Подготовка за ПЪРВА ГРУПА в детската градина

Какви памперси в първа група? Памперсът е нормално да се махне при прохождането на детето.

За яденето сам/а съм абсолютно съгласна. Как на 3 години не яде само? Това не мога да си го представя. Когато децата ми за пръв път пожелаха да хванат лъжица и горе-долу разбраха за какво се използва, беше последният ден, в който ги хранех аз. Оттогава ги оставях да ядат съвсем сами. Да, не всичкото ядене попадаше в устата, но пък и те са си преценявали колко искат да ядат... Това е около първата годинка, по бегли спомени. Абе хване ли лъжицата, аз повече не го храня и това е.

Постигнем ли нещо, никакво връщане назад (само и само да се направи "както трябва"). Съветвам всички майки да изискват повече умения от децата си и да не се впечатляват от нежеланието им да се справят сами, понеже дори 1-годишни са в състояние да покрият тези изисквания - да се храни само с лъжица, да е без памперс, камо ли биберон.

За обличането по същия начин. Не знам кога хората си учат децата да се обличат и събличат сами, но на 3 години според мен е нормално или да може, или да му е нужна лека помощ.

Jesus, ако обичаш, изчезни от темата ми ВЕДНАГА! В другата тема достатъчно изписа.

На 3 години (а и на 5 години) не иска да яде само, защото не иска да яде супа или зелен фасул. Виси по 1 час на масата. Даже и 5 годишния си син храня. По-добре отколкото да му повтарям по 100 пъти "Яж". Нахранвам го и вкарвам силите си в разговори и игри с него. Не си мъча детето за глупости, които така или иначе ще израсте. В градината 3 пъти на ден има възможност да тренира самостоятелност. Важно ми е да се нахранва с качествена храна!

Защо принуждаваш детето да яде? Като не му се яде, защо го караш? Това, че ти си гладна, не означава, че всички други са...
Ще яде при следващото хранене. Ако на обяд не иска да яде, ще яде на вечеря. Не по-рано обаче.

Прашинка, всъщност ти храниш детето заради своето удобство, а не защото то не може да го направи само.
На тези, които сега им предстои да се сблъскат със системата челно - режимът в детските градини е много често не съвпада с домашния. Децата биват подреждани за обяд към 11:30, а в леглата за следобедна почивка (много се държи на съня) се слагат в 12:30, най-късно в 1 без петнадесет. После следва голямото лежане. Дори дечицата, които не си спомнят някога да са били с памперси правят изпускания, защото се съобразяват с авторитетите от персонала и не смеят да си поискат ставане, за да се изпишкат. Вие сте хората, които трябва да защитите дечицата си в тази ситуация и да ги научите да си искат, когато имат нужда.   

Задачата на учители, помощен персонал /лелички/ и родители, в първа група е: до декември месец децата да свикнат да се обслужват самостоятелно. Но това ще стане по-лесно за всички страни, ако детето бъде оставяно да се справя само и у дома, а не мама да го облича, съблича, храни и тн., а в градината да се налага да го прави само. Това, че често мама няма нервите и търпението да остави малкото човече да си бъде отделен индивид, и дори с цената на изцапана покривка или закъснение за кафенето, то да си облече дрехите или да се нахрани само, само е в негова вреда, каквито и оправдания да си измислим.

Да! Детето ми може да се храни само, но само с това, което иска и му харесва (таратор например и други). С останалото го храня аз.  На него му е приятно мама да го храни. Удобството е и за двама ни. Не отричам. Аз искам да осигуря добра храна, достатъчно сън и достатъчно време за игри - другото се случва от само себе си.
Jesus, незнам за твоите деца (сигурна съм, че ще ме осведомиш), но моите ако не ги нахраня, ще карат на похапване на това и онова, остават гладни и вечер в 22 часа в леглото търсят храна. Затова сядаме и се храним. Това е правилото. За моите деца аз единствено мога да знам дали са гладни. Гладни са сутрин обед и вечер. Нямаме час. Като започнат да ровят по шкафовете, ги спирам, казвам им, че първо ще обядват. Храним се с нормална засищаща храна и тогава другото. Имам две здрави хубави момчета, като римски статуи. Не кльощави, не дебели!
Така че "ако не ядяли на обяд щели да ядат на вечеря" при мен не важи!

Никога не съм карала някого да ми храни детето на градината. До ден днешен, ако иска, яде, ако не иска, не яде. Вкъщи наваксваме. Да се облича и съблича съм го учила всеки ден. Друг въпрос беше, че той си е такъв характер - мързеливец!

Храня ги, не защото бързам или си пазя покривката (майка съм на две момчета, всеки ден пускам пералня, никога не съм ги спирала, за да не се изцапат). Храня ги, защото искам да ядат качествена храна, и те я ядат. Аз им помагам да не се разсейват и да не си намират оправдания от сорта : студена е, има зелени неща, има люспи и т.н. Резултатът е налице. Ядат всякакви манджи и са здрави! Другото ще го преживея!

Храниш си 5-годишния син с лъжичка, като бебе... ами той не е готов за първа група, камо ли пък другият. Малкият сигурно е и с памперс още.
Било по-удобно. Да, по-удобно е да ги учиш, че друг ще им върши работата, те само трябва да седнат и да чакат мама да ги нахрани. Не ми се мисли какви мъже ще станат...
Поне благодарят ли ти след това? Сигурно не, то ако акъла му не стига да хване лъжицата и да се наяде...

