Север-Юг и проектите на актьорите след него; С Русия в сърцето - 39

не ставаше въпрос точно за изневярата, аз също не я одобрявам
а за това, че Сеит много бързо се отказа от всичко.....
не ми е мъжко и това е

 

  Така е ... той и затова го направи Сеит, за да разруши всичко ... и пак не успя.
И понеже Айрич   ме подсети за ЗП - много ми е любопитно, как харесвахте любовта на ББ , като  там и Бехлюл си забърса мацка в едно заведение и Бихтер дори го видя ...но тази любов ви беше красива... Вярвахте, че ако той не беше такъв слаб човек, можеха да бъдат заедно и да са щастливи ? А пък Бихтер непрекъснато изневеряваше на единия с другия и обратното Просто ми стана интересно ... не за друго. 
За мен тук, в този сериал любовта е красива и истинска, но обречена, не онази , която ми показаха в ЗП.
И от мен лека и синеока! 

Фенче, ами тя беше друга любов онази - беше греховна в същината си, беше основана на страстта и силното привличане, беше отчаяна и разрушителна любов, тайна и "неправилна".Те и двамата се бореха с любовта си, в известен смисъл не я искаха, но тя беше по-силна от тях и се предадоха. Беше друга любов, бяха наясно от самото начало, че няма да са само двамата в тази любов, нямаше начин. Беше любов извън закона, извън правилата, любов от която се очаква всичко и която би могла да се справи с всичко, но не и с предателство отвътре, както се видя.

А тук любовта беше чиста и искрена, беше първа любов и за двамата, а и времената са други и друг кодексът на честта - та затова според мен изневярата "омърси" любовта и нямаше как да продължи. Тази любов тук беше оградена от романтичен ореол на историческото време, на саможертви и героизъм и в нея нямаше място за долнопробни изневери.

И ето я сцената, която обобщава случилото се дотук, позволява да разберем смисъла му и ясно показва какво да очакваме. Още когато я гледах за пръв път, вече знаех какво ще се случи нататък, без подробностите, разбира се. Сцената е финал на ориг. 12 и начало на 13 еп.(който пък е финал на първи сезон).
Какво ми харесва в тази сцена?
С минимум средства, но много изразителни, е постигнат максимално смисъл.
Сцената прави много връзки с контекста, откъдето се получава и богатото и съдържание.
Събира в едно натрупана хронология на разказа с артистично решение.
Заслугата е на сценария и на Хилял Сарал. Отлична реализация.
Сцената, която заедно със смислово свързаните с нея части, може да се разглежда и като развръзка, е в средата на сериала и прави интересно цялостното композиционно решение на сценария.  
(Много) кратък откъс:
https://www.youtube.com/watch?v=5iJg-JkvilQ
Защо на морския бряг? Сеит и Шура дойдоха в Истанбул от другия бряг на морето, което дели Русия от Турция. По време на една от почивките по пътя към Алуща Шура каза, че ако любовта е пропаст и Сеит е в нея, тя е готова да скочи. Много пъти показаният кадър от Алуща (за който нямам стоп кадър, но и на тази снимка се вижда стръмния бряг на Кримския полуостров) позволява прехода към отсамния бряг и на фона на историческите събития да се сравни със скачане в пропаст. И сега виждаме как този скок е завършил. Общо взето благополучно: брегът е равен, морето спокойно, чува се равномерния шум от вълните, двамата седят на пейка с лице към морето. Тук Сеит дойде също да обмисли предложението за брак. Това е мястото, докъдето са стигнали, оттук се гледа към изминатото.


Преносното съдържание на тази картина:
„Скочиха“ в пропастта заедно – тръгнаха към турския бряг, за да спасят любовта си, но между двамата тук вече има голямо разстояние: седят на двата края на пейката, сакото между тях подчертава това, както и местата, откъдето е снимала камерата, оставила много море и небе между тях. Разстоянието е резултатът от натрупаните различия: от начина, по който всеки от тях заживя в Истанбул, от това как всеки от тях е свързан със „своите“, от културните различия между тях, които в новата обстановка се проявяват и имат значение за връзката.
Разстоянието между тях е не само на пейката, то е в ежедневието:  живеят вече отделно, търсят се с поглед по улиците, чуват гласовете си, Сеит вижда Шура само отдалече и скрит.


