Истините за живота, до които достигнахте

Преди няколко години четох една книжка на Хорхе Букай (да, осъдете ме, хулете ме... не съм моделка, както и да е   ). Може би, защото бях в особена възраст, може би заради друго, но в главата ми е останала една негова фраза: Това, което е, е. - независимо дали ни харесва, дали ни наранява, дали боли, дали каквото-и-да-е. Фразата е от началото на Приказки за размисъл (ако на някой му се чете - тук).

Няма универсални истини, това е истината.
Всичко е относително, индивидуално и конкретно.
Иначе аз съм се убедила в "Най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти" лично. Затова и нямам вече глобални такива, освен обичайните, свързани със здраве и късмет за семейството.

Нищо не бива да приемаме за даденост.

Животът е днес и сега.

Засега до други истини не съм достигнала.

Моите истини за живота:
1. Щастието е въпрос на лично усещане, ако ти си щастлив, това не значи, че и околните са
2. Ако един човек е решил, че не те обича, няма как ти да го накараш да те заобича
3. Ако искаш, значи можеш (стига искането ти да е нещо реалистично)
4. Никога не мечтая, предпочитам да действам
5. Мъжете имат нужда от ласкаене

Научих, че щастливото и безоблачно детство прави сблъсъка с реалността по-тежък, затова на детето не трябва да се спестява абсолютно всичко. Научих, че човекът не е изключение от вечното правило в природата, не ми пука дали е клише, истината е, че силният изяжда слабият. Научих и, че хората съдят другите постоянно и за всичко, а аз уж осъзнавам, че не е правилно, но не успявам да съм изключение и никога да не го правя. Най-важното - научих, че няма нищо по-важно от удовлетворнието - удовлетворение от семейство, от начин на живот, от собствена същност, няма ли го това удовлетворение, животът минава в празни мечти и съжаления.

Точно (червеният текст е моя добавка).

С когото и да съм говорила, всеки се чувства най-добре, след като е помогнал на някому.

Затова, ако сме истински егоисти трябва да помагаме. Да се грижим за околните и за средата в която живеем.

Защото всичко е свързано. И всичко е живо.

Абсолютно съм съгласна!

Нося си новите дрехи и знам, че и това ще мине-и хубавото и лошото.

Аз нямах особено щастливо детство, с изключение на няколко динамични и хубави години, и мога да кажа, че щастливото детство е като спасително островче, което ни сгрява всеки път, когато ни е студено, тъмно, страшно и самотно. Трябва да сме благодарни, че сме го имали. Представяте ли си колко жалко ще е цял живот да усещаш света около себе си по един и същи начин, да ти липсват онези прекрасни години с розови очила.
И още..колкото по-позитивен и лековерен си, толкова по-добре за теб, защото няма да виждаш изцяло грозната истина за хората и живота , а все ще търсиш някакво хубаво оправдание за тях. Мен например ме изморяват и изхабяват съмнението и негативизма...Постоянно да търсиш къде е цаката, тънката струна, къде е скритото и каква е всъщност истината. Отразява ми се много зле на здравето.

~ 45 доказани мъдрости и житейски истини ~

1. Живота не изглежда винаги справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губиш времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Поддържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, отколкото да плачеш сам.

8. Нормално е някой път да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това, децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техният живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух – това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай "НЕ!" за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. ДНЕС е специален ден.

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.

23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен Ти.

26. За всяко нещо, което сега ти изглежда като нещастие, се запитай: “Ще има ли значение това след 5 години?”.

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това, кой какво мисли за теб, не е твоя работа.

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Винаги вярвай в чудеса.

34. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.

35. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.

37. Твоите деца ще имат само едно детство, помогни им да го изживеят пълноценно.

38. Това, което наистина има значение е, че в крайна сметка си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

41. Завистта е загуба на време. Ти имаш всичко, от което имаш нужда.

42. Най-доброто тепърва предстои.

43. Без значение, как се чувстваш - стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.


Пейстнах  го, защото си заслужава да се прочете.

Истината има много лица 

Ние никога не знаем цялата истина.

Най-популярното клише: Вълкът козината си мени, но нрава никога!

Даже в момента го виждам как се случва пред очите ми и съм потресена от човешката наглост и арогантност!

