?Въпроси всякакви за СО?

Е, да де. Темата се измести върху въпроса "има ли нещо против мъжа жената да изкарва колкото него, че и повече?". То е ясно, че няма как да има против такова нещо. Въпросът е има ли против ако тя не изкарва нищо или изкарва много по-малко, защото работи да речем на половин работен ден или просто получава по-малко. Как Сийка добре го е описала обаче. Остават си всички "женски задължения" от времето на баба ми, а към тях се прибавя и работата. Е, здраве му кажи на такава еманципация.

Тук някой спомена за това, че ако не работела, жената щяла да е "боса, бременна, на печката". Това ли е другата опция? Може би това е реалния проблем с въпросните семейства, в които мъжа носи парите? Защото аз като споменах, че познавам такива, където мъжа носи около 70%-80% от дохода, там се чува само неговата дума и жената не може нищо да решава, защото тя не е основния носител на доход, макар и да работи някаква работа. Излиза, че работата на жената е вид застраховка, за да не стане напечено някой ден, ако той реши да не й дава, разведат се, закъсат го и т.н., а не толкова за нейно удовлетворение, кариера. Е, има разбира се изключения. Но и авторката на предишния анонимен пост каза, че има такива навици създадени от бившия си мъж, затова даже спори за сметките с новия си мъж.

Не е лошо и в добрите семейства да има застраховка! Щото тук не е Америка, а сиренето е с пари.

И какво излеза накрая? Който не си седи 10 години вкъщи, не си обича децата.А който си седи, прелива от любов. Мхм..

Хм, ха с`я де... объркахте ме. Значи, като бяха малки децата, работех. Пък сега, като са големи, си мързелувам... Обичала ли съм ги, или не съм?

Темата изобщо не се е изместила, просто Вие очевидно не прочитате това, което бихте искали да прочетете. Наблюдението на Как` Сийка е перфектно. Съвсем в началото на връзката ми със съпругата ми, една вечер тя ме попита притеснено да сме "отметнели" (или нещо подобно) въпроса със заплатите (кой колко получава). Когато разбра, че аз получавам малко повече от нея, буквално си отдъхна.

Гарантирам, че огромна част от мъжете биха се чувствали (почти) скопени, ако гаджето им/съпругата им печели повече от тях. От нормалните мъже говоря - използвачи и златотърсачи има и сред двата пола, но не мисля, че са нещо масово, особено сред по-образовани хора и средна класа. Така сме програмирани от семейство, общество, традиции и не е нещо тривиално да го надскочим.

Естествено и това са предразсъдъци, въпрос на късмет е отчасти, търсеност на професията и т.н. това кой печели повече. Но тези стереотипи и предразсъдъци са най-удобните инструменти за избиване на комплекси и опити за вменяване на вина у другите (все едно че това ще помогне с нещо на човека). При положение, че повечето хора тук сме закърмени с прекрасните приказки на Николай Райнов, не мисля, че има какво да говорим. Традиционно или модерно семейство - никой не харесва лентяите. Въпреки че в днешно време да се разведеш или да си хванеш любовница е няколко идеи по приемливо решение от решението в приказката.

пс. един приятел - убеден анархо-комунист - освен всички атрибути на анархо-комунизма (премахване на частната собственост, премахване на парите, работа единствено по желание и ротационен принцип на обслужване при крайно необходимите професии, ако няма достатъчно желаещи, планова икономика и т.н.), та освен тези класичени неща, е фен и на плащането с точки (парекон), при което се плаща не на база свършена работа, а на база колко усилия е положил човек! Примерно аз изкопавам 1 кубик пръст, Иванчо изкопава 1/2 кубик, но той получава 1 точка за обмен, докато аз получавам половин. Защото Иванчо е положил 2 пъти повече усилия от мен да изкопае своята дупка Не го казвам подигравателно - виждам някаква логика в това. 2-3 деца по 2-3 години майчинство като се умножат не правят между 4 и 9 години а 15 (за някои умножаващи). Да се доработи тази идеология на същия принцип и да бъде толкова години майчинството колкото майката го усеща. Ако иска да седи 20 години "като фикус наоколо" - да има свободата!

Нечовешко е да караш някой да се бъхта, ако му причинява толкова голямо вътрешно неудовлетворение. Никога не бих го причинил на близък човек, какво остава на любимия си човек. Не след 1, не след 3, не след 30, не и преди деца - никога не бих ѝ казал "трябва да работиш", ако я измъчва работата. Просто човек след една възраст ако е свикнал да работи тотално издиша без работа. Преди като не бачках постоянно и си взимах 1 седмица отпуска примерно един път на 2 години, тотално изтрещявах и чаках с нетърпение да си се върна на работа. С деца естествено отлита всяко свободно време неусетно, но пак доста хора се чувстват така - работата ги зарежда с някакви емоиции различни от насраното дете, мрънкащото дете, тичащото дете и т.н. Колкото и да го обичаме това дете, в някакъв момент идва в повече това. И стигаме до там да му крием играчките и да се чудим как да откраднем минутка в бг-мамма вместо да се посветим на въпросното дете/деца... Виждам го прекрасно и не само тук ами и сред всякакви блогърки, консултантки по кърменето с 4+ деца и т.н. Прекрасни са децата, но са деца все пак и никой не би могъл да им посвети 100% от вниманието и времето си.

Допускам, че това не е напълно сериозно. Или само такива хора познаваш.