 


Достигнал до брега можеш или да останеш на него, или след престой да продължиш пътя си. Това е различно за двамата.
Сеит седи на пейката отначало докрай на сцената; дори, когато Шура става, той остава седнал; ръцете са прибрани; не се движи, а и не говори много. Фигурата му създава усещане за статичност и връзка със земята, прилича на статуя. Във втората част на разговора неговото седене се усеща като неестествено и преднамерено, седи и когато Шура вече си е тръгнала. Става, едва когато тя се върна и му остави пръстена. Преметнатото на гърба на пейката сако също казва за Сеит „тук съм“. Непосредствено преди срещата Сеит  е купил  перачницата, където и ще живее – ключовете са в ръката му. Така според видимото от сцената и контекста Сеит е  човек, уседнал на турския бряг: неговите дом, работа и войнски задължения са тук.
За разлика от Сеит Шура е активна. Във втората част на разговора тя стои права и се движи, в ръката си държи билет – тя е пътник в предстоящо пътуване, преди разговора е напуснала работата си в аптеката, червеният цвят на дрехата също я различава от Сеит и говори за активност. Нищо не задържа Шура на турския бряг, единствено Сеит и любовта.
Разговорът между двамата в съчетание с картината, която виждаме, определено е двусмислен. Двусмислието идва от различното разбиране на ИЗНЕВЯРАТА, изтъкната като основна причина за раздялата.
Докато Шура разбира изневярата като такава между мъж и жена и смята, че с помощта на любовта на двамата може да бъде преодоляна и „Всичко ще бъде, както преди.“, то за Сеит изневярата има и друг смисъл.
Първо да видим как се случи. Сеит видя Шура с букет цветя, придружавана от един непознат, и чу несъвсем ясните „потвърждения“ от лелята и Петро, че в живота на Шура има друг мъж. Без дори да е говорил с нея и без да знае какво точно има между тях, Сеит побърза да се хвърли в леглото на друга жена, „за да изгори мостовете между тях“. За друго не, но ще се съглася с Петро за това, че Сеит видя в сцената пред аптеката „това, което искаше да види“. Един какъвто и да е, но знак, за да преобърне нещата и да ги направи необратими. Усетил е натиска на натрупаните промени. Изневярата за Сеит е не само изневяра към Шура, но и „изневяра“ към Русия и руското, което Шура олицетворява и което вече го няма в реалността около него. Затова логично веднага след като се сбогува с Шура, Сеит ще се сбогува и със знаците на този изгубен вече свят: ордените, часовника от царя (който при пристигането в Истанбул отказа да продаде), пръстена на Шура от баща му, обезценените рубли. За Сеит Шура, Русия и Алуща (с образа на Шура) са едно и също. На всичко това той е „изневерил“ и продължава да изневерява с Турция и турското - брега, земята, на които здраво е стъпил. Такава изневяра не може да се излекува: „Когато те погледна, винаги ще си спомням своето предателство“, „ти  през цялото време ще си мислиш само за това, когато си с мен. Гледайки ме с разочарование, постепенно ще спреш да ме обичаш.“ Веднага след тези раздели Сеит ще почисти пистолета на баща си. Повече от ясно е, че ще бъде  войн на турската земя, за който „родината е на първо място, семейството е след това“ (ще каже по-късно). И трябва да вярваме, че е така, защото в тази сцена виждаме този принцип в действие.