По този повод ще напиша, че бивша моя колежка ме изумяваше. Докато не я срещнах не вярвах, че има такива хора. Погребала е голяма част от роднините си, всички починали от рак - майка, баща, сестра и зет, а тя самата е разведена. Води се опора на своите и на децата на сестра й. Изживяла е ужасни моменти. Тази жена в момента мога да твърдя, че или живее в някакъв неин нереален живот, или има психически проблеми. Настроена негативно към всички, тя не се свени да клевети, да разиграва театри, да търси косури /даже си записва гафовете на колеги, за да ги предаде точно на шефа си/. Държи се мазно, а всъщност с тънка ирония усмива отсрещния. Задава въпроси, къде основателни, къде нахални и безсмислени, я да обърка, я да изкопчи нещо. Опознах я, наблюдавах я, следих поведението й....и пак не ми се иска да повярвам на пълния и негативизъм и озлобление. Търся причината в сполетялото я, в трудните моменти на ръба, за да си обясня злото в нея. Възможно ли е след такава загуба и житейски крах човек да се превърне в демон?

Хмм интересна тема, но и много индивидуална, тъй като няма универсални отговори. Моите истини:

-През живота ни преминават много хора, но човек може да разчита истински само на себе си и своето семейство и евентуално родители (в зависимост от това какви са отношенията)
-Не ме вълнува хорското мнение и не плащам данък обществено мнение
-Никога не мога да помогна на абсолютно всички, нито мога да коригирам абсолютно всяка несправедливост, с която се сблъсквам в ежедневието. Активната позиция е важна, но умерена доза здравословен егоизъм също е полезен и в доста случаи помага
-Човек не си избира роднините, но приятелите да. Както приятелите ми са ме подкрепяли в трудни моменти, така и аз винаги съм насреща за тях. За семейството ми и близките ми приятели винаги се раздавам
-Всеки сам открива своята рецепта за щастие, няма универсална истина, но успееш ли да откриеш своята се чувстваш в хармония със себе си и е много хубаво
-В редица ситуации добрите комуникативни умения са ключът към успеха. При една и съща ситуация има различни начини на реагиране - грубо, емоционално, доминиращо и т.н., но, ако умеем да комуникираме добре и с дипломация, се отварят много врати и резултатът обикновено е такъв, какъвто искаме
-Рядко се намесвам в ситуации, които пряко не ме засягат - няма как да бъда "в обувките на отсрещния/те" и да знам какво е породило дадена реакция. Монетата винаги има две страни
-Не се сравнявам и не завиждам, гледам си в моята купичка, преследвам моите цели и се стремя да успея в начинанията, които са важни за мен
-Постоянният, упорит негативизъм, мрънкане и оплакване дразни. Разчиствам се от такива хора в обкръжението си бързо, не съм кошче за душевни отпадъци. Този негативизъм всъщност пречи повече на тях в живота им, но те не го осъзнават и не правят нищо, за да се променят, така че едва ли аз съм човекът, който ще отвори очите им, ако те сами не направят усилие
-Излишно е предварително да се притеснявам твърде много за нещо, което може да не завърши толкова зле, колкото се очаква, защото в крайна сметка никой не може да предвиди как ще завърши. Най-важно е всички да сме живи и здрави, оттам нататък нищо не може да бъде в толкова черни краски и да няма изход
-Не се предавам лесно и рядко се отказвам. Наред с това е необходимо човек да развие и усъвършенства една обективна преценка за обстоятелствата, за да не хвърля излишни усилия и да се бори с вятърни мелници
-Толерантност към различните хора, мнения, позиции и т.н. Разни хора, разни идели. Това че някой има различни виждания от моите не е непременно лошо, а просто различно. Не позовлявам да ми налагат мнения, но и аз не налагам - това, което за едни е черно, за други е бяло или в нюанси

И т.н., има още много, тези са само първите, за които се сещам. Интерсно е как всеки на база на житейския си опит и възрастта формира възгледите си за живота. Най-важното е, че всеки сам трупа тази мъдрост, тя трудно може да се предаде, а и не е необходимо, защото всяко следващо поколение вижда света по различен начин през своите очи и започва да трупа своята мъдрост пак от нула