Истините за живота, до които достигнахте

Нещо повече. Нещо което днес е истина, утре се оказва, че не е баш такова. И няма никаква закономерност в това. Променят се местата, хората, обстоятелствата и съответно нищо, което днес е истина не е със статут на истина форевър.
п.п. От клишетата най-любимите са ми, че всичко се връща и всяко зло е за добро.  

Утро77, на мен темата ти много ми харесва  
Аз съм на 37 години. Дали защото съм наивна и добродушна по природа или защото имах безоблачно детство, до някои житейски факти се докоснах на доста зряла възраст. За добро или за зло, това не зная със сигурност.
Някак първият удар, който получих следствие реалния допир до големия свят, дойде, когато ме приеха в Университета и изведнъж пораснах... и разбрах някои неща за живота и хората, които не подозирах дотогава. Като например, че не всички са мили, сговорчиви и добри, като родителите, близките и приятелите ми. Че в света действително съществуват завистта, злобата, ревността...
После, когато родих! Разби се една моя илюзия, а именно, че съм домошарка.    Сега ми е смешно, но тогава наистина бях шокирана. Изтерзана толкова дълго време между 4 стени, сама с бебето... Трябваше да мине толкова много време, за да разбера, че съм се стремяла към нещо несъществуващо... идеалната майка  
Животът ми на по-осъзнат човек започна на 33. Не се шегувам. Ако щете, инфантилна ме наречете. Чак тогава проумях доста неща за живота, света и хората. Една от истините, един от най-важните изводи за мен, оттогава насам е, че не бива да съдя и не бива да се заричам    Друго важно за мен откритие е да се грижа повече за самата себе си и да се обичам повече, а не както преди да се самоподценявам и самосаботирам. Любим мой израз е: "ПравИ каквото трябва, да става каквото ще!"    Тоест грижа се да сторя каквото мога, но после се оставям спокойно. И гледам да приемам нещата, каквито се случат. С времето се научих да ценя повече всеки миг, да се радвам на малките неща, да откривам красота навсякъде и да се наслаждавам, да бъда благодарна за всичко. С времето се научих да ценя повече истинското приятелство. Живият контакт. Сърдечността. Топлината. Стремя се да бъда добра, но не на всяка цена. По-добре е да съм щастлива, отколкото права. По-добре радостна и спокойна, отколкото перфекционистка и тревожна. По-добре усмихната и пълничка, отколкото покрусена и слаба. Ей такива неща...  
Доста от потребителите, които писаха в темата, много ми бяха приятни и полезни да ги чета!  
+1

Моите истини:
*Колкото и трудно да е положението, винаги има изход.
*Най-важното за един човек е здравето.
*Светът е шарен - хората са различни, с различни гледни точки и всеки е прав за себе си.
*Трябва да живееш живота си според своите виждания и желания, а не според тези на другите.
*Животните могат да ти дадат много повече любов, отколкото хората.

Вероятно има (и ще има) още, но тези са най-важните, до които достигнах в последните години. Преживях няколко лични трагедии, преживях и много щастливи събития. Продължавам напред. Имаше една приказка - "смъртта е лесно решение, животът е труден". Или нещо такова. Съгласна съм с това.

Аз пък достигнах до извода, че това не е вярно.

Изводите до които съм стигнала до момента са
- Без лошото не бихме разпознали доброто
- Хубаво е човек да работи над нещата в които не го бива за да се изгради като личност
- Че интелекта е пластичен и човек може да надскочи собствените си очаквания
- Че твърде много хора виждаме треската в окото на другия, но не и гредата в собственото си

Има клишета, които са универсални за всички и цял живот. Не говорим , за пубертетски "истини" за живота. 

И дарбите не са даром, дължат се на заслуги от предишни животи .

Няма нищо даром и безплатно в живота, дори на прима виста да изглежда така.

Хората са егоисти.

Да се доверявам на първото си усещане и мисъл за даден човек.

Най-важно е здравето,  мира и  хармонията със самия себе си и хората на които държиш.

Ако не обичаш себе си, няма как да обичаш друг.

Свободата, както и щастието са относително понятие, и са въпрос на вътрешно усещане.

Всеки може да е щастлив с наличните ресурси, но хората са алчни, искат още и още и още.......

Голяма част от живота ни е предопределен, и свободната воля е много, много малка....

Няма приятели, има общи интереси и взаимна изгода

Живееш според твоите разбирания и усещания за щастие стига да не нарушаваш личното пространство на другите

Научих, че истинската и вечна любов е само тази на родителя към детето.
Научих, че няма вечни приятели, всичко е въпрос на временни интереси.
Научих, че времето НЕ лекува.

Разстроих се..
Човекът явно е носил с достойнство кръста си, но не е искал да удвоява кръстта на съпругата си. Той е изживял дните си до старост, а трябва този, който остане със сина им да бъде що-годе здрав.
Много тъжна история...много.

Дори не би ми хрумнало да го съдя. Той си знае какво му е било на душата.

   През различни периоди от живота ми съм имала различни валидни за мен истини. Някои малко или повече си остват валидни, с други съм "скъсъла", защото времето и живота са показали, че не са моите истини.
  Напоследък ми харесват две мисли, които отразяват добре сегашния ми период:
  "Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието." - мисъл на Уди Алън.
  и
  "Животът започва там, където свършва зоната ни на комфорт." - не знам, на кого е прочетох я като подпис в един форум и много ми допадна.

Научих се да не се възприемам на сериозно,но сериозно да приемам всичките си отговорности.
Последното,обаче,все още го усъвършенствам като практика,че нещо не ми се отдава много..

“Единственото, което трябва да направиш, е да тръгнеш и с това най-трудната част приключва.” - Тони Уилър

 
Моите истини се съдържат в един виц,който наскоро много ме разсмя:

Петима евреи,които промениха из основи света -
Мойсей казва:Над всичко стои закона!
Христос казва:Над всичко стои любовта!
Фройд казва:Секса стои над всичко!
Маркс твърди:Парите са най-важни!

И накрая Айнщайн обобщава:Но всичко е относително,нали?  

Научих, че моята истина не е твоята.
Научих, че няма приятели.
Научих, че всеки е за себе си в този живот.
Научих, че Съдбата е Велико Нещо!