Докато реалният живот ще бъдат Турция и турското, Русия, руското и Шура ще останат само в сърцето, където „Аз винаги ще те обичам. Винаги ще те обичам.  До края на живота ми ти ще бъдеш моето дихание, Шура.  Но трябва да си тръгнеш.“
Сеит е станал (останал) само турчин, здраво стъпил на/в земята, турски войн. За съзнание, което мисли земята, родината чрез женски образи (приказният сън на Сеит с Шура; „майка ми е мълчаливият глас на земята“ и др.) това е сбогуване с един неадекватен – този на рускинята Шура към турската действителност образ, и освобождаване на мястото за друг, естествено на туркиня.
Склонна съм да приема, че Айше и проститутката не са случайни образи; едната доста първична, облякла булчинската рокля на Шура и заела нейното място в леглото,  а другата има име - Вера, но си остава анонимна, една от многото, с нея той дори не си говори на сутринта. И двете схващам като жени на турската земя (Айше е лично име, но и нарицателно за туркиня), които „викат“ Сеит  към себе си (Айше: „Чу думите ми. Може би вече ще ме погледнеш в очите.“), свързват го със земята (контактът с Вера е чисто телесен) и го отделят от Шура, искат да заемат мястото на рускинята. В историята с изневярата има една нарочна неяснота, в която героите взимат своите решения и действат: Сеит, неуточнил „изневярата“ на Шура, сам изневерява; Джелил не казал на Сеит, че се чака Шура; Сеит спи с Вера, но Шура вижда Айше; така Шура не знае засега какво точно се е случило, но това, което знае е по-лошото и тя свали пръстена; но и Сеит не знае какво се е случило в хотела; Петро е уговорил Лола (рускинята), но очакваното от нея свърши Айше (туркинята). Тази „мъгла“ е необходима, за да вземат героите своите решения; ако беше всичко ясно, може би те нямаше да имат смелост и нужда да действат така, а раздялата щеше просто да се отложи. Общото между Айше и Вера е в това, че те избраха Сеит. Събирането на двете истории в една нощ трябва да ни покаже интензитета, с който Сеит усеща зова на земята, на която вече здраво стои. Като цяло тези истории са един преход от Шура (рускинята)  към жената (туркиня), която Сеит (веднъж обърнал се към турската земя – жена), сам ще избере. Когато такава се яви и Сеит и каже, че тя е избрана от него, тази жена многозначително ще повтори точно тези негови думи. В избора има вече харесване, емоция и това ще бъде един друг вид връзка.
Мястото на тази сцена в сюжета е важно, защото тя показва не само причините за раздялата, но и това, че раздялата с Шура е преди появата на турската жена. Сеит не се разделя с Шура заради друга жена.  


