Брак без сватба (само подпис)

  • 66 581
  • 209
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 231
Те не искат да омаловажат церемонията, а всичко след нея. Самата церемония могат да си я направят с всичко, както си трябва, с ритуали, с кумове, с тържественост. Те искат да си спестят цирка след това.
Благодаря ти!

Именно това имам предвид - ако цениш една церемония, няма как да не поканиш родителите си на нея.

Или сами без кумове и свидетели да са жените от обредния дом (напълно законно), или с кумове и родители.

Щото, както и да го погледнеш, кумовете са просто поверие, обичай. В закона пише "свидетели".

Т.е. от гледна точка на процедурата и кумовете, и родителите са еднакво ненужни. Нямат никакво значение.

Но ти избираш да имаш кумове, но да не поканиш родителите си.......

Кофти.

# 76
  • Мнения: 14 992
Кофти за теб като родител или кофти за теб като син? Ако синът ми реши да се ожени само с кумовете си, няма да се обидя. Ако покани още двама души, мен не, тогава вече ще се зачудя защо, но може да намеря вината в себе си и пак да не се обидя.

# 77
  • Мнения: 3 231
Кофти за теб като родител или кофти за теб като син? Ако синът ми реши да се ожени само с кумовете си, няма да се обидя. Ако покани още двама души, мен не, тогава вече ще се зачудя защо, но може да намеря вината в себе си и пак да не се обидя.
Не става дума за теб и мен, а за родителите на авторката. По обясненията й е близко до ума, че точно тези хора някак биха преглътнали просто подписване без аху-иху, но никак не ми се вярва, че биха приели добре подписване без дори да са поканени.

Авторката да каже прав ли съм Simple Smile

# 78
  • Мнения: 233
Simple Smile решението си е ваше.
С нашите кумове (до преди това само приятели) ходим всяка година заедно на море. Решихме да се оженим, докато бях бременна с второто ни дете. И също не искахме цялата олелия присъща на една класическа сватба (Само като си помисля за организация на нещо подобно с родители и роднини живеещи в различни краища на БГ и тръпки ме побиват). Та, вече си бяхме направили резервация за морето. Обадихме се в ритуалната зала в Несебър (най-близкия град до резервацията ни), насрочихме си дата и час, изпратихме всички необходими документи по мейла. Намерих местен фотограф и се уговорихме да се срещнем в ритуалната зала. Нагиздихме се в уречения ден, купихме цветя по път, децата ни бяха гости Simple Smile, после си отидохме на ресторант шестимата и беше прекрасно
Скрит текст:
Heart Eyes! Тъпо им беше на роднините, ама вече бяха преживели съжителство и дете без брак, та не ги мислих много, че една липсваща сватба няма да преживеят Simple Smile. Това са най-близките ти, колкото и да се сърдят в един момент ще те разберат, а пък живота си е ваш!
Мислим си за църковна сватба на 10 годишнината ни, пак на място на което няма как да дойдат, един параклис високо в планината, та и това им предстои да преживеят.

Последна редакция: чт, 18 юни 2015, 16:31 от Z♥

# 79
  • Мнения: 3 231
Вижте, то по принцип един родител няма много много защо да се сърди на децата, които сам е възпитал.

Ако детето ти не иска да те покани на подписването си... търси грешката в себе си.

Аз лично ще се постарая да възпитам децата си в такова уважение към семейните ценности и привързаност, че дори да не им мине през акъла да се подписват без да ни поканят.

Лично на мен дори не ми е и хрумвало да не поканя родителите си на важни за мен и жена ми събития - граждански брак, дипломиране, изписване на дете от родилно и т.н. и т.н.

Та това са родители ми. Кого да поканя, ако не тях?

# 80
  • Мнения: X
Та това са родители ми. Кого да поканя, ако не тях?
Доколкото разбрах, авторката и без това никого не желае да кани и не желае да празнува. Празненството няма да й е приятно. Има ли значение тогава кой какъв й е и защо това трябва да е мерило кого колко цени в живота си?
Също не виждам закономерност между семейните ценности, възпитанието и с кого точно ще (се на)пиеш на конкретен повод.

