?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 136
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 7 425
  • София
  • Мнения: 21 364
И аз съм от по-старото поколение, но смятам, че насила родител дори на 1 дете няма нужда да се става.
Естественият ангажимент всъщност ни беше натрапен, вкл. и чрез ергенски данък и забрана на абортите по желание (в някои периоди, не въобще). А, да, и в хотел с гадже не можеше да се регистрираш

От друга страна - прекалено високите изисквания водят до ограничаване на броя деца.
Ако перифразирам Далай Лама: Първо жертваш раждане, за да печелиш пари, после - даваш пари за да имаш деца.

Последна редакция: чт, 10 авг 2017, 16:52 от Cuckoo

# 7 426
  • София
  • Мнения: 24 784
Абсурт, понеже си от по-старото поколение...тоя ангажимент въобще вече не е "естествен", а е една от опциите в живота. И очакванията са високи. Не просто да родиш, защото всички правят така, а се приема за един вид проект с много строги спецификации, всичко да е 6- среда, гледане, Монтесорита...едно време нашите "добри" майки щяха да минават за доста лоши всъщност.

Този ангажимент избива на див снобизъм на моменти и на " благородно състезание" сред някои псевдонАучни среди.
Като си помислиш, 99% от завършилите висше, просто бачкат по специалността си към някоя фирма и колкото да се натягат, най- много да се качат на едно или полуедно стъпалце със съответното подаяние към заплатата.
Но, живеят с чувството, че градят кариера, поради което не бива да мислят за сериозна връзка, а още по- малко за дете.
Ти, например, с твоя "Монтесори", си типичен пример за сноб в действие, но и за индивид, който смята че и на тези си години, трябва да бъде подпомаган от родителите си, което пък е доволно инфантилно Peace.

# 7 427
  • Мнения: 30 793
Кой ти е казал, че чакам подпомагане? Чакам все пак да не се оливат, иначе съм от малкото случаи на дъщери без подарен апартамент.

Пък и аз не съм от хората, жертвали и отлагали раждането на деца заради кариера- поне в това няма да се намери някой да ме обвини. Но съм съгласна, че имаше едни години, в които беше важно именно да работя, а не да родя съвсем рано.

Иначе- доживях да ме обвиняват едновременно в прекалено ниски и прекалено високи и снобски стандарти за гледане на деца...

# 7 428
  • Мнения: 47 062
Съгласна с absurT. И благодаря на моите родители, че имат същото мислене, въпреки че имат големи възможности не ме смятат за златно яйце (едно дете съм), за да ми дадат всичко наготово.
На 25 вече имах дете и свое семейство, последното нещо, за което съм мислила е колко изкарват, за какво ги харчат и защо не ми ги дават на мен тези пари и имоти.

# 7 429
  • при късмета
  • Мнения: 26 828
А защо изобщо е нужно за тази цел да се приспособяваш към някого? Не е нужно нито ти да се приспособяваш, нито да налагаш на някого да се приспособява към теб. Трябва ти само правилна преценка дали без излишни и големи компромиси можете да живеете заедно. И биологичния часовник няма нищо общо. Това дали си намерил сфера в която да се развиваш професионално, няма нищо общо с преценките, които правиш за личния си живот. И за това няма значение дали си на 25 или 35. Ако не го можеш и в по-ранна възраст, няма да го можеш и на 60

# 7 430
  • Мнения: 690
За мен биологичния часовник изобщо не е за пренебрегване. Едва ли толкова лесно се става майка на 45+. Също така не е същата енергията на жена 30 и жена на 60.

# 7 431
  • Мнения: X
Никой не пренебрегва часовника ей така, от тъпотия. Кой няма сигурна работа, кой няма партньор, житейските обстоятелства при всеки са различни и не всеки може урбалашката да затвори очите си пред определени липси.

# 7 432
  • Мнения: 690
Ако тръгнеш прекалено много да го мислиш му кажа няма да си напълно готов за родител и никога няма да си подготвен на 100 %. Разбира се не е за пренебрегване факта ако не си с подходящия човек, само и само заради биолог. часовник да действаш. Ама и да чакаш да изградиш брилянтна кариера или да си много добре финансово. Понякога това изобщо може и да не се случи. А и ако това стане когато си на 50. Тогава какво правим.

# 7 433
  • Мнения: 5 157
Съгласна с absurT. И благодаря на моите родители, че имат същото мислене, въпреки че имат големи възможности не ме смятат за златно яйце (едно дете съм), за да ми дадат всичко наготово.
На 25 вече имах дете и свое семейство, последното нещо, за което съм мислила е колко изкарват, за какво ги харчат и защо не ми ги дават на мен тези пари и имоти.

Добре са си свършили работата като родители, НСЧ и са ти дали отлично възпитание. Затова и нямаш горните очаквания и претенции към тях.