 










Върнатият от Шура и случайно изпуснат от Сеит пръстен му спаси живота. Както на кораба другият, купен за нея „за цял живот“, както металната кутийка с нейната снимка, както любовта по време на войната беше „причината, за да остана жив“.    
 
За Шура, която не разбира този начин на мислене, е естествено да смята, че като се разделя с нея, Сеит изпълнява волята на баща си. „Шура, това няма нищо общо с волята на баща ми.“  е отговарът на Сеит и аз съм напълно съгласна с него.
Сеит се противопостави на завета на баща си в Русия и в Алуща и въпреки, че непрестанно чува неговия глас, слуша гласа на сърцето си и там, и в Истанбул. Там и дотогава, докато руското е реалност, която мотивира тази любов и образите за нея. И докато турското с идването на отсамния бряг не е взело превез. Сцената ясно показва какво ги разделя.
 Отказът от рускинята Шура сега е защото руското наоколо липсва. Сеит е все повече само турчин: турски войн, който защитава турската земя, на която го виждаме здраво да стои. За да става това пълноценно, засега отсъства лицето на една турска жена. Това е клише в мисленето на Сеит.
Курт Сеит е пример за високата степен на междуетническо отваряне в предреволюционна Русия, резултат от живота на две поколения в служба на руския цар и сред висшето руско общество. Най-яркият пример за това е да мислиш „своето“ и личното чрез образите на „другите“. Сеит мисли своята любима, с която иска да живее в Алуща, чрез руски фолклорни образи; изправя се срещу завета на баща си и въпреки угризенията вътре в себе си, следва това докрай; младите в семейството са готови да приемат неговия избор; твърдо против брака с рускиня е само бащата. Надеждата на Сеит е, че войната ще промени предразсъдъците. За съжаление революцията спира този процес с принудителната емиграция. Новата етнична среда връща Сеит към чисто турското. Корабът, с който Шура ще отплува, ще я отведе на друго място, но едновременно ще акостира и...в сърцето на Сеит, за да живее той оттук нататък с Русия само в сърцето. Любовта към Шура е един прекрасен образ на любовта към Русия, която такива като Сеит пренасят в новата си родина и която поради историческите обстоятелства не са могли да живеят в реалността докрай. Но преживяното няма да е напразно. Като културен опит то дава друг старт за децата на Сеит, които със сигурност ще слушат неговите разкази и няма да чуват от баща си думите на Мирза за рускините. Или поне такава е надеждата.
На пръв поглед между завета на Еминов и раздялата на Сеит и Шура в Истанбул има прилика. Но тази прилика е само външна. Причините и съдържанието на раздялата сега са различни от тези, които предполага заветът със своето отношение към рускините. В Истанбул те се дължат на променената етнична среда и затварянето в само турското. Сцената „Замини“ категорично показва това.
За двамата презморското пътуване е завършило различно. В разговора на брега Сеит потвърждава това и „пуска“ Шура да продължи сама. Сцената „Замини!“ показва, че критичната точка е настъпила: Шура и Сеит ще се разделят. Но това няма да стане така лесно и от първия път. Воден само от любовта си, без да бъде подсещан от някого и дори и без самата Шура да знае за това, Сеит ще тръгне към брак с нея още веднъж. Но и този последен опит ще потъне в обстоятелствата на турското битие.
 

Добро утро милинки!
Успешен вторник!
Иаках да направя повече гифчета с тази сцена, но нещо не става и не става.Едвам спретнах тези!
Ако имам време днес, пак ще се опитам, и също мисля, пак да я изгледам тази серия.
До после!

    Добро утро!

    

    Цитат от Ваня:

    "Отказът от рускинята Шура сега е защото руското наоколо липсва. Сеит е все повече само турчин: турски войн, който защитава турската земя, на която го виждаме здраво да стои. За да става това пълноценно, засега отсъства лицето на една турска жена. Това е клише в мисленето на Сеит."

   Ваня, не е само "клишето" в мисленето на Сеит, което го прави повече турчин. За да се получи това е необходима и почва. А това е семейството, от което произлиза. А там е закон думата на бащата. Така че, колкото и да се противопоставя Сеит, отрицателната реакция на баща му относно връзката с рускинята Шура е заседнала дълбоко в душевността му и е основен "провокатор" в неговите мисли и решения. Не само към Шура. Разбира се, в съюз с други важни и силни обстоятелства, които се  случват междувременно.
   В други турски сериали жената страда - душевни терзания, физическа болка. Тя няма изход. Търпеливо чака рюбимият да преодолее пречките и да я намери, спаси и така любовта побеждава. Тук, пред Шура има изход. Има близки, с които може да замине към един друг свят. Англия. Шура може да се бори в живота. Знае френски. Може да борави с книжа и документи. Образована е. Т.е. пред нея е друг свят. Тя не е за този. Казано грубо и разговорно - всеки да си поеме посоката. Турското с турците и Турция, другите, с техния си свят.. Да не забравим, че тези сериали се правят и за нравоучения по индиректен начин на широката маса. А в Турция и сега има рускини, на които не се гледа с добро око. Защото, вероятно се случва някой турски гражданин да се влюби в някоя "другоземка" и това да предизвиква криза в семейството му. Животът е най-големият и разностранен сценарист.  
   Прекрасен пост, Ваня! Благодаря!

   Хубав ден, момичета!
   Наближава петък.