Моите, ако не ядат на обяд, никой не ги кара. Обаче до вечеря не помирисват храна. Или сами си правят сандвичи, ако могат. Щом са на възраст да могат да си направят сандвич, значи са достатъчно големи, за да не им стане нищо, ако пропуснат 1-2 хранения. Ако са твърде малки, като 3-годишната ми дъщеря, се научават, че когато храната е сервирана, тогава се яде.
Уча ги на уважение към труда на другия. Когато някой сготви, всички му благодарят за труда. Някак... децата ми не пропускат хранения. Така са научени от много малки и изобщо не е ставало на въпрос да се правят на интересни с храненето. От съвсем малки знаят, че всички сядаме на масата заедно, всеки яде колкото му се яде, и всеки става, когато е приключил. Знаят също, че ако минат на сандвичи и вечерта не са гладни, а аз съм готвила... на другия ден изобщо няма да се разправям да готвя, да си правят сандвичи. И понеже децата знаят, че ще последва нещо подобно, не се тъпчат със сандвичи преди ядене, а ядат сготвеното.
И малката намира неща, които не харесва ("тук има люспа"), но това изобщо не е причина да взема да я храня, все едно няма ръце Яде каквото иска. Ако не яде, прибирам яденето и до следващото хранене не й давам нищо, освен сокчета, вода и т.н. Ако е гладна и иска, казвам колко време остава до вечеря и й напомням, че на обяд не е яла, затова другия път е по-добре да яде. Така тя си знае, че ако не яде, ще е гладна.

Няма да сервирам по двеста пъти и да угаждам на капризи. Всеки има глава на раменете, ако ще и 3-годишна да е тази глава... достатъчно е да си прецени дали да яде, и определено е предостатъчно, за да си държи сам лъжицата

Не позна. Моя е стоял почти гладен по 2-3 дни, защото не съм искала да го храня и съм го оставяла да яде сам. Яде си закуските и това е. Джънк фуд и вафли у нас не влизат, най-много някоя обикновена бисквита да разреша, или ако съм правила кекс. Шоколад - по 1-2 парчета в редки случаи. Та не яде просто от инат, не, че не е гладен...

Като почервенее дупето, да видим дали ще се инати така. Иначе аз съм ЗА да го оставиш да не яде, щом не иска. С дни. Няма да се остави да умре от глад. Ако си докара някое заболяване, значи не си пляскала навреме.
Изпитано - като не яде 2 дни, освирепява от глад и иска да яде. На втория ден човек не издържа. Но... не ако е "почти гладен", т.е. "почти наяден с някакви глупости, само и само мама да не умре от страх, че детето ще умре от глад без да се усети". Ако е съвсем гладен. Половин филийка хляб да му дадеш, може и да не вечеря. Засища достатъчно, за да имаш сили да се инатиш още малко. Така че, избираш си позицията и действаш, а не да бягаш по тъч линията, защото нищо няма да постигнеш. Или стои гладен, или не. Като иска да стои гладен, покажи му какво значи да е гладен. Като иска да яде, нека яде... но когато ти сготвиш. Да уважава малко факта, че някой си прави труда да го храни.

Не ми благодарят вербално, но ми отвръщат с любов! Ще станат грижовни съпрузи и бащи! Правят много неща вкъщи и са едни добросърдечни деца! Ти учиш децата си да се грижат сами за себе си и те ще очакват и другите да се грижат сами за себе си. "Откъде накъде да помагам на жена си, тя трябва сама да еди какво си"...
Аз уча моите, че е по-добре да се грижим едни за други...
Не е важно още от малки да са самостоятелни в хранене, акане, обличане  и т.н. ...Това всеки го може ... Важно е да са здрави докато са малки (0-5 години), да видят добро за да дават добро, едва след това ги учим, че не всичко е цветя и рози...и едва след това ги учим на уважение...Защото без любов уважението не струва и пукната пара...

Един човек разговарял с Господ за Ада и Рая. Господ му рекъл:
- Ела да ти покажа Ада.
Влезли двамата в едно помещение, където група хора седели на маса около огромна паница с гозба. Всички до един били изпосталели и измъчени от глад. Всеки държал в ръката си лъжица, с която стигал до казана, но всяка лъжица имала дръжка по-дълга от ръката, така че не можели с нея да стигнат до собствената си уста. Страданията им били ужасни.
- Ела сега да ти покажа Pая - pекъл след известно време Господ.
Влезли в друга стая, която била същата като първата - паницата с гозбата, групата хора, същите лъжици с дълги дръжки. Но тук всички били сити и щастливи.
- Нищо не разбирам - рекъл човекът. - Защо тук всички са щастливи, а в другата стая нещастни, нали иначе всичко беше еднакво?
Господ се засмял.
- Много просто - рекъл. - Тук са се научили да се хранят един друг.

Явно не всеки.

Аз пък им се чудя защо, след като загребат от гозбата, не хванат лъжицата по средата с другата си ръка, и не се нахранят? Не им стига акъл.

Шегата на страна. Ти сериозно ли ми даваш това като причина да храниш с лъжица здраво 5-годишно дете без изоставане в развитието?

И относно онзи коментар за грижата за другия... Ти, ако за себе си не можеш да се грижиш, за никого няма да можеш.