Съгласна съм с всяка дума и буква на АбсурТ, наистина бях изумена да прочета колко жени тук смятат за нормално родителите им да ги подпомагат и издържат до 30+ години. Нормално е тогава, че младите не искат да се женят, да имат деца и да поемат отговорностите, които носи един възрастен индивид. На тях просто не им се дава възможност да пораснат, а цял живот чакат на мама и тате и дебнат сакън те да не отидат на почивка и да профукат парите, които им се полагат по право.

# 7 434
  • София
  • Мнения: 24 784
А защо изобщо е нужно за тази цел да се приспособяваш към някого? Не е нужно нито ти да се приспособяваш, нито да налагаш на някого да се приспособява към теб. Трябва ти само правилна преценка дали без излишни и големи компромиси можете да живеете заедно. И биологичния часовник няма нищо общо. Това дали си намерил сфера в която да се развиваш професионално, няма нищо общо с преценките, които правиш за личния си живот. И за това няма значение дали си на 25 или 35. Ако не го можеш и в по-ранна възраст, няма да го можеш и на 60

Копромисите са вид приспособяване към странностите или както там решиш да наречеш различията на другия.
Когато си свикнал 35 години да се съобразяваш само със собствените си щения и да се грижиш само за собствения си комфорт, е много по- трудно да допуснеш на равни начала с теб, някой друг.
Хората, които живеят сами до тази възраст го разбират и не случайно трудно се решават на съжителство.
А, професията си я решаваш, не я намираш, още когато кандидатстваш във ВУЗ.
Затова не виждам особен смисъл да " градиш кариера" , оставяйки личния живот в застой още 10 години след като завършиш, при положение, че си наясно с възможностите си и тези за ставане на съдружник, например.
И когато вече си научил много или почти всичко в сферата, в която работиш, да се чудиш как хем мъж да си намериш, хем дете да родиш, хем да не те заменят с някоя на 25 нахъсана да гради кариера..............

# 7 435
  • Мнения: X
Ако тръгнеш прекалено много да го мислиш му кажа няма да си напълно готов за родител и никога няма да си подготвен на 100 %. Разбира се не е за пренебрегване факта ако не си с подходящия човек, само и само заради биолог. часовник да действаш. Ама и да чакаш да изградиш брилянтна кариера или да си много добре финансово. Понякога това изобщо може и да не се случи. А и ако това стане когато си на 50. Тогава какво правим.

Ако въобще нямаш човек, какво правиш? Лягаш с първия срещнат? Много лесно се живеят чужди животи... Rolling Eyes Отлагащите ги знаят тези неща, които ги пишеш.

# 7 436
  • Мнения: 47 062
Никой не пренебрегва часовника ей така, от тъпотия. Кой няма сигурна работа, кой няма партньор, житейските обстоятелства при всеки са различни и не всеки може урбалашката да затвори очите си пред определени липси.
При всички мои познати, които имат деца на по-късни години или нямат се случи по 2 причини - липса на човек до тях или здравословен проблем.
Отлагане заради кариера и т.н. са толкова големи изключения, че даже не си заслужава да ги обсъждаме.

# 7 437
  • Мнения: X
При всички мои познати, които имат деца на по-късни години или нямат се случи по 2 причини - липса на човек до тях или здравословен проблем.
Отлагане заради кариера и т.н. са толкова големи изключения, че даже не си заслужава да ги обсъждаме.

И около мен е същото. 2 приятелки имам на около 35. Липса на мъж е при тях. И знаят всички тези неща, че не трябва да се отлага, че не е хубаво да се ражда късно по здравословни причини, всичко си знаят. Но все се намира някой да им каже, колко зле било това и как им тиктакал часовникът, защото те са малоумни явно и не би им хрумнало. Rolling Eyes

# 7 438
  • Мнения: 690
Ако тръгнеш прекалено много да го мислиш му кажа няма да си напълно готов за родител и никога няма да си подготвен на 100 %. Разбира се не е за пренебрегване факта ако не си с подходящия човек, само и само заради биолог. часовник да действаш. Ама и да чакаш да изградиш брилянтна кариера или да си много добре финансово. Понякога това изобщо може и да не се случи. А и ако това стане когато си на 50. Тогава какво правим.

Ако въобще нямаш човек, какво правиш? Лягаш с първия срещнат? Много лесно се живеят чужди животи... Rolling Eyes Отлагащите ги знаят тези неща, които ги пишеш.
Аз пък ги пиша тези неща защото имам познати, които отлагат не защото не са срещнали човека, а именно защото мислят прекалено. Сега ще се оправим ли с тези заплати-а заплатите им са прилични. Ама аз чакам повишение ще изчакам още малко за бебе и така. Не говоря на изуст. Аз също родих първото си дете на 30 именно защото не исках да легна с първи я срещнат.

# 7 439
  • Мнения: 47 062
За колко годишни хора става дума, Чочита?
И все пак не им не им знаем отношенията на хората, може би не са толкова перфектни.

Общи условия

Активация на акаунт