Здравейте
Ками готини гиф4ета
Ваня , Орси , чудесни коментари   

аз сякаш разглеждам нещата по простичко
и остана нещо да кажа от снощи на поста на Фен4ето

ама какво означава красива любов, това ми е такова клише
когато обичаш някого, когато искаш да го виждаш всеки ден, да споделяш живота си с него и радости и тъга, то тогава най-нормално е да простиш една грешка. Натикваш я в някое кътче на паметта си и не отваряш там.Според мен сърцето те кара да простиш.  Шура беше готова да му прости, а Сеит сякаш му олекна когато каза Отиди си.
И тук не става въпрос за непрощаването на Шура на изневярата на Сеит. Тя му беше простила и преди да се видят. Нали каза на Тина, 4е се надява да се видят в Ист и всичко да започне отначало. Тя дори беше простила факта, че Сеит й е изневерил с Айше, а не с компанъонка от заведение.
плюс това той не се ли запита, откъде Шура знае за това, че е преспал с Вер4ето, след като само Джелил беше свидетел на пиянската му ве4ер
Ама въобще не ми е истинска тази любов по начина, по който я дадоха в4ера

Светле за любовта на Б и Б-право в десятката

Гости  стига си седяла само на балкона

Добро утроо!  
Ками, Орси, благодаря ви за кафето!
Ваня, отново невероятен анализ, благодаря ти! Орси, много хубав пост, благодаря и на теб!


Покупката на перачницата и представите на Сеит за това, че заедно с Шура ще работят и живеят там  показва, че Сеит прави общи планове за тях двамата. После Шура показва билета, наприказва му какво чувства и всичко се промени ...
 По повод дали е мъжка или не снощната постъпка на Сеит на брега ? Според мен в тази сцена Сеит показа колко много обича Шура, повече от себе си дори, защото никак
 не е лесно да пуснеш човека, който обичаш с цялото си същество, който ти се привижда наяве и в сънищата да си отиде от теб, но Сеит намери сили да го направи ... но и според мен, както каза Ваня, той знаеше, че са твърде различни и тя няма да бъде щастлива тук, а той искаше единствено това за любимото момиче. И какво значи, той да реши дали тя да остане ? Още с показването на билета, Сеит разбра какво решение е взела самата Шура / да не забравяме, че вече беше напуснала и аптеката / след думите и, че много години и липсват майка и и сестра и, как, по кой начин да и каже Остани ? Именно тогава би бил егоист според мен. Петро му каза, че Били иска да го премахне, какво би могъл да и предложи в момента ? Още повече, че всички му набиваха в главата да престане да я подлага на опасности, ако действително я обича ? И още довечера ще се убедим , че е точно така - не са в безопасност. Не претендирам да съм права, просто така го усещам филма и преди и сега ...

невероятна игра на Киво и Фара ...
Айри   Никога не ми се е случвало / слава богу / да преживея изневяра и не мога да кажа, какво се случва след това с любовта ...но, съм убедена в едно - нещо пропука ли се, нищо не е в състояние да го залепи. А любовта, която видях снощи ми е красива и много реална, пък нека е клише.









Ваня, тази ли снимка ти липсваше ? Ето я !




                        

Нарде сте всички 
http://www2.dizifilm.com/video/detay.asp?kat=224761

аз имах малко работа
Фен4е приемам и твоите разсъждения за снощната серия
ти гледа ли 1-та серия на сериала с Гюзиде?
аз не съм още ама много дребни субтитрите

охххх много ни е хубав сапфира
и колко е заякнал

Ваня, благодаря ти за интересния анализ.
Почти всичко съм доловила, макар и понякога интуитивно. Само за едно не съм се сетила.
Винаги съм възприемала думите на Сеит, че Шура е неговото изгубено минало, Алуща, Родината, като доказателство за силна връзка. Не съм разглеждала това като причина за раздяла. Както ти казваш, "руското" и "турското". Но навярно си права. Знам нещо за културните различия и съм виждала колко са трайни и незаличими.
Сеит като кримски татарин има много общо с Турция, историческо минало, културни влияния, и може би най-важното - религия.
За Шура това е съвсем чужда земя.

Благодаря ти, Ваня! Харесва ми, че даваш обяснения по сериала с уважение към работата на сценарист и режисьор. За съжаление, много хора, като не разбират нещо, го отричат.