# 81
  • Мнения: 3 231
Та това са родители ми. Кого да поканя, ако не тях?
Доколкото разбрах, авторката и без това никого не желае да кани и не желае да празнува. Празненството няма да й е приятно. Има ли значение тогава кой какъв й е и защо това трябва да е мерило кого колко цени в живота си?
Също не виждам закономерност между семейните ценности, възпитанието и с кого точно ще (се на)пиеш на конкретен повод.
Празнуването и поканата да присъстваш на един така важен ден са съвсем отделни неща.

Кой говори за напиване?

След церемонията всеки да си хване пътя в своята си посока, щом не им се празнува, яде, пие, танцува.

Отиваш, подписваш, майка ти и баща ти те прегръщат и целуват, дават ти букет и после всеки си тръгва по пътя, щом непразнуването е толкова важно...

# 82
  • Мнения: X
Принципно си прав, обаче прочети пак тя какво пише - кой щял да се разсърди, че не е имало сватба, та майка й щяла да бере срам, че щерката не е направила джамбурето с максимално много шарения и пачкопръскане.
При такива фамилни циркове - и аз да съм, и аз нямаше да искам никого на подписването. Ако го направи по твоя начин, после ще има чудене и маене, и сръдни как стринка Пенка се вдигнала от село, пък накрая една пържола Grinning не я почерпили.

# 83
  • Мнения: 3 231
Принципно си прав, обаче прочети пак тя какво пише - кой щял да се разсърди, че не е имало сватба, та майка й щяла да бере срам, че щерката не е направила джамбурето с максимално много шарения и пачкопръскане.
При такива фамилни циркове - и аз да съм, и аз нямаше да искам никого на подписването. Ако го направи по твоя начин, после ще има чудене и маене, и сръдни как стринка Пенка се вдигнала от село, пък накрая една пържола Grinning не я почерпили.
Аз казвам само, че човек трябва да покани майка си и баща си на церемонията по сключване на граждански брак. Това е елементарно уважение, което не ти коства нищо.

Всякакви други изисквания и капризи на родителите са неоснователни и дори не ги коментирам. Всеки има право да вдига шумна сватба или да не прави такава.

Но да не поканиш родители си на подписа.... е нещо съвсем различно.

# 84
  • Варна
  • Мнения: 2 768
. И още нещо - вече живеем във време, когато всички близки сме се пръснали и какъв по-хубав повод да се съберем и видим от сватбата? Това са мои мисли разбира се Grinning
И мои.
Още съжалявам, че нямах възможност(финансова) да поканя някои роднини и приятели навремето, когато се омъжвах.
Обичам големи сватби. Моята беше скромна, само към 70 души. Но тогава бяха по-гладни години.

# 85
  • Мнения: 832
Аз намирам големите сватби за голям кич, цирк и панаир.

# 86
  • Мнения: X
Не споделяй!
 И планирайте както ви харесва!

# 87
  • Мнения: 8 880
А не може ли в прав текст авторката да каже на родителите си, че не иска сватба, а просто подписване, на което да присъстват само родители и кумове?
Не го разбирам това да си в добри отношения с родителите си, но да ги пренебрехнеш в такъв момент. Сватбата на децата Е голяма радост за родителите, често по-голяма отколкото за самите младоженци.
Иначе скоро четох някаква тема за сватбите и се потресох каква организация изисква в сегашни дни една сватба. То верно да ти се отще. Mr. Green

# 88
  • Мнения: X
Моята майка се побърка да звъни по телефона да ме притеснява, как така няма да облека бяла рокля, аууу ужасно било това.
Е, наду ми главата! Леля ми пък каза с бяла рокля или без бяла рокля, като ти е писано да си щастлива, ще бъдеш щастлива - само това има смисъл!

Е, като ти е писано да си щастлива, кво ти пука за роднините! Най-важно е ТИ да си щастлива.

# 89
  • Мнения: 233
Дам и аз така мисля, че е важно да си щастлив и да не живееш живот за другите, пък било те и родителите ти. Надявам се да мога да предам и на децата си, че щастието си зависи от тях и, че никой не им е длъжен, нито пък са длъжни на някого. За щастие имаме страхотни родители, уважиха желанието ни и никой не е правил драми...

Общи условия

Активация на акаунт