, за да може да си го позволи.
Аз темата я разбирам като "нашите си истини", които не е задължително да важат за всички при всички ситуации.