До последно си мислех ,че ще и каже "остани". Когато чух какво и отговори ми идеше да го гръмна
Но после се замислих и както написах снощи -много неща им пречеха ,твърде много хора се набъркаха. В такава ситуация трудно би оцеляла каквато и да е връзка.
В Сеит се натрупа твърде много вина.Като се започне от баща му и се стигне вече до прострелването на Шура.Всеки го обвинява и го държи отговорен за нещо
Баща му - че е избрал рускиня.Не му прости.Огромен товар
Лелята-че Шура е нещастна и че той я дърпа назад,че заради него тя не може да живее живота който заслужава
Тина-заради него вече и живота на Шура е в опасност,изложена е на постоянен риск

Не обвинявам никого.Не знам дали ако Сеит и беше казал "остани" връзката им щеше да просъществува.Съмнението вече е посято.Тя макар и да му е простила винаги ще се  съмнява когато той закъснява
Той пък винаги ще усеща това нейно съмнение и тъй като не може да и каже с какво се занимава и защо закъснява ще бъде гузен
И любовта им бавно ще се отрови,ще загорчи

В една любов когато се намесят твърде много хора ,твърде много обстоятелства,краят е предопределен

Айри   да, много ни е красиво момчето! И вече не е така болезнено слаб, заякнал е доста, да. Особено в раменете и ръцете. И краката му вече не са такива клечки   А бе, супер си е в момента  
Да, изгледах 1 серия с Елчин / нали така се казваше актрисата  / със руски субки Обещава да е много забавен, харесва ми, лек и ненатоварващ.
Светле, забравих да ти благодаря за отговора снощи. Така е, друга е любовта в този сериал, аз онази, греховната и забранената, не я харесвах, знаете  Въпреки невероятната химия и великолепно изпълнение на Киво и Берен.
Много ми е красива Фара в Истанбул ... и как играе ... евала!




От старите теми за сериала попаднах на едно стихотворение , постнато от Мармалон   което много хубаво описва любовта на нашите влюбени
Джоли   В тези обстоятелства, с толкова "доброжелатели" които ги заобикаляха се питам коя ли любов би издържала ? Именно заради това ми е напълно реална, те не са свръхчовеци все пак ...
Хубав ден, момичета! До довечера!  

  Фену прекрасно стихотворение! И много истина в нето!
  Джоли, привет за мнението ти. Гледайки играта на Къванч в снощната серия на пейката - той каза с доста забавяне тази дума "Замини". Като човек обичащ толкова много, че не иска да притежава собственически любимия, а му оставя или дава криле да полети, ако трябва. Мисля, че даде този отговор именно защото искаше доброто на Шура. И злополучният куршум, който явно ще ги върне отново един към друг е сценарийна измислица. И все пак вярата и станалото в Алуща със семейството му, винаги ще му бележат решенията. Чела съм тук, че е обичал Мурка. Не го отричам, но това не е изстрадана любов, нито е е голяма любов, която те връхлита веднъж.
  За Любовта между Б и Б, какво да ви кажа. Много страст, прекрасна игра, но и много греховност и егоизъм. При повторното ми гледане на сериала от един момент нататък не го гледах вече. Идеше ми в повече да мижА. Тези моменти ставаха все повече и аз прекъснах гледането.
  На снимките, нашият герой изглежда много добре. Защото в сериала ми идва малко възслаб.

   

   Хубав следобед и вечер!
    

Фену , да много е хубаво стих4ето
Орси , ама то пък оставаше веднага да каже замини, все едно е 4акал този въпрос
Любовта му с Мурка , която дават е много хубава-тиха, спокойна, щастлива
а щастлива ли беше любовта м/у Сеит и Шура? с толкова много врагове няма как естествено
но те намериха ли хармонията помежду си, винаги е имало противоре4ия меду тях
и аз мен Сеит много бързо се отказа, въобще не мога да го оправдам!!
както казва една от колежките -тяхната любов не беше греховна, не заплашваше никого, не беше невъзможна
ами те живеят в револционни времена, няма как да има пълно спокойствие за никого
пък и съвсем скоро ситуацията в  ТР ще се промени

намери се двойника на Киво, някакъв руснак