Аз го казах, но контекста беше мнооого различен.

Значи аз съм някакъв идиот или велико изключение? Не съм се чувствал, не съм си го и помислял даже. Имало е 2 такива периода до сега, ако има и трети, пак няма да мисля друго. Не знам как съм програмиран.

На мен пък ми е голям парадокс идеята да разчистиш на жената време за домакинска работа. Ако не може друго - ОК, но защо да не й разчистиш пътя за възстановяване на кариера, а домакинската работа да се делегира? В смисъл, вече го споменаха, ама офертата "осигурявам ти спокойствие, за да чистиш" не е много добра. Имаше едно meme из фейса за подобни неща. Нещо от рода - ако ти е скучно, разнообрази се, направи ремонт:)

Вижте сега, лудвате вече с тая домакинска работа, хора. Има толкова уреди, които могат до голяма степен да я отменят или поне редуцират в нормално време. Пералня и сушилня, мулти и слоукукър, прахосмукачка робот, миялна. Да изброявам ли още? Аз имам само някои от тия, но планирам да си взема и другите и да го играя робовладелец - сутрин за половин час мога да заредя кукъра и пералнята, а после да включа с отложен старт почти всичко изброено. И като се върна вечерта - наготвено, изпрано, изчистено, измито, че и топло щото и климатика го пускам с отложен старт.

Една жена, ако е достатъчно умна, няма нужда да чака на мъжа да й освобождава време за домакинство или да се сети да й помогне. Настъпва го да й купи въпросните уреди и толкоз. Не че и с тях няма занимавка, но е забележително по-малко като време.

Още няма уред за разтребване и слагане на нещата по местата:) и когато живееш с хора, които само разместват и наизваждат, а не подреждат, става интересно:)

Имам всичките тия уреди без робота, защото с малки деца ще измре бързо, и пак трябва ръка да пипне, а най-вече, да се мисли какво трябва да се прави. Нямам право да отблея и да се занимавам цял ден с нещо приятно.

Така е, Сирен, трябва си ръка да пипне, не го отричам. За разместването и наместването си е вече задача на родителите да въведат ред. Моята дъщеря е на почти 6, не й се ще да прибира играчки ама се научи, това е. Всичко с времето си.

Но изброените облекчават до много голяма степен работата на една домакиня.

Добре се посмях с определението на жената като цвете, което трябва да пазим, като го оставим да си домакинства и да гледа децата СИ. А мъжът се бъхта ли, бъхта - в случаите на колеги, които така пазеха жените си, те по цял ден си крепяха задниците на стола в офиса, занимаваха се с клюки, интрижки и висене в интернет. Толкоз им беше работата, ама иначе ако ги слуша човек, ще рече, че в мина работят 24/7/365 - така го представяха, като говореха по телефона с жените си.
След като в днешно време всичко е толкова улеснено откъм оборудване, не би трябвало да е проблем и за мъжете - само натискаш разни копчета и това е.
Що се отнася до това, дали жената била ок с това да изкарва повече от мъжа си - защо пък не? Или всяка трябва да откаже работа, която й носи повече пари от тази на мъжа й, че да не му засегне егото?

Абсолютно си права. Няма да му паднат ръцете, ако извади дрехите от сушилнята, чиниите от миялната или си сипе сам манджа от кукъра.

Предполагам, че ако вече са двойка и жената случайно почне да изкарва повече, едва ли ще има проблем. Но реално доколко виждате мъже с ограничен потенциал за доходи да ухажват специално жени с високоплатени професии? Просто няма как да стане в живота.

Иначе има разлика между "домакинска работа", тоест базов слугинаж, и това да си "жена-домакиня", където вече има и елемент на креативност, дизайн и бюджет за домашни глезотии. В смисъл - има огромна разлика дали "мъжът ми ми позволява да съм домакиня" означава, че се очаква да правиш в дома това, което на него му се иска (примерно готвено, туршии и слагане на маса, пренасяне на бира) или това, което на теб ти се иска (бродиране на гоблени и правене на префинени сладкиши). Просто примери.

Разбирам, но това у нас все още не е широко разпространено. Смята се, че домакинстването трябва да е обгрижване на мъжа и децата, а не това, което ти си описала. Доколкото имам роднини и познати в други, отдавна надраснали това ниво държави, то неслучайно там броят на жените домакини е по-голям. Докато у нас доста жени бързат да се върнат на работа след майчинството, че да си починат и те, бъхтайки се като гореописаните от мен колеги.

Децата над 3-4 умеят да си прибират ако ги научиш. Даже ако в тази възраст не се научат май е вероятно никога да не се научат. Първо прибираш с тях, после те сами и така. Иначе трябва да ходиш с апрески у вас, който е настъпвал лего знае как боли, а и как може да е навсякъде. Например.
Наистина почистването, освен ако къщата не е 1000 квадрата и не е задръстена от миниатюри може да се чисти за около час от сам човек и за половин от двама. И децата обичат да помагат...

Абе учат се, само че то е такова прибиране, че след него още повече се прибира:) затова съм свела играчките до минимум, защото на практика могат да приберат толкова предмета, колкото им е броят на годините, след това се отегчават. Или решават да си играят на домакинстване, при което започват да пипат навсякъде, за да ме имитират. Просто трудно си овладяват импулсите. По-скоро ще се тръшне и ревне, отколкото да се подчини и да направи това, което трябва, а не което му е на